Решение № 623 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110200037 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. И. Т., ЕГН **********, против наказателно постановление № 9005 от 26.11.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пред.2 от Закона за пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пред.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание чл.53, ал.1, т.2, пред.2 от Закона за пътищата.

С жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че наказателноотговорно лице за извършеното нарушение можело да бъде само превозвачът или собственикът, но не и водачът на автомобила. Сочи се, че при проверката задължително трябвало да има и представители на МВР, а не само на АПИ, като органите на МВР били компетентни да ангажират отговорността на жалбоподателя. Претендира се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на 1 издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което представя допълнителни бележки и иска отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, поддържайки изложените в жалбата основания.

Претендира и маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. ***, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.10.2024 г. свидетелят Е. С. – главен инспектор в АПИ, съвместно с негов колега, извършвали проверка на автомобили. Около 10:00 часа на същата дата на път II-18, км. 24, на отбивна площадка в посока с. Чепинци – с.

Казичене, те спрели за проверка моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси марка „***“, модел „***“ с рег. № **** В процеса на проверката било установено, че водач на превозното средство е жалбоподателят Б. И. Т., който извършвал превоз на чакъл, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Било извършено измерване на маса и поосово натоварване на МПС с технически средства - надлежно калибровани електронна мобилна везна модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м, като се констатирало, че при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 31.465 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишението било с 12.465 тона. В 2 тази връзка и съгласно чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7, то пътното превозно средство се явявало „тежко“ и можело да се движи единствено с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване.

Срещу водача бил съставен АУАН № 10388 от 30.10.2024 г. за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.

„в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 9005 от 26.11.2024 г., с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пред.2 от Закона за пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пред.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание чл.53, ал.1, т.2, пред.2 от Закона за пътищата.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля Е. С., като същият дава сведения за обстоятелства, в осъществяването на които е участвал, или пряко е възприел по време на проверката. Показанията му са логични, непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелят подробно описа извършената проверка и направените констатации относно масата на превозното средство, натоварването на осите и липсата на разрешително за движението на тежкото ППС. Приложените по делото сертификати за проверка и декларации за съответствие доказват, че техническите средства – електронна мобилна везна модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м, с които е било извършено измерването, са били надлежно калибровани. Показанията на свидетеля изцяло кореспондират с приложения по делото писмен доказателствен материал и напълно съответстват на описаното в издадените АУАН и НП, поради което съдът приема за категорично установена изложената по-горе фактология.

3

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от един свидетел и е бил връчен на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

Неоснователни са възраженията, че при проверката задължително трябвало да има и представители на МВР, а не само на АПИ, като органите на МВР били компетентни да ангажират отговорността на жалбоподателя.

Съгласно чл.36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: „Контролът на извънгабаритните ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, по пътищата се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а в граничните контролнопропускателни пунктове - от Агенция „Митници““, тоест контролът е възложен на Агенция „Пътна инфраструктура“, като съдействие може да оказва съответната служба за контрол при МВР, но това съдействие не е задължително. В чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата е посочено, че:

„Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Агенция „Митници“ - за нарушения по републиканските пътища“. Следователно, самостоятелна компетентност да осъществят контрол и да съставят акт за административно нарушение имат 4 длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура“, дори без съдействието на органите на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пред.2 от Закона за пътищата: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства“. В чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е посочено, че: „Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)“. Съгласно чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: „Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното“. Съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: „Извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3“. С оглед цитираната до тук нормативна уредба, то от обективна страна се установява по категоричен начин, че управляваното от жалбоподателя Б. Т. ППС към момента на проверката е било „тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 5

11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, понеже при разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 31.465 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Превишаването е било с цели 12.465 тона.

В случая безспорно е било установено с годни технически средства – посочените ролетка и електронна мобилна везна, че разстоянието между осите е било 1.40 м, а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 31.465 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Същевременно жалбоподателят не е разполагал с разрешително за преминаване на тежкото ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя, поради което е нарушил цитираните по-горе разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пред.2 от Закона за пътищата: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства“. Жалбоподателят, като водач на посоченото ППС е действал при форма на вината непредпазливост, тъй като е могъл и е бил длъжен да измери натоварването на осите на превозното средство, и щом установи, че се превишава допустимата норма да бъде поискано издаване на разрешително за движение на тежко ППС. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а този не е от тях. В Закона за пътищата няма разпоредба, която да освобождава от отговорност лицата, нарушили чл.26, ал.2 от същия нормативен акт, когато са действали при форма на вината „непредпазливост“.