Решение № 25 от 04.02.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. С., 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. С. като разгледа докладваното от Пламен Д. С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600032 по описа за 2026 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Н. К. от АК – С., в качеството му на защитник на В. Б. Х. от гр. С. срещу Присъда № 175/03.11.2025 год. постановена по НОХД № 855/2023год. по описа на Районен съд – Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият С атакуваната присъда подсъдимият В. Б. Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 1, предл.2 от НК - за това, че на 18.02.2023г. в гр. С., държал акцизни стоки - 301,040 кг. фино нарязан тютюн на стойност 30 104,00 лв., без бандерол, когато такъв се изисква по закон (чл. 28, ал.1 от “Закона за тютюна и тютюневите и свързаните с тях изделия” - “Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове чл.2 т.2 и чл.64 ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (чл. 2, т.2 - “на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия ”, чл.64 ал. 4 - „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден”), като случаят е немаловажен.

На подсъдимия Х. на основание чл. 54, ал. 1 от НК за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1, предл.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и ГЛОБА в 1 еднократния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, а именно в размер на 30 104,00 лева, както и лишаване от право да извършва търговска дейност с акцизни стоки за срок от една година.

На основание чл. 234, ал. 5 от НК с присъдата е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – 301,040 кг. фино нарязан тютюн, поставен в 30 бр. черни полиетиленови чувала, оставени на съхранение в склад на ОД-МВР - С., както следва: Г5232; Г5233; Г5234; Г5225; Г5250;

Г5248; Г5247; Г5246; Г5245; Г5244; Г5240; Г5239; Г5229; Г5230; Г5231;

Г5243; Г5242; Г5241; Г5228; Г5227; Г5226; Г5254; Г5253; Г5252; Г5251;

Г5249; Г5235; Г5236; Г5237; Г5238.

С присъдата подс. Х. е осъден да заплати на направените по досъдебното и съдебното производство разноски в размер на 365,40 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С. и в размер на 205.26 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, се изразява несъгласие с атакуваната присъда, като счита същата за постановена при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, недоказана и несправедлива. Иска се от въззивния съд да оправдае подсъдимия. Не се прави алтернативно искане.

Не е депозираната допълнителна жалба, в която да са изложени подробни съображения по заявените първоначално оплаквания.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение. Излага съображения, с които определя като неоснователни оплакванията на защитата на подсъдимия за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

Счита ,че не са налице твърдяните процесуални нарушения, които да обосновават извод за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, както и несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия.

В съдебно заседание подсъдимият В. Б. Х., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Н. К. от АК-С.. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба. Защитника на подсъдимия адв. К. развива тезата, че неговия подзащитен не е извършил престъпление, тъй като не е налице престъпление нито от обективна нито от субективна страна. Относно липсата на деяние от обективна страна адв. К. акцентира върху некредитирането от първоинстанционния съд на физико химическата експертиза извършена в хода на съдебното производство, която е установила, че тютюна е негоден за употреба, поради наличие на плесен. Относно липсата на субективния елемент в деянието, за което е осъден неговия подзащитен, се твърди че той не е имал знанието за евентуално извършено държане на акцизна стока, което според защитата се установява от разпита на неговата дъщеря свид. З. А.. Претендира се и липса на мотиви доколкото имало неяснота тютюна в 30 или 31 чувала е бил поставен. Претендира се допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който според защитата в нарушение на разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК е ценил показанията на полицейските служители - свидетелите В. и С..

Подс. В. Б. Х. в личната си защита поддържа становището на своя 2 защитник.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба и допълнението към нея, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа страна е прието следното:

Подсъдимият В. Б. Х. е български гражданин, без образование, женен, неосъждан.

Тъй като подсъдимият Х. бил неправоспособен шофьор и не притежавал СУМПС, на 18.02.2023 г. помолил свой познат - свид. Н. Р. да отидат по работа до гр. К. с колата на свид. З. А. - дъщеря на подсъдимия, марка „Фолксваген Шаран“ с рег. № *************. Около 13:30 ч. двамата тръгнали от гр. С. с горепосочения автомобил, като подс. Х. казвал къде трябва да отидат. Малко след гр. К. спрели автомобила встрани от пътя и изчакали. След известно време при тях дошли двама души (неустановени по делото) с малка джипка “Мицубиши“ - синьо-зелена и неустановен рег. номер.

Единият от мъжете взел автомобила „Фолксваген Шаран“, придвижил се с него до неустановено място и го върнал натоварен (в багажника и купето) с черни торби пълни с нарязан тютюн. След това подс. Х. и свид. Н. Р. потеглили обратно към гр. С., като подсъдимият обяснявал на свид. Р. маршрута по който трябвало да минат, за да се приберат.

Същият ден - 18.02.2023г. в сектор „ПИП“ при ОД - МВР - С. бил получен оперативен сигнал за това, че л.а.“Фолксваген Шаран“ с p e n № ************* превозва акцизна стока без бандерол - тютюн. Създадена била организация за установяване на автомобила. Полицейските служители В. В. и Пл. С. - инспектори в Сектор „ПИП“ при ОД - МВР - С. с два различни полицейски автомобила проследили автомобила за който имало данни, че превозва тютюн. Най - напред автомобилът бил засечен на подбалканския път, като от този път завил към с. Г.. След това автомобилът излязъл от към жп прелеза на с. Ч., но не завил към града, а на дясно към кв. Р., като се движил по локалното платно, а не по главния път. На детелината отново се качил на подбалканския път, но този път в посока с. Т.. На разклона на с. Т. завил към град С. и влизайки в града се насочил към кв. Д.. След като обикаляли известно време в квартала ускорявайки движението си, подсъдимият и свидетелят Р. който управлявал автомобила се насочили към гаражи зад блок № 18 и там били блокирани от полицейски автомобил след което започнала проверка на лицата и на автомобила. Пръв от автомобила излязъл подсъдимият, а след това и водачът на автомобила свидетелят Р.. При отварянето на автомобила от него се носела характерна миризма на тютюн. На въпрос към водача на автомобила - Н. Р. какво превозва, той отговорил, че не знае какво е и на кого е, тъй като е само шофьор. В автомобила били установени общо 31 чувала с нарязан тютюн.

С оглед установеното от полицаите, на място пристигнала дежурно3 оперативна група от ОД - МВР - С., за продължаване на процесуалните действия. Било извършено претърсване и изземване на намерения в автомобила тютюн. Процесуалното действие е било одобрено от съда. По време на претърсването, свид. Н. Р. заявил, че в чантата си в колата имал въздушен пистолет (m.“UMAREX‘‘), който също бил иззет.

Видно от заключението на изготвената по делото балистична експертиза представеният за изследване пистолет m.“UMAREX“, мод. Т4Е HDP50 с № D C 150251, кал.50, тайванско производство е заводски произведен. Пистолетът е технически изправен, не може да се отговори дали е годен за стрелба и не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. С разписка пистолетът бил върнат на собственика - свид. Н. Р..

Видно от заключението на изготвената по делото физико-химична експертиза (л.112 - 116), общото нетно тегло на иззетия тютюн, описан като обекти в одобреният от съда Протокол за претърсване и изземване от 18.02.2023г. и в протокол за физикохимична експертиза е 301,040 кг.

Представените за анализ обекти представляват нарязан тютюн.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза (л.122 - 123), стойността на 301,040 кг. нарязан тютюн, иззет по ДП № 35/2023г. на ОД-МВР - С. е 30 104 лв. Дължимият акциз за посоченото количество тютюн е 45 758,08 лв.

В хода на съдебното производство пред Районен съд-Сливен, по искане на защитата на подсъдимия, е била назначена и физико химична експертиза.

От заключението на тази експертиза се установило, че към 08.04.2024г./една година и половина след изземането по досъдебното производство на тютюна/ съдържанието на всички 30 чувала е било тютюн, нарязан на влакна / ивици/ с широчина предимно от интервала 0,6 до 2 мм., като този тютюн не е годен за консумация/пушене/ поради образуване на плесен /мухъл/. Тютюнът отговаря на БДС 8392 -85 и е вреден за здравето при употреба. Изследвания тютюнев материал не попада в обхвата на чл. 12 от ЗАДС и не е акцизна стока по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗАДС, поради трайното увреждане на тютюневите влакна от плесенни микроорганизми довело до невъзможност да се използва за пушене.

Видно от приложената по делото справка за съдимост /л.124-125 от д.п./ подс. В. Б. Х. е бил осъждан за престъпление по чл.234, ал.1 пр.2 от НК, съгласно одобрено на 25.02.2014г. по НОХД № 2027/2013г. по описа на РССливен споразумения, като при условията на чл.55, ал.1 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Същия към момента на извършване на настоящото деяние е бил реабилитиран по чл.88а от НК, т. е. неосъждан.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до единодушни констатации с първоинстанционния съд.

4

Първоинстанционният съд е изложил приетите за установени от него факти, като е извършил точен анализ на наличните доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от НПК.