Определение № 791 от 29.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 791 гр. София, 29.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-..ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-..РИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Членове:

Боян Балевски

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20238002900917 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „КАМ 04“ ООД ЕИК 115830330 срещу решение № 122 от 27.02.2023 г.по в.т.дело № 368/22 г.на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено а решение № 260 079 от 28.01.2022 г., постановено по т.д .№ 2 737/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „Кам 04“ ООД срещу „Юнисофт инженеринг“ ЕООД искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-..то ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 55 244.40 лв. -.. платена по договор от 12.10.2017 г., и за сумата от 138.12 лв. -.. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.12.2019 г. -..18.12.2019 г., както и в съответната част за присъждане на съдебни разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на приетите по делото доказателства в тяхната взаимовръзка и пълно игнориране на събраните гласни доказателства, неправилно приложение на материалния закон в следствие на необоснованост на извода, че не става въпрос за фикс-.. сделка, за която се прилагат правилата на чл.87 ал.2 ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК, както и наличие на очевидна неправилност по смисъла на ч.280 ал.2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от процесуалния му представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

По силата на договор от 12.10.2017 г. между страните по настоящия спор е възникнало облигационно правоотношение по силата, на което „Юнисофт инженеринг“ ЕООД е поел задължението да инсталира програмен продукт „UniVersum ERP” на сървър в офис на от „Кам 04“ ООД, да внедри системата, както и да извършва гаранционна поддръжка, съгласно 1 възлагането на ищеца, а последният е поел задължението да плати възнаграждение в размер на 143 000 лв. без ДДС и аванс от 23 400 лв. с ДДС. В приложение № 1 от договора страните са уговорили и функционалните характеристики на програмния продукт, предмет на договора. С представеното електронно писмо от 15.11.2019 г., изпълнителят по договора е уведомил възложителя „КАМ 04“ ООД , че е отстранил преобладаващата част от направените от ищеца забележки. С нотариална покана от 25.11.2019 г., „КАМ 04“ ООД е отправил волеизявление, че поради изтичане на срока на договора на 12.06.2018 г. и поради неизпълнение от страна на „Юнисофт Инженеринг ЕООД на възложената работа е разваля договора. В същата е отправено искане за връщане на сумата от 55 244.40 лв., заплатена по договора.

От представения протокол за инсталиране на софтуер от 15.10.2017 г. се установява, че ответникът е инсталирал на временно предоставен от негова страна сървър начален базов вариант на продукта. От представените протокол № 1 от 14.06.2018 г. за внедрени и приети функционалности и протокол N 2 от 27.06.2018 г. за внедрени и приети функционалности, неподписани от възложителя, както и от разменената електронна кореспонденция се установява, че изпълнителят е изготвил и предоставил на възложителя протоколи за приемане и предаване на част от изработеното. Съгласно представените протоколи за проведено първоначално обучение по функционалности с номера № 1/14.06.2018 г., № 2/27.06.2018 г., № 3/01.03.2019 г., № 4/16.03.2019 г., № 5/07.04.2019 г., № 6/18.03.2019 г., № 7/07.04.2019 г., № 8/07.04.2019 г., № 9/14.04.2019 г., № 10/14.04.2019 г., № 11/ 24.09.2019 г., № 12/ 02.08.2019 г., № 13/ 14.07.2019 г., № 14/16.07.2019 г., № 15/09.07.2019 г., № 16/04.09.2019 г., № 17/ 09.07.2019 г., № 18/27.08.2019 г., № 19/04.09.2019 г. и № 20/24.09.2019 г. Съдът е приел , че е проведено първоначално обучение за работа с програмата, както и че в същите са отразени констатирани при обучението проблеми, свързани с работата на системата. Не се спори, а се установява и от представената нотариална покана от 14.11.2019 г., че ответникът е уведомил ищеца за извършените от него корекции по забележките, отразени в протоколи N 1 до N 20. Видно от отбелязванията върху самата покана, нотариусът връчил същата чрез залепване на уведомление по чл.50 ал.4 ГПК. Преди това с писмо изх. № 15/31.01.2019 г.,възложителят -..касатор е поканил изпълнителя в срок от 11.02.2019 г. до 13.02.2019 г. да се проведе среща, на която да се уточни график за внедряване и изготвяне на списък с участници във внедряване на продукта, а в приложение към писмото са изброени неизпълнените от ответника функционалности. В отговор на ответника по писмото на ищеца, първият е посочил, че отразените забележки са отстранени. Въззивният съд се е позовал на заключението на единичната СТЕ, от която се установява, че ответникът е предоставил на ищеца отдалечен достъп до процесния програмен продукт на 09.11.2017 г., когато е извършена първа клиентска инсталация и логване в системата, а първото използване от ищеца на продукта е с въвеждане на потребители на 09.11.2017 г. , като на на 10.11.2017 г. са били въведени първият контрагент, артикул и документ. Сървърът, с който разполага ищецът към момента, отговаря на изискванията за инсталиране на процесния продукт. Вещото лице е констатирало, че ответникът е конфигурирал операционната система и базата данни на ищеца, както и че ищецът е възможно да инсталира неограничен брой работни места от продукта, ако има компютър с инсталиран „Java” версия и онлайн връзка. Вещото лице е констатирало, че ищецът използва заместващ софтуер с наименование „Супто SelMatic Plus”, както и че софтуерът е бил надграждан от ответника, като този извод е направен въз основа на имплементирани нови версии на продукта и отстранявани неточности, както и е конфигурирал и настроил програмен продукт „UniVersumERP” за нуждите на ищеца. Съдът е възприел изложеното от вещото лице, че инсталацията на този програмен продукт е извършена на виртуален сървър в офиса на ответника, който се ползва за реална работа на голям брой потребители включително и на ищеца. Според вещото лице процесният програмен продукт е завършен и са изпълнени всички модули и функционалности, а на 2 ищеца е предоставен достъп, тъй като в една от базите данни са въведени 2 626 артикула (номенклатури). Според в.л. в системата са налични данни за артикули, предлагани от ищеца, поради което не би следвало да има затруднения при работа с продукта. Според експерта, фактът, че продуктът е инсталиран на сървър на ответника не е ограничавало ползването на неговите функционалности от ищеца. Забележките на ищеца по 20-..те протокола за обучение са отстранени от ответника. Според вещото лице в електронната кореспонденция между страните в електронни писма от 08.04.2019 г. и 11.04.2019 г. са били отправяни искания на ищеца за модули и функционалности, които са извън предмета на договора, както и че за да бъде извършена инсталация на продукта на сървър на ищеца е необходимо съдействие от страна на ищеца, изразяващо се в предоставяне на достъп на ответника до самия сървър, каквото искане има в електронно писмо от 27.06.2018 г. е изпратено от ответника до ищеца. От заключението на допълнителната СТЕ се установява, че ответникът е предложил 26 версии на продукта, както и че има промяна в последната версия от 14.11.2019 г. Всички забележки на ищеца по покана от 31.01.2019 г. са отстранени от ответника, с изключение на функционалност по т.2.9. Последната инсталирана версия на продукта е от 14.11.2019 г., а забележките по 20-....те протокола са отстранени. Въз основа на извършения анализ на доказателствата вещото лице заявявало, че забележките на ищеца са отстраними и нямат съществено значение за функционирането на процесния продукт, а неотстраняването им не води до пълна негодност на продукта по предназначение. В обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание на 18.06.2021 г. същото твърди, че изработеното от ответника представлява готов продукт, който може да се ползва по предназначение от всеки клиент и в зависимост от изискванията му продуктът може да се надгражда. В заключението на тройна СТЕ се потвърждават направените в заключението на единичната СТЕ констатации и изводи. Вещите лица са констатирали, че единствената част от възложеното, която не е изпълнена, е интеграция на процесната система със системите на куриерски фирми, а за изпълнението на тази част е необходимо ищецът да е сключил договор с куриер и да предостави дадените от куриера ключове. Вещите лица твърдят, че за инсталирането на даден софтуер е необходимо изпълнителят да има достъп до сървъра, а забележките на ищеца са от такова естество, че дори и да не са отстранени, това не би повлияло върху годността да се ползва продуктът. В обясненията си дадени в съдебното заседание на 03.12.2021 г. твърдят, че поради неосигурен от ищеца достъп до негов сървър ответникът е изработил продукта на своя сървър, а от техническа гледна точка е необходимо единствено ищецът да предостави на ответника достъп до своя сървър, за да се счита изработката за финализирана, както и че ищецът е получил от ответника отдалечен достъп до сървъра, на който е инсталирана системата, в която служители на ищеца са попълвали данни. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните пред него свидетели -.. служителки на ищеца твърдят, че са участвали в проекта като координатори по внедряването, но са констатирани забележки при работата с тестовата версия, както и че са имали отдалечен достъп както всички служители на ищеца че е била предоставена за работа/тестване само версия 12. Според свидетелите системата, изработена от ответника никога не е работила и към момента на взимане на решение за прекратяването на договора самите ответници са твърдели, че имат още няколко неща за отстраняване, както и че системата никога не е била въвеждане в експлоатация. Основният проблем е бил с т.нар. устройства, с които се чекират стоките, които не са тръгнали. Твърдят, че тестването е извършено поетапно като са написани 20 протокола, в които са отразени пречките за работа.

Не оспорват, че са имали отдалечен достъп до системата, като чрез него са стигали до тестовата програма. Свидетелстват, че когато са имали писмо от изпълнителя за отстранен проблем, са влизали в системата и са проверявали дали проблемът е отстранен, но не посочват конкретен проблем за който са били направени възражения и който не е бил отстранен.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е изложил следните правни 3 изводи:

Съгласно обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения последният е предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване, искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съобразявайки вида и характера на сключения договор, както и твърдяното от ищеца неизпълнение на договора, даващо основание на възложителя да преустанови договорната връзка, въззивният съд е счел за правилно приложението на разпоредбата на чл. 265, ал.2 от ЗЗД. По отношение на неизпълнението, видно от отправената нотариална покана, в която ищецът е отправил волеизявление, че ответникът „въобще не е в състояние да изработи, инсталира на сървър и внедри поръчаният софтуер“, според съда, изявлението за прекратяване на договорната връзка (разваляне на договора) е с оглед виновното и пълно неизпълнение на задълженията от страна изпълнителя. Хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда отношения между двете страни, възникнали по повод изпълнение на задължение, което е имало основание, но чийто правопораждащ факт е заличен с обратна сила, т.е. според съда ФС освен даване и получаване, включва се и наличие на основание към момента на получаването и настъпване на последващ юридически факт, обуславящ извод за заличаване на последиците от основанието, което изисква съдът да прецени наличието на договорна връзка между страните, нейното съдържание, настъпили ли са основания за разваляне на договора и това сторено ли е. Ето защо, според въззивната инстанция, първоинстанционния съд правилно е извършил преценка за наличието на договорна връзка между страните, нейното съдържание, настъпили ли са основания за разваляне на договора и това сторено ли е, като въз основа на събраните по делото доказателства е направил обоснован извод относно липсата на основание за развалянето на сключеният между страните договор за изработка. Изводите относно изпълнението на задълженията от страна на изпълнителя направени от първоинстанционния съд се основават на безпротиворечивите данни на единичната и тройната съдебно технически експертизи.