Определение № 14064 от 25.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14064 гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110169085 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по подадена молба с вх. №419051/27.12.2024 г., подадена от ответниците Ц. С. Т. и Л. С. В., чрез адв. Ц.. С молбата се иска допълване на решението в частта за разноските, като съдът се произнесе по претендираните от ответниците разноски за заповедното производство, която претенция била своевременно заявена с отговора на исковата молба. Иска се и изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ответниците за заплатените от тях адвокатски хонорари за осъществената в тяхна полза правна защита и съдействие в исковото производство и на ответниците да бъде присъден пълния размер на заплатените от тях адвокатски възнаграждения в размер от по 800 лева. Излагат се съображения, че са предявени за разглеждане два обективно съединени иска, като съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки един от тях поотделно се дължи отделно възнаграждение, независимо от формата на съединяване на исковете. При направено възражение за прекомерност съдът можел да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения, ответниците молят съда да допълни и измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна е подала становище, като моли съда да остави без уважение молбата. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли да бъде присъдено в минимален размер.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е 1 подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от ответниците, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, молбата за изменение на решението е неоснователна.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата

- чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа.

Предвид изложеното, съдът вече се е произнесъл по въпроса за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, което ищецът следва да бъде осъден да заплати, като е взел предвид, както броят на предявените искове, така и реално осъществената от адвоката работа по защита правата на ответниците, която се явява идентична и за двете ответници по делото.

Относно молбата за допълване на решението в частта за разноските, съдът намира същата за допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 248 ГПК.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Действително с подадените възражения в заповедното производство по ч.гр.д. № 51587/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, като още в заповедното производство е претендирано от всяка от длъжниците-ответници в исковото производство присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита в заповедното производство в размер на по 200 лева за всяка от длъжниците.

Представени са доказателства за плащането на разноските, а именно – договори за правна защита, в които е посочено, че възнаграждението е заплатено в брой. Искането за присъждане на разноски за заповедното производство е направено и в подадените от ответниците отговори на исковата молба.

2

Още с исковата молба ищецът е релевирал възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че се отнася и за разноските по заповедното производство.

При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид, че същите са по повод подадени възражения срещу издадената в полза на ФИРМА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Настоящият съдебен състав на първо място намира, че Наредба № 1/2004 г.

МРАВ не предвижда ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение на длъжник в заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от НМРАВ. Поради това съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА размерът му да бъде справедлив и обоснован. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от представителя на заявителя и тези на представителя на длъжника не е еднаква. За подаване на възражението по чл. 414 от ГПК е предвидена бланка, чието попълване не изисква никакво конкретно мотивиране, т. е. за настъпване на правните последици на възражението не се налага да се излагат никакви съображения или да се прави обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и на попълнен образец.

В обобщение, като се съобразят извършените от адвоката на длъжника действия в заповедното производство, съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за оказано съдействие на длъжника за попълване на възражение по чл. 414 ГПК, е 100 лв., който е обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. за положения от адвоката на длъжника труд.

Доколкото предявените срещу Л. С. В. искове са отхвърлени изцяло, на същата следва да бъде присъдена в пълен размер сумата от 100 лева – справедлив размер на адвокатското възнаграждение за заповедното прозводство.

Съобразно отхвърлената част от исковете срещу Ц. С. Т., на същата следва да 3 бъде присъдена сумата в размер на 19,47 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците Ц. С. Т. и Л. С. В., за изменение на решението в частта за разноските, обективирано в молба с вх.

№419051/27.12.2024 г.

ДОПЪЛВА решение №22638/13.12.2024 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Л. С. В., ЕГН: ********** сумата в размер на 100 лева- разноски в производството по ч.гр.д. № 51587/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Ц. С. Т., ЕГН: ********** сумата в размер на 19,47 лева - разноски в производството по ч.гр.д. № 51587/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4