Решение № 899 от 23.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Бургас, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно наказателно дело № 20262120200604 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Д. Ф., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-0769-002505/22.08.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 81, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.184, ал. 5, вр. чл. 184, ал.1, т. 1 от ЗДв П, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева (51,13 евро).

С жалбата се изтъкват доводи за липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя, като същият твърди, че познава задълженията си по ЗДвП и като водач на двуколесно пътно превозно средство, в случая на велосипед, преминавайки през пешеходната зона на ул. „Александровска“, която е предназначена само за пешеходци, не е управлявал превозното средство (велосипед), с което се е придвижвал, а го е бутал. Моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не се представлява. Съгласно протокол за проведен телефонен разговор и призоваване по телефона, изготвен от съдебния секретар на състава (приложен на лист 34 от делото), жалбоподателят Ф. е посочил, че поддържа жалбата и не възразява делото да се гледа в негово отсъствие.

Административнонаказващият орган – Началник група в ОДМВРБургас, Сектор „Пътна полиция“ се представлява от гл. юрисконсулт Райна 1

Желязкова, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 22.01.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 03.02.2026г., видно от входящия номер на същата), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.05.2025г., около 14:00 часа, в гр. Бургас, по ул. „Александровска“ до № 123 (до заведение за бързо хранене „Кинг конг“), в посока кръстовището с ул. „Васил Левски“, жалбоподателят Н. Ф. управлявал двуколесно превозно средство (велосипед). Същият бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас – свидетелите М. А. М. и Х. Д. Х. (и двамата заемащи длъжност младши автоконтрольор в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас) , тъй като ул. „Александровска“ била предназначена само за пешеходци, за което в двата края, съответно откъм бул. „Сан Стефанов“ и откъм бул. „Васил Левски“, е поставен пътен знак Г-15. Тъй като при проверката жалбоподателят Ф. отказал да представи на полицейските органи документ за самоличност, същият бил отведен в 01 РУ при ОД на МВР Бургас, където след установяване на самоличността му, свидетелят М. му съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA № 4132154 от 15.05.2025г. за нарушение на чл. 81, т. 5 от ЗДвП.

АУАН е бил предявен на нарушителя, който отказал да го подпише и да получи препис от него. Отказът на нарушителя да подпише акта и да получи препис от него бил надлежно удостоверен с подписа на свидетеля Н. К.

Костадинов по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения АУАН, АНО е издал и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 81, т. 5 от ЗДвП, поради което и на основание чл.184, ал. 5, вр. чл. 184, ал.1, т. 1 от ЗДвП (в редакцията на закона, действала към датата на извършване на нарушението) му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лева (51,13 евро).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по 2 надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетелите М.

А. М. и Х. Д. Х.. Същите са последователни, обективни, логични, еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен за това със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, също оправомощен с така цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 81, т. 5 от ЗДвП, съгласно която разпоредба (в действалата към датата на извършване на нарушението редакция), на водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци, като тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.

По смисъла на § 6, т. 19 от ЗДвП „велосипед“ е пътно превозно средство с най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, поради което същото попада в хипотезата на чл.

81 от ЗДвП, която се сочи за нарушена.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че на 15.05.2025г., около 14:00 часа, жалбоподателят е управлявал велосипед по ул. „Александровска“ д о № 123 (до заведение за бързо хранене „Кинг конг“), в посока кръстовището с ул. „Васил Левски“, а наведеното в жалбата твърдение, че същият не е управлявал велосипеда, а го е бутал, не е подкрепено от каквито и да е доказателства. Напротив, и двамата 3 свидетели – М. и Х. са категорични, че са възприели жалбоподателя Ф. да управлява велосипеда на посочите в АУАН и НП време и място, като същият е слязъл от велосипеда едва след като ги е забелязал.

От публикувания и общодостъпен на официалната интернет страница на Община Бургас Генерален план за организация на движението (ГПОД), одобрен с Решение на Общински съвет, включено в Протокол № 37 от 17.05.2022г. (достъпен на https://www.burgas.bg/bg/proekti-na-naredbi-ipravilnitsi-2022/proekt-na-generalen-plan-za-organizatsiya-na-dvizhenieto-/gpod), схема № 7, се установява по категоричен начин, че цялата ул.

„Александровска“, включително № 123 – мястото на нарушението е площ, предназначена само за пешеходци.

Същевременно жалбоподателят е на възраст над 12 години, поради което не попада в изключението, предвидено в чл. 81, т. 5 от ЗДвП.

С оглед изложеното, съдът намира за безспорно установено по делото извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 81, т. 5 от ЗДвП, поради което и административнонаказателната му отговорност правилно е била ангажирана.

Неправилно обаче, според настоящия съдебен състав, е била приложена санкционната норма на чл. 184, ал. 5 ЗДвП (в действалата към датата на извършване на нарушението редакция), предвиждаща завишена по размер санкция в случаите, в които с процесното нарушение са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица.

В случая по делото не само не са ангажирани каквито и да е доказателства, но и въобще липсват твърдения (включително в АУАН и НП) за това вследствие на извършеното от жалбоподателя нарушение да са настъпили вреди сред предвидените в чл. 184, ал. 5 ЗДвП.

Въпреки, че е допуснато нарушение, съдът счита, че то успешно може да бъде преодоляно чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по тази, намираща приложение за основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената глоба. Този извод на съда намира подкрепа в актуалната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 375/02.03.2018г. по к. н. а. х. д. № 13/2018г. на АдмС-Бургас и др., съгласно които както за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена възможност за санкциониране по привилегирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции.

Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.

Ето защо, съдът счита, че наказанието на жалбоподателя следва да бъде определено при приложението на разпоредбата на чл. 184, ал.1, т. 1 от ЗДвП, 4 която санкционна норма е относима в настоящия случай (в действалата към датата на извършване на нарушението редакция), т.е. в размер на 30 лева (15,34 евро), който е фиксиран от закона, поради което и не може да се обсъжда въпросът за неговото намаляване.

За пълнота следва да се посочи, че конкретното деяние не може да се счете за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на пониска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.