Определение № 282 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. Пазарджик, 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20235200600515 по описа за 2023 година Производството е по чл. 249 ал. 3 във връзка с чл. 345 от НПК.

Постъпил е протест от прокурора против определение № 31 от 06.04.2023г., постановено по НОХД № 113/22г. на Районен съд Пещера, с което е прекратено наказателното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснато при изготвяне на обвинителния акт отстранимо, съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимия. Поддържа се в протеста, че неправилно съдът приел за такова нарушение липсата на посочване в обстоятелствената част на обвинителния акт на предходното осъждане на подсъдимия, с което процесното се намирало в отношение на опасен рецидив. Иска се отмяна на протестираното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство.

Протестът е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Фактите, релевантни за решаване на правния спор, с който е сезирана настоящата съдебна инстанция, са следните :

Съдебното наказателно производство по НОХД № 113/2022 г. на РС – Пещера е образувано по внесен в съда обвинителен акт против Т.Д. от гр. Р. по обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НК за квалифицирана кражба при условията на повторност.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че деянието е извършено след като подсъдимият бил осъден с влязла в сила присъда за такова престъпление, от изтърпяване на наказанието, по което осъждане не били изтекли пет години. Не е конкретизирано осъждането по кое дело е и кога е изтърпяно наказанието по същото.

При тези данни районният съд приел, че при изготвяне на обвинителния акт е накърнено правото на защита на подсъдимия поради липсата на ясна формулировка на извършеното престъпление. Съдът приел, че липсата на празноти по съставомерните елементи на деянието, посочени по-горе, не дават възможност на привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере обвинението в пълен обем, а оттам да упражни пълноценно правото си на защита.

При тези данни съдът намира за правилна преценката на контролираната съдебна 1 инстанция за допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо реално правото на защита на подсъдимия. Съставомерен квалифициращ елемент от инкриминираното престъпление е повторността, която се твърди в обвинителния акт. По силата на чл. 28, ал. 1 от НК повторно е престъплението, което е извършено след като лицето е осъдено за друго такова престъпление. От своя страна чл. 30, ал. 1 от НК предвижда, че правилото на чл. 28 не се прилага, ако са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по предходната присъда.

При това положение не може да се приеме, че прокурорът е изпълнил задължението си за пълно фактическо и юридическо описание на обвинението, без да посочи предходното осъждане, с което инкриминираното се намира в отношение на повторност, като индивидуализира същото чрез посочване на присъдата, момента на влизането й в сила и датата на изтърпяване на наказанието. Липсата на такова твърдение прави невъзможно да се разбере дали повторно извършеното престъпление не е извън посочения 5-годишен срок.

Не може да бъде споделен доводът в протеста, че доколкото предходното осъждане е информация от личната сфера на подсъдимия, за която той безспорно бил в известност.

Безспорно на подсъдимия би следвало да е известно дали той е осъждан, но това не значи, че прокурорът следва да се счита освободен от задължението си да посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт всички релевантни факти по обвинението и на първо място – съставомерните такива. Част от тях е хипотезата на чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 30 от НК.

Не може да бъде споделен и доводът, че допуснатото нарушение не било ограничило процесуалните права на подсъдимия. Посочената невъзможност да се прецени дали от изтърпяване на наказанието е изтекъл 5-годишният срок пряко накърнява правото на подсъдимия да разбере в пълнота обвинението и да направи съответните възражения.

Основателни, в този ред на мисли, са доводите на районния съд, че с обвинителния акт се очертава предметът на доказване по конкретното дело. В случая част от него е наличието на факти, даващи основание да се приеме, че от правна страна се касае за деяние, извършено повторно по смисъла на закона.

Доводите в протеста, че единствената цел на защитата и подсъдимия била забавянето на наказателното производство са ирелевантни, поради което настоящата инстанция не ги обсъжда.

По изложените съображения, обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 31 от 06.04.2023г., постановено по НОХД № 113/22г. на Районен съд Пещера.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2