Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2819 от 30.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3110/2023
Вид
Определение № 2819
Подписан
30.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Руска Атанасова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2819 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503110 по описа за 2023 година Производство по чл.278, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Неткредит“ ООД, ЕИК:201253421, чрез гл.юриск.П. П. против Определение №8080/ 17.07.2023г. по гр.д.№ 4022/ 2023г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото по отношение на предявения от жалбоподателя насрещен иск за заплащане на суми в общ размер от 4 562,52 лева. По изложени в жалбата доводи и оплаквания се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковите претенции по чл.211 ГПК.

Ответникът по частната жалба С. А. А., редовно уведомена чрез адв.Е.И.-М., не взема становище по жалбата.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Видно от комплектованото първоинстанционно дело по повод на предявения от настоящия ответник по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза за договорна неустойка в сключен договор за потребителски кредит от 24.02.2022г. между страните, с отговора по исковата молба ответникът „Неткредит“ ООД е инкорпорирал и предявен насрещен иск по чл.211 ГПК с 1 правно основание по чл.79 ЗЗД за заплащане на дължими суми по процесния договор, определени по конкретен размер за падежирала главница, ведно с обезщетение за забава, предсрочно изискуема главница ведно с обезщетение за забава, падежирала възнаградителна лихва и ведно с обезщетение за забава, всичките определени по съответен период, вкл. по пера, периоди и конкретни размери в табличен вид. В тази връзка е са ангажирани и доказателства, вкл.

ССчЕ, както и приложени писмени доказателства във връзка с кредитното правоотношение между страните.

С разпореждане от 17.05.2023г. районният съд оставил без движение така предявения насрещен иск до депозиране на надлежна искова молба, сочеща страните, твърденията, на които се основава същото, определяне цената на иска и представяне на доказателства за внасяне на държавна такса. С молба от 06.06.2023г. ищецът по насрещния иск е уточнил, че последния е инкорпориран в отговора по чл.131 ГПК, вкл. във връзка с твърденията , на които се основава исковата претенция, като е посочена цената на иска – 4 562,52 лева, както и в приложение представен платежен документ за внесена държавна такса в размер на 182,50 лева.

С последващо разпореждане от 14.06.2023г. районният съд е дал последна възможност на дружеството „Неткредит“ ООД да депозира надлежна искова молба, сочеща страните и твърденията, на които се основава насрещния иск.

С последваща молба от 30.06.2023г. частният жалбоподател е заявил поддържаното становище, че в изпълнение на указанията на съда са били посочени вече страните по насрещния иск, а твърденията , на които се основава исковата претенция са част от съдържанието на отговора по исковата молба.

С обжалваното определение районният съд е приел, че предявеният иск е оставен без движение за отстраняване на нередовности, имащи отношение към определяне вида на предявените искове и размера на същите, както и представяне на доказателства за внасяне на държавна такса, като в рамките на предоставения срок и допълнителен такъв от 01.06. и 05.07.2023г. нередовностите не са били отстранени, поради което на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по предявения насрещен иск по чл.211 ГПК.

Въззивният съд намира, че след първоначалните указания на районния съд с 2 разпореждането от 17.05.2023г. дадените указания са били изпълнени в указания едноседмичен срок , видно от полученото съобщение за първоначалните указания със съобщението от 18.05.2023г. /л.59 по делото/ , като уточнителната молба е подадена на 06.06.2023г./ л.55/ по делото, в който са уточнени страните, фактическите обстоятелства, инкорпорирани в отговора на исковата молба, които видно от формулирания насрещен иск са възпроизведени и в частта на предявения иск в съществената им част относно обективно съединените искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, посочена е цената на иска, като е внесена и дължимата държавна такса по материален интерес. Така посочените обстоятелства се намират за достатъчни с оглед определяне на предмета на спорното право, което е по предявени изрично посочени първоначално в инкорпорирания в ОИМ насрещен иск по видове и по основание претенции по чл.79 и чл.86 ЗЗД. Указание за представяне на препис от ОИМ с инкорпорирания в него иск по чл.211 ГПК не е даван от съда, доколкото препис от ОИМ принципно не се изпраща на първоначалния ищец, поради което по отношение на това е налице необходимост от администриране на делото, но което не може да бъде основание за прекратяване на производството, доколкото указания жалбоподателят не е получил в тази насока.

С оглед горните констатации въззивният съд намира, че не са налице проявени основанията за по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на предявената насрещна искова молба по реда на чл.211 ГПК и прекратяване на производството по делото , като обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №8080/ 17.07.2023г. по гр.д.№ 4022/ 2023г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е прекратено производството по делото по отношение на предявения от „Неткредит“ ООД, ЕИК:201253421 насрещен иск по реда на чл.211 ГПК.

3

ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по делото съобразно указанията на съда в мотивната част на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4