Решение № 1188 от 25.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. София, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100514321 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.11.2020 г. по гр.д. № 24662/17 г., СРС, ГО, 59 с-в е признал за установено спрямо П. В. Н., ЕГН **********, от гр. София, ж.к.

„****, че дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, чрез процесуалния представител юрисконсулт К.С., сумата в размер на 10 038, 93 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 03.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 5 404, 20 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.11.2012 г. - 02.06.2016 г., сумата в размер на 911, 54 лева, представляваща надбавка за периода 09.11.2012 г.-02.06.2016 г., сумата в размер на такси по заема, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.10.2016 г. по ч.гр. д. № 29805 по описа за 2016 г. на СРС. Осъдил е П. В.

Н., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ’’****, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ****, 120 лева, представляваща със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, чрез процесуалния представител юрисконсулт К.С., сумата в размер на 2 159, 60 лева, представляваща направените по 1 делото разноски, както следва - 1 071, 36 лева разноски по заповедното производство, от които 329, 49 лева държавна такса и 741, 87 лева юрисконсултско възнаграждение и 1 088, 24 лева по настоящото дело, от които заплатена държавна такса в размер на 388, 24 лева, 400 лева депозит за ССчЕ и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника П. В. Н., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „****, чрез пълномощника по делото адвокат Н.Л. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът не е обсъдил доводите, че договорът е сключен в условията на крайна нужда за потребителя. Потребителят е бил поставен в неравноправно положение спрямо банката, като са му били наложени клаузи в негова вреда, с което е осъществена фикцията на чл.3, ал.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Без съгласието на потребителя, едностранно Банка „ДСК“ ЕАД е увеличила лихвите, което е довело до промяна в размера на погасителните вноски, съгласно погасителния план. Нарушени са и редица разпоредби на материалния закон, а именно чл.5 от ЗПК, като кредитополучателят не е получил от банката стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК-непосочване в договора на ГПР, чл.11, ал.1, т.11-непосочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, на т.12липса на информация за правото на потребителя да поиска извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Ето защо счита, че процесният договор следва да бъде прогласен за нищожен и да се приложи разпоредбата на чл.22 ЗПК и потребителят да бъде осъден да възстанови само главницата по договора за кредит, без лихви, такси, разноски, предвид недобросъвестното поведение на кредитора.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова, като се приеме, че потребителят дължи само неизплатената главница.

Претендира присъждане на разноски, а на пълномощника адвокат Н.Л., адвокатско възнаграждение от 1100 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Въззиваемата „ Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „****, представлявана от изпълнителните директори Д.М. и Ю.Г., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.С. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията2 постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „ Банка ДСК” ЕАД, ЕИК **** срещу П. В. Н., ЕГН ********** за признаване в отношенията между страните, че ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал. 1. пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД следните суми: 10 038, 93 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 03.06.2016 г. до изплащането й, договорна лихва в размер на 5 404, 20 лева за периода 01.11.2012 г. - 02.06.2016 г., надбавка в размер на 911, 54 лева за периода 09.11.2012г. - 02.06.2016 г., такса в размер на 120 лева и 1 071, 36 лева разноски по делото.

Ответникът П. В. Н., ЕГН ********** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е оспорил исковете.

СГС констатира следното:.

По делото е безспорно установено, а се установява и от приложения договор за текущо потребление от 18.06.2008 г., че на 18.06.2008 г., в гр.

София, между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление, с който банката е предоставила банков кредит за сумата в размер на 15 000 лева, със срок на погасяване 120 месеца, считано от датата на усвояване, като същият бил обезпечен с поръчителството на Б.В.С..

Кредитополучателят не е изпълнил задължението си да внася договорените погасителни вноски и „Банка ДСК“ ЕАД е реализирала правото си да превърне отпуснатия кредит в предсрочно изискуем. Била изпратена нотариална покана № 11-20-01418 от 17.06.2015 г., за която помощникнотариус С.Л. е приел, че е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на длъжника П.Н. срещу разписка № 369 от 30.06.2015 г. на 20.07.2015 г.

Ищецът, в качеството си на заявител депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника и срещу трето, неучастващо по делото лица Б.В.С., в условията на солидарна отговорност, за сумата в размер на 10 038, 93 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 03.06.2016 г. до изплащането и, договорна лихва в размер на 3

5 404, 20 лева за периода 01.11.2012 г. - 02.06.2016 г., надбавка в размер на 911, 54 лева за периода 09.11.2012 г. - 02.06.2016 г., такса в размер на 120 лева и 1 071, 36 лева разноски по делото.

СРС уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжниците, както и изпълнителен лист. Длъжниците Б.В.С. и П. В. Н., в срока по чл. 414 от ГПК депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, което и същия е сторил, но само срещу ответника П.Н., срещу когото е образувано първоинстанционното производство.

По делото е била приета ССЕ, основна и допълнителна, от която се установява, че размерът на непогасената главница възлиза на 10 038,93 лв., като неплатените вноски с настъпил падеж са общо 60 бр. за периода от 01.11.2012 г. до 01.10.2017 г. са в размер на 13 332,84 лв. Размерът на редовната/договорна/ лихва за периода 01.11.2012 г./ първо неплащане/ до 02.06.2016 г./датата на заявлението/ е 5 404,20 лв., а размерът на неплатената санкционираща лихвена надбавка/неустойка за забава/ върху неплатената главница за периода 09.11.2012 г. до 02.06.2016 г. е 911,54 лв.

От правна страна:

Следва да бъде установено дали ищецът е доказал настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията му по процесния договор.

В чл.19, т.2 от договора е посочено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната съдебна практика, ДПК, като съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски /какъвто е процесният договор/, предсрочната изискуемост на вземанията по договора не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това му волеизявление да е достигнало до длъжника.

Според разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 4

8/02.04.2019г. по тълк.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които е допустимо при предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимостта на вземането по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват, съгласно чл. 235, а. 3 ГПК.

Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено и на особения представител по чл.

47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителна лихва, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми - виж например Решение № 86 от 27.10.2020 год. на 5

ВКС по т.дело № 2118/2019 год., I т. о., ТК.

Настоящата инстанция приема, че в разглеждания случай, към

09.06.2017 г. на ответника са били връчени препис от исковата молба и приложенията към нея, като обективните предпоставки за превръщане на кредита в предсрочно изискуем са били осъществени. Освен това, още към датата на формиране на силата на присъдено нещо в първата инстанция, а именно на 05.11.2019 г. са падежирали всички неплатени вноски по кредита.