Присъда № 21 от 09.12.2025, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към Присъда № 21/09.12.2025 г. по НЧХД № 212/2024 г. по описа на Районен съд Раднево.

С частна тъжба на Ч.Б.Г. от гр. **** и съответно разпореждане на съдията докладчик за насрочване на делото е повдигнала обвинение, срещу подсъдимия Т. М. Д. –ЕГН: ********** за престъпление по чл.146, ал.1 от НК – за това, че Т.М. Д. от град Раднево, ул.”****” *, вх.*, ет.*, ап.** в гр.

Раднево, извършил следното:

На 01.02.2024г. в приложението „Месинджър”, в 21.52 Т. Д. изпратил на Ч. Г. следните съобщения, с обидно съдържание:

„*****!”

„***!”

„***!”

„****!”

На 04.02.2024година в приложението „Месинджър” в 12.13 часа Д. изпратил на Г. множество съобщения с обидно съдържание, които съдържали следните епитети:

„....!”;

„…...!”;

„ ..!”;

„ ...!”;

„...!”;

„...!”;

„...!”;

„...!”;

„...!” ;

- престъпления обида, като е казал и извършил нещо унизително за честта или достойноството на другиго, в негово присъствие, по смисъла на чл.146, ал.1 НК.

Съдът първоначално е оставил частната тъжба без движение и е указал на страните да отстранят нередовностите. След отстраняването им в съдебно заседание от 16.10.2025г., след направено искане от страна на защитника на подсъдимия адв.А. за изтекъл шестмесечен срок за предявяването на тъжбата, съдът е прекратил производството по делото. Определението на съда е отменено от Окръжен съд Стара Загора и делото е върнато за продължаване на съдопроизводстените дейности.

В съдебното производство е предявен от частния тъжител Ч. Б. Г. – ЕГН **********, граждански иск, който е приет за съвместно разглеждане в съдебното производство, срещу подсъдимия Т. М. Д. –ЕГН: ********** за сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за 1 претърпените от нея в резултат на деянието неимуществени вреди за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, и направените разноски. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес на 07.10.2025г. в открито съдебно заседание след изслушване становището на страните.

Тъжителят Ч. Б. Г. - ЕГН ********** е конституирана, като граждански ищец по делото.

Частният тъжител и граждански ищец Ч. Б. Г. - ЕГН **********, чрез повереника си по делото адв. К. А. – АК Стара Загора, поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия Т. М. Д. и пледира, след като бъде признат за виновен, тъй като е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.146, ал.1 от НК и съответно предявения иск бъде уважен, както и направените разноски.

Подсъдимият Т. Д. дава отговор на тъжбата, като навежда възражения, че някой си бил служил с профила му във фейсбук, че Ч. Г. разполагала с всичките му пароли и едва ли не тя сама си е изпращала обидните съобщения.

Дава обяснения, като не се признава за виновен, прави същите възражения, на които се позовава и в отговора.

В хода на производството по делото в първото по делото съдебно заседание постъпва уточнение, че съобщенията не били получени в платформата месинджър, а във вайбър, което съдът прие.

Защитникът адв. А. на подсъдимия Т. М. Д. по изложените в съдебните прения съображения, пледира подзащитният й да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд, излагайки доводи, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на обективните и субективните признаци на престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Пледира и за отхвърляне на предявения граждански иск относно неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

Радневският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, както и доводите на страните намира за установено следното:

Подсъдимия Т.М. Д., роден на ***г., в гр. ***а, българин, български гражданин, висше образование, работи като военносужещ, неженен, живял на съпружески начала с частната тъжителка, неосъждан, с адрес гр.***, ул. „**” *, вх**, ет.*, ап.*, ЕГН **********.

От фактическа страна съдът приема следното:

Частната тъжителка и подсъдимия са живели на съпружески начала в град Раднево, като имат две непълнолетни деца. След раждането на първото дете тъжителката твърди, че Т. Д. започнал да упражнява физически и психически тормоз на Ч. Г., като в края на 2023 година, точно на 01.12.2023г. страните са се разделили. Твърденията за физически и психически тормоз съдът не обсъжда, тъй като не са предмет на доказване в това производство.

В началото на 2024г. във връзка с упражняването на родителските права 2 върху детето подсъдимия Д. започнал да обижда частната тъжителка като я нарича „...”, „...” и т.н.:

В началото на 2024г. в приложението „Вайбър” Т. Д. изпратил на Ч. Г. следните съобщения с обидно съдържание: „.....!” „****!” ****!” „***?! ***!” , „Курво долна!”; „…***!”; „ **!”; „ ***!”; „***!”; „***!”; „***!”; „**!”; „**!” ; по съществото си престъпление обида по чл. 146, ал. 1 от НК. Като обиди Г. възприела думите, подробно описани по-горе, като се почувствала унизена като личност и жена, още повече, че с подсъдимия имат две деца и са живели заедно.

Частната тъжителка депозирала в РУ Раднево заявление против тъжителя Т. М. Д.. Образуваната там преписка № 327000-1141/2024г. е изпратена на РП Стара Загора, ТО Раднево, като преписка № 1987/2024 г. на РП Стара Загора, ТО Раднево, приключила с постановление от 14.03.2024г. за отказ от образуване на досъдебно производство.

На 03.09.2024г г. частната тъжителка Ч. Б. Г. депозирала в Районен съд Раднево тъжба срещу Т. М. Д..

За установяване на авторството на деянията, описани в тъжбата съдът назначи и прие съдебно-техническа компютърна експертиза, като й постави подробни задачи. Експертът Н. К.установи, анализирайки скрийншотовете, както и предоставения му от частната тъжителка мобилен телефон, че процесните съобщения са реално изпратени, доставени, получени и прочетени чрез приложението „Viber”, от конкретния вайбър профил и не представляват копирани или манипулирани файлове. Самите съобщения като такива реално към момента на изготвяне на експертизата не съществуват, но същите са снимани и не са установени данни за извършена манипулация. В заключение вещото лице посочва, че метаданни не могат да бъдат извлечени, както и да бъде посочен IP адрес, тъй като разполага само и единствено със снимки на съобщенията, изпратени от Д.. В съдебно заседание вещото лице обясни, че причината за липсата на автентичната кореспонденция между страните е смяната на мобилния апарат от частната тъжителка и липсата на функция архивиране на приложението вайбър. Съдът напълно кредитира констатациите на К., като компетентни, незаинтересовани и професионално издържани. Обстоятелството, че частната тъжителка е направила снимки на изпратените й обидни съобщения, според съда е и единствения начин те да бъдат съхранени, тъй като всеки изпращач на съобщения във вайбър може да използва функцията „Изтрий за всички” и всички съобщения да бъдат изтрити. Т.е. тъжителката е направила възможното за съхраняване на обидните съобщения чрез тъй наречените скрийн шотове. В този смисъл съдът не споделя направените от защитника А. възражения, че поради отсъствието на автентичната кореспонденция между страните по делото сме били изправени пред пълна липса на доказателства за осъществяването на състава на обидата. Още повече, че и двете разпитани по делото свидетелки И.

Р. и Р. П. по категоричен за съда начин установиха изпращането на обидните 3 съобщения от Д., прочитането им от Д., както и огромното й огорчение след това. Нито една от двете свидетелки не успя да установи точния ден на получаването на съобщенията, но и двете бяха категорични, че е било в началото на 2024година. Двете свидетелки са били ежедневно с Д. и двете установяват рязкото влошаване на психическото състояние на тъжителката след получаването на съобщенията. Д. е започнала да плаче, снижила се самооценката й, чувствала се изключително засегната от обидите, още повече, че с подсъдимия имат общи деца.

Горните факти установяват по категоричен начин приобщените към делото писмени доказателства: заверени копия от чат, постановление да се образува досъдебно производство, характеристична справка на подсъдимия, прокурорска преписка № 1987/2024г., по описа на РП Стара Загора , ТО Раднево, справка за съдимост, приети към доказателствата по делото.

В подкрепа на възприетата от съда и изложена по – горе фактическа обстановка са и гласните доказателства по делото, обективирани в показанията на разпитаните двама свидетели, а именно И. С.Р.и Р. Д. П..

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите И.С. Р. и Р. Д. П. и и ги възприе като достоверни. По същината си същите са последователни, непротиворечиви, еднопосочни, изключително детайлни и задълбочени. Тези показания пресъздават точно хронологията от събития, кореспондират и с всички приети и вложени към доказателствата по делото писмени доказателства цитирани по горе.

Показанията на свидетелката И. С. Р. досежно основният факт – предмет на доказване, а именно дали и какви думи употребил подсъдимия по адрес на тъжителя Ч. Б. Г.съвпадат изцяло със събраните данни в тази насока доказателства по делото.

Показанията на свидетелката Р. Д.П. досежно основният факт – предмет на доказване, а именно дали и какви думи употребил подсъдимия по адрес на тъжителя Ч. Б. Г. съвпадат изцяло със събраните данни в тази насока доказателства по делото със заключението по назначената и изготвена съдебно-компютърно-техническа експертиза.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ намери така повдигнатото против Т. М. Д. обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК за доказано както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна: на неустановена дата, в началото на 2024г. в приложението „ВАЙБЪР”, изпратил на тъжителката Черешка Борисова Генчева следните съобщения, с обидно съдържание:

„....!”

„ ....!”

„ ....!”

„.....!”

„...!”;

4

„…..!”;

„ ..!”;

„...!”;

„...!”;

„..!”;

„..!”;

„..!”;

„..!” ;

- престъпление обида, като е казал и извършил нещо унизително за честта или достойноството на другиго, в негово присъствие.