Решение № 1216 от 18.07.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 554/2021
- Вид
- Решение № 1216
- Подписан
- 18.07.2021
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.222 · Кодекс на труда
- чл.222 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.226 · Кодекс на труда
- чл.226 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 226 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.328 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
- чл.349 ал.1 т.10 · Кодекс на труда
- чл.358 · Кодекс на труда
- чл.358 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
- чл.358 ал.2 т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1216 гр. В. , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100500554 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид :
Производството е въззивно, образувано по жалбата вх.рег.№ 269891/09.02.2021г от „Аларик Секюритис“ ООД срещу решението на ВРС-47с-в № 260017/07.01.2021г по гр.д.
№ 6745/2020г, с което е уважен осъдителният иск за сумата от 5931,82лв, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 24.04.2020г до 22.06.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 22.06.2020г до окончателното изплащане на задължението.
Счита същото за неправилно и незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, вместо което да бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 274528/24.02.2021г от СТ. К. П. , в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване постановеното решение.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатеното адв.възнаграждение.
1
В исковата си молба С.К. П. излага, че с ответното дружество били в трудово правоотношение за периода от 3.04.2019г до 19.03.2020г.
На 19.03.2020г получил по и-мейл предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.328 ал.1 т.2 КТ.
На 7.04.2020г получил трудовата си книжка, както и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
На 22.04.2020г изпратил декларация на ответника, получена от последния на 23.04.2020г, с която го уведомявал, че за периода 19.03.2020г до 19.04.2020г не е полагал труд по трудово правоотношение или приравнено на трудово правоотношение и затова поискал изплащане на обезщетение по реда на чл.222 КТ, което работодателят не бил изплатил.
На 22.04.2020г изпратил и трудовата си книжка на работодателя, получена от последния на 23.04.2020г за оформянето й в часттаза обезщетения. Същата не му била върната до датата на депозиране на исковата молба.
Твърди, че определеното му нетно трудово възнаграждение е в размер на 3000лв, включващо и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Така за процесния период от 24.04.2020г до 22.06.2020г дължимото обезщетение е в размер на 5999,85лв.
Затова моли за присъждането на следните суми:
3000лв - обезщетение след уволнение поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата за оставането му без работа за период от 1 месец – от 19.03.2020 до 19.04.2020г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ – 22.06.2020г до окончателното й изплащане, на осн.чл.222 ал.1 КТ;
5931,82лв /след направен частичен отказ по реда на чл.233 ГПК в с.з. на 18.12.2020г за горницата над 5931,82лв до 5999,85лв/, представляващи обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за времето от 24.04.2020 до 22.06.2020г, след като трудовото правоотношение било прекратено, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ–22.06.2020г, до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.226 ал.2 КТ;
Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответното дружество „АЛАРИК СЕКЮРИТИС“ООД, в който счита иска за неоснователен, тъй като е предявен 2 след срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ.
По отношение на претенцията с правна квалификация чл.222 КТ възразява, че е била заплатена на 7.07.2020г чрез банков превод.
По отношение на претенцията с правна квалификация чл.226 КТ твърди, че бил изпълнил коректно задълженията си и при прекратяването на трудовото правоотношение предал трудовата книжка.
На 22.04.2020г ищецът е изпратил тр.книжка заедно с декларация по чл.222 КТ, но не е предявил искане за връщането й или указания за начина на нейното връщане. Затова счита, че не е налице противоправно задържане на трудовата книжка и не е изпаднал в забава за изпълнение задължението за нейното връщане.
Твърди, че забавянето на самото изплащане на обезщетението по чл.222 КТ се дължало на въведеното извънредно положение в Република България и създалите се след това последствия.
Веднага след изплащане на обезщетението на 7.07.2020г трудовата книжка била надлежно заверена и изпратена на работника, който я е получил на 9.07.2020г.
С протоколно определение от 18.12.2020г ищецът е направил частичен отказ и затова производството от иска по чл.222 ал.1 КТ е прекратено, в която част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Поради това РС се е произнесъл само по иска с правно осн.чл.226 ал.2 КТ при съобразяване направеното изменение по размера на претенцията след заявен частичен отказ.
Така предявеният осъдителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.226 ал.1 т.2 вр.ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, предвид събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна :
Между страните няма спор по отношение на фактите и за безспорни са обявени следните:
1/ били са в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор за периода от 3.04.2019г до 19.03.2020г;
2/ трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 015-ТД/ 19.03.2020г, на осн.чл.328 ал.1 т.2 КТ;
3
3/ на 7.04.2020г поради прекратяването на трудовото правоотношение отново работодателят е изпратил тр.книжка на ищеца чрез куриерската фирма „Еконт“.
4 / на 22.04.2020г ищецът изпратил на работодателя декларация с искане за заплащане на обезщетение по реда на чл.222 КТ и отново му изпратил трудовата си книжка, получена от дружеството на 23.04.2020г
4/ на 7.07.2020г на ищеца Ст.П. е била преведена по банков път паричната сума от 3135,25лв - обезщетение по чл.222 от КТ;
5 / на 9.07.2020г ищецът Ст.П. получил трудовата си книжка от отв.дружество чрез куриерска фирма „Еконт.
Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:
Преди да се произнесе по основателността на претенцията, съдът дължи произнасяне по наведеното правопогасяващо възражение от ответната страна за погасено по давност право на иск, тъй като не е било упражнено в срока по чл.358 КТ. Предвидените в КТ срокове за предявяване на искове за защита на трудови права, за разлика от останалите процесуални срокове за упражняване правото на иск, не са преклузивни, а давностни, предвидено по изключение и изрично посочено.
Правото на вземане за обезщетение по чл.226 ал.2 КТ се упражнява чрез предявяването на иск в 3-годишен срок от деня, съгл.чл.358 ал.1 т.3, чието начало започва от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.358 ал.2 т.2 КТ В настоящия случай ИМ е подадена на 22.06.2020г и, следователно, към него момент 3-годишният срок не е изтекъл.Ето защо възражението е неоснователнои затова съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Същият е по правото - дали е налице неправомерно задържане на трудовата книжка от работодателя и съответно дали дължи обезщетение за това на работника.
За основателността на иска по чл.226 ал.2 КТ е необходимо да бъде установено наличието на кумулативно изискуемите предпостваки : трудово правоотношение, което е прекратено; трудовата книжка се е намирала у работодателя и той е задържал незаконно, в резултат на което за работника са настъпили имуществени вреди, които са нормативно установени по рамер.
В настоящотото производство се установи, че трудовото правоотношение с работника е било прекратено поради съкращаване на щата, което не е било отменено като незаконно. В тази връзка работодателят своевременно е направил в трудовата книжка на ищеца отбелязването за новонастъпилото обстоятелство и е предал тр.книжка на ищеца чрез куриерска фира на 7.04.2020, когато е получена от последния.
4
Впоследствие, поради отправеното от ищеца искане за изплащане на полагащото му в горепосочената хипотеза на прекратяване на трудовия договор обезщетение по реда на чл.222 ал.1 КТ, ищецът е изпратил отново трудовата си книжка, получена от работодателя на 22.04.2020 и върната от същия на 9.07.2020г.
Поставя се въпросът дали и в този случай работоателят отново е изпаднал в забава, след като трудовото праоотношение вече е било прекратено.
На въпроса следва да се отговори положително поради следното: съгласно нормата на чл.349 ал.1 т.10 КТ работодателят има задължението да отрази в тр.книжка и изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Съборазно ал.2 всички изброени в ал.1 факти, вкл. и тези по т.10, следва да бъдат вписани своевременно.
Систематическото тълкуване на тези двете разпоредби налага извода, че работодателят е длъжен своевременно да вписва в трудовата книжка и изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотноше ние, каквото в случая е това по чл.222 ал.1 КТ. Ако работодателят не е изпълнил своевременно задължението си по чл.349 ал.2, то за работника възниква правен интерес от предявяването на иск по чл.226 КТ.
Макар трудовата книжка да се явява вещ и официален свидетелстващ документ, то с КТ и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е въведено изключение, което прави задължението за връщане на тр.книжка не търсимо, а носимо. Така в чл.6 ал.2 от Наредбата изрично е посочено, че работодаелят следва да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя, като датата на предаване на тр.книжка от работодателя на работника/служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1. Това произтича от обстоятелството, че работодателят винаги е икономически по-силната страна, а неправомерното задържане на тр.книжка би довело до накъряване на конституционното право на труд за работника, тъй като без нея не би могъл да постъпи на друга работа, а също и до ограничаване на социално-осигурителните му права поради невъзможността да получава обезщетения за безработица.
Съгласно задължителните, указания, дадени от с ТР № № 1/2019 на ВКС, ОСГК, т.2 незаконно задържане е налице винаги, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. Така работодателят изпада в забава от деня, в който трудовата книжка, предоставена за оформяне, е била задържана неправомерно, щом като след направеното вписване на данните, е било възможно предаването й на работника.
Неоказването на съдействие от страна на работника за получаваето на тр.книжка и изпадането му в забава не освобождава работодателя от неговото задължение и сътоветн от неговата забава. За да се осбоводи от изпадането си в забава, работодателят е необходимо да изпълни процедурата по чл.6 ал.3 от Наредбата, като съобщи на работника с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка или да бъде изпратена по пощата или на пълномощник, ако за това е имало писмено съгласие. В този случай 5 обезщетението по чл.226 ал.2 КТ би се дължало до получаването на поканата от работника, удостоверена върху обратната разписка.
В случай, че работодателят е считал, че не е следвало да изплаща обезщетение по реда на чл.222 КТ или е бил в невъзможност своевременно да го изплати, то той отново е следвало да върне веднага трудовата книжка, без да я задържа и да я връща едва два дни след като е изплатил обезщетението по чл.222 КТ. Казано с други думи, дължимостта на обезщетение по чл.222 КТ и/или реалното му изплащане, не е основание за задържането на тр.книжка.
Поради изложеното съдът намира за неоснователни наведените от работодателяответник възражения, че ищецът не бил му отправил искане за връщане на тр.книжка или че не му бил дал указания за начина на нейното връщане, както и това, че ищецът бил искал единствено изплащане на обезщетението по реда на чл.222 КТ, но не и за връщане на тр.книжка, за което било представено като писмено доказателство съобщение, изпратено по електронната поща от лицето В.Г., а не от ищеца. Освен това, от същото не може да бъде направен еднозначен извод, че се иска единствено заплащане на обезщетението. Но дори да се приеме, че това е било така, задължението на работодателя не отпада, тъй като същото възниква по силата на закона.
Разпечатката съдържа 58 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/762a2d73-ce96-4012-a88a-7498ae0373a9