Решение № 15396 от 02.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15396 гр. София, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110148666 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 Кодекс за застраховането /КЗ/.

Ищцата Г. И. З. твърди, че на 06.03.2025 г. в гр. София, движейки се по бул. „Св.

Климент Охридски“ с направлението на движение (от Околовръстното към бул. Андрей Ляпчев при управление на л.а. марка „Фиат“, модел „ 500Х“ с рег. № ****** е била ударена отзад от товарен автомобил марка „Волво“, модел „FM12“ с рег. № *******, управляван от Р.

М., собственост на „Металскрап България“ АД, поради движение с несъобразена скорост, като ищцата е била с поставен предпазен колан. Излага, че вследствие ПТП е получила: навяхване/разтягане на свързващия апарат на шийния отдел, мозъчно сътресение и посттравматично стресово разстройство („остра стресова реакция“). Проведено й е следното лечение: преглед в „Пирогов“ на 07.03.2025 г. (предписана шийна яка за 3 седмици и терапия), хоспитализация в „Софиямед“ на 10–12.03.2025 г. с диагноза мозъчно сътресение и медикаменти (Мидокалм, Келтикан Форте) и болничен, както и психиатрична консултация на 18.03.2025 г. с назначени лекарства (Стимулотон, Линифор). Твърди наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащото МПС при ответника за периода 17.11.2024–16.11.2025 г. Подала е Искане с вх. № 3504/02.04.2025 г., по която застрахователят не се е произнесъл/не е платил. Направени са разходи за лечение в пряко връзка с понесените вреди в размер на 286,60 лв., от които: 11,60 лв. потребителска такса (фра № 2000369974/12.03.2025), 100 лв. психиатричен преглед, 65 лв. шийна яка, 15 лв. копие образно изследване (фискален бон), 15 лв. копие образно изследване (служебен бон), 80 лв. за СМУ.

Въз основа на изложеното ищцата иска ответникът да бъде осъден да й заплати сума в размер на 15 000 лева – обезщетение за претърпени болки и страдания /неимуществени вреди/ от ПТП с дата 06.03.2025 г., случило се в гр. София на бул. „Св. Климент Охридски“ и сума в размер на 286, 60 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от произшествието, заедно със законна лихва върху двете главници от 02.04.2025 г. (датата на сезиране на застрахователя). Претендира разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва изцяло исковете по основание и размер като неоснователни, недоказани и завишени. Оспорва твърдения механизъм на ПТП като едностранно изложен и неподкрепен с категорични доказателства за динамика, скорости и начин на удара. Оспорва пряката и непрекъсната причинно-следствена връзка между ПТП и 1 всички твърдени телесни/психични увреждания, като акцентира върху времева дистанция между събитието и част от оплакванията/диагнозите. Изрично оспорва мозъчното сътресение като последица. Сочи липса на обективни неврологични дефицити при първичния преглед, липса на данни за загуба на съзнание/патологични рефлекси/травматични изменения по образни изследвания и че последващата диагноза се основава на субективни оплаквания. Поддържа, че шийното увреждане е лека, обратима травма с кратък възстановителен период и без трайни последици. Оспорва твърденията за продължителни и интензивни болки, както и за тежки и трайни психични увреждания (липса на психиатрична хоспитализация/трайна дезадаптация; възможни други лични/професионални фактори). Оспорва доказателствената стойност на СМУ като изготвено по документи и анамнеза, с вероятностни формулировки. Оспорва продължителността на страданията поради липса на непрекъснато лечение и празни периоди без мед. документи. Прави възражение, че обезщетението за неимуществени вреди е явно завишено спрямо практиката и принципа на справедливост. Оспорва и твърдените имуществени вреди като недоказани като необходими/разумни и пряко обусловени от ПТП.

Навежда и възражение за съпричиняване /изключителен принос – твърди неизползване на предпазен колан (чл. 137а ЗДвП). Оспорва иска за лихви като акцесорен. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар над минималния по НМРАВ.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет като писмено доказателство Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 06.03.2025 г., съставен и подписан от двамата водачи.

В протокола като превозно средство „А“ е посочен товарен автомобил „Волво FM12“, рег. № *******, управляван от Р. Б. М., а като превозно средство „Б“ - лек автомобил „Фиат 500Х“, рег. № ******, управляван от ищцата. В схематичното изображение е отразено движение на двата автомобила в една посока и контакт на предната част на товарния автомобил със задната част на лекия автомобил. Като видима щета по лекия автомобил е отразено одраскване на задната броня, а по товарния автомобил не са посочени увреждания.

Приета по делото е справка от Информационния център към Гаранционния фонд, от която се установява, че за товарен автомобил „Волво FM12“, рег. № *******, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД със срок на покритие от 17.11.2024 г. до 16.11.2025 г., поради което към 06.03.2025 г. застрахователното правоотношение е било действащо. В откритото съдебно заседание на 21.04.2026 г. ответникът изрично е признал това обстоятелство и съдът го е обявил за безспорно.

По делото е прието като писмено доказателство искане за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 3504/02.04.2025 г., с което ищцата е сезирала ответното дружество за причинените й при произшествието имуществени и неимуществени вреди.

Приет по делото е лист за преглед на пациент в КДБ/СО при УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ от 07.03.2025 г. в 11:56 часа. В него е отразена анамнеза за ПТП от предходния ден, като ищцата е отрекла загуба на съзнание и повръщане и е съобщила главоболие и болки в шията. Неврологичният статус е описан като нормален, без отпадна неврологична симптоматика и без данни за менингорадикуларно дразнене. След извършена рентгенография на шийния отдел не са установени фрактури, луксации или разместване на стави. Поставена е диагноза „Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“ с код S13.4, препоръчани са мека шийна яка, щадящ режим и медикаментозна терапия.

Приет е амбулаторен лист от 10.03.2025 г., издаден от неврохирург при ДКЦ „Софиямед“, в който са отразени оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, сънливост и болки във врата след процесното ПТП. Ищцата е била в ясно съзнание, контактна и адекватна, без патологични рефлекси и без огнищна неврологична симптоматика. Като основна диагноза е посочено „Главоболие“, назначено е образно изследване и е препоръчано 2 физическо и психическо щадене.

По делото е приета епикриза от Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Софиямед“ за болничен престой от 10.03.2025 г. до 12.03.2025 г. Като окончателна диагноза е записано „Мозъчно сътресение“ с код S06.00. Отразено е, че ищцата е приета по повод главоболие, гадене, световъртеж, сънливост и болки във врата, без съобщена загуба на съзнание. При приемането и изписването неврологичният статус е бил без огнищна симптоматика.

Компютърната томография на главата не е установила фрактури, вътречерепни кръвни колекции, компресионно-дислокационни изменения или други травматични находки.

Проведено е консервативно лечение, при което е отчетено клинично подобрение. При изписването са назначени Мидокалм 150 mg и Келтикан форте, както и носене на шийна яка в активното положение за десет дни.

Приети по делото са медицински протокол на ЛКК № 1519 от 12.03.2025 г. и болничен лист № Е20251042230, издаден за периода от 10.03.2025 г. до 28.03.2025 г., общо 19 дни временна неработоспособност, с диагноза S06.00.

Приет като писмено доказателство е амбулаторен лист № 25077209B5FC от 18.03.2025 г., издаден от специалист психиатър. В анамнезата е отразено, че след ПТП ищцата е преживяла силен страх, развила е тревожност, безсъние, кошмарни сънища, напрежение и вегетативни прояви. Обективно са описани доловима ситуативна тревожност, мисловен процес, фиксиран към психотравмиращите преживявания, емоционална пароксизмална тревожност, дистимия, инсомния и вегетативна симптоматика. Поставена е диагноза „Разстройство в адаптацията“ с код F43.2 и е назначено лечение със Стимулотон 50 mg и Линифор 50 mg.

По делото е прието съдебномедицинско удостоверение № 101/03.2025 г. от 19.03.2025 г., издадено след личен преглед и преглед на медицинската документация. В него са описани ограничени и болезнени движения в шийния отдел, атлангични движения и походка, както и изразена тревожност. Като травматични увреждания са посочени навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел и данни от медицинските документи за мозъчно сътресение, като е прието, че описаните увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от прегледаната, и са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото са приети разходооправдателни документи: фискален бон от „Медитекс“ ЕООД от 07.03.2025 г. за закупена медицинска шийна яка на стойност 65 лв.; фактура № 2000369974 и фискален бон от УМБАЛ „Софиямед“ от 12.03.2025 г. за потребителска такса в размер на 11,60 лв.; два фискални бона от ДКЦ „Софиямед“ от 12.03.2025 г. за копия от образни изследвания по 15 лв., общо 30 лв.; фискален бон от „Амбулатория за групова практика за специализирана медицинска помощ - Психея“ ООД от 18.03.2025 г. за психиатричен преглед на стойност 100 лв.; и квитанция от 19.03.2025 г. за издаване на съдебномедицинско удостоверение на стойност 80 лв. Общият размер на документираните разходи е 286,60 лв. /146,54 евро/.

По делото е разпитан свидетелят Р. Б. М., водач на товарния автомобил, който заявява, че на 06.03.2025 г. се е движил в задръстване по бул. „Климент Охридски“, загледал се е настрани и е ударил намиращия се пред него автомобил на ищцата. Посочва, че колоната е спряла, че почти са били спрели и че се е движил с по-малко от 10 км/ч. Изрично признава вината си за произшествието. Свидетелят сочи, че по товарния автомобил не е имало щети, а по автомобила на ищцата е имало драскотина и е паднала капачката на теглича. Съдът кредитира тези показания като непосредствени, последователни и съответстващи на двустранния протокол и автотехническата експертиза.

По делото е разпитана свидетелката Е.А.В., която познава ищцата от 2001 г. и живее с нея от януари 2025 г. Посочва, че преди произшествието ищцата е била активен човек, работела е и спортувала. След ПТП постоянно лежала, не можела да ходи на работа, имала главоболие и се нуждаела от тъмнина и тишина, носела шийна яка, не шофирала и ограничила социалните си контакти. Свидетелката описва нарушения на съня и 3 продължаващо стряскане при бързо преминаващи автомобили и рязко спиране. При разпита уточнява, че ищцата е могла сама да се обслужва, че приблизително един месец е била с яка, а за по-дълъг период е останала предимно у дома.

Разпитаният по делото свидетел Н.Д.А. - годеник на ищцата, с която живее на семейни начала, заявява, че в деня на ПТП ищцата му се обадила плачеща и притеснена и той я взел от работното й място, а на следващия ден я завел на лекар. Описва главоболие, световъртеж, гадене, болки във врата, трудности при ставане и движение, нарушения на съня, кошмари, страх от пътуване и шофиране и ограничаване на социалните контакти. Посочва, че преди инцидента ищцата работела на постоянна работа и развивала собствен бизнес, а след него за известен период се нуждаела от помощ и предпочитала да стои на тъмно.

По делото е изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза, в която се приема, че двата автомобила са се движили в една посока по бул. „Климент Охридски“, като товарният автомобил е застигнал и е ударил отзад намиращия се пред него лек автомобил.

Въз основа на показанията на водача е приета приблизителна скорост на товарния автомобил около 10 км/ч., а лекият автомобил е разгледан като спрял. Посочено е, че водачът на товарния автомобил е имал видимост към лекия автомобил и техническа възможност да предотврати удара чрез поддържане на необходимата дистанция. Контактът е настъпил между предната част на товарния автомобил и задната част на лекия автомобил.