Решение № 354 от 05.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Пазарджик, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. М.А като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200534 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № ... от ... г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, на С. А. И., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Б.“ № 3, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от С. А.

И., в която се излагат доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН поради недостатъчно ясно описание на нарушението, неправилна правна квалификация, неразграничаване на отделните хипотези на чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП, липса на достатъчно доказателства за извършване на нарушението, както и нарушение на сроковете по чл.34 ЗАНН. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата 1 и моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага подробни доводи в тази насока, вкл. и в представена писмена защита, като акцентира върху обстоятелството, че актосъставителят не е очевидец на самата проверка, а прекият свидетел И. М. не е могъл при разпита си да ситуира правилно във времето случая, не помни регистрационния номер на автомобила и часа на проверката, както и върху обстоятелството, че в НП не са конкретизирани вида на поисканите документи и конкретният начин, по който проверката е била осуетена.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебните заседания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около ... часа на републикански път I-8, около км ...+..., в района на СБА – Пазарджик, служители на Националното тол управление извършвали контрол за заплащането на дължимите пътни такси от преминаващите моторни превозни средства. Сред служителите бил и инспектор И. Г. М.. Около ... часа св. М. подал сигнал със стоп-палка за спиране на лек автомобил „М.“ с рег. № ..., за който в информационната система били налични данни за нарушения, свързани със заплащането на пътни такси. Водачът спрял автомобила на подадения сигнал. При започване на проверката св. М. поискал от водача да представи документите, свързани с управлението на автомобила. Водачът оспорил правомощието на служителя на НТУ да му иска документи и отказал да ги предостави. Независимо от дадените му разяснения и указания да представи документите и да изчака приключването на проверката, той не изпълнил указанията на контролния орган, а напуснал мястото с автомобила, преди проверката да бъде приключена. По този начин контролните органи не могли на място да установят самоличността на водача, правоспособността му и останалите обстоятелства, предмет на извършваната проверка. Непосредствено във връзка със случая бил подаден сигнал на телефон 112 от свидетеля М., а за случилото се била изготвена и докладна записка. В последната са отразени конкретно датата – ... г., мястото – път I-8, км ...+..., часът – около ... часа, 2 регистрационният номер на автомобила – ..., както и обстоятелствата, че водачът спрял на подадения сигнал, отказал да представи документите си и напуснал мястото преди проверката да бъде приключена.

В хода на последвалата проверка било установено, че собственик на автомобила е синът на жалбоподателя, който посочил, че автомобилът е бил управляван от баща му – С. И.. Последният бил призован, като при снемане на сведения не отрекъл, че именно той е управлявал автомобила. Това се потвърждава и от показанията на актосъставителя А. Т.. На ... г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № ... за нарушение на чл.103 ЗДвП, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е прието, че на ... г. около ... часа на път I-8, км ...+..., в посока гр. Пазарджик, като водач на лек автомобил „М.“ с рег. № ..., при извършвана проверка от контролен орган – И. Г. М., инспектор в НТУ, жалбоподателят отказал да представи документи, свързани с управлението на автомобила, с което отказал да предаде документите си, респективно осуетил извършването на проверката от органите за контрол.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани актосъставителят А. А. Т. и И. Г. М.. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в относимата им част. Действително свидетелят Т. не е пряк очевидец на събитията при проверката, което същият изрично посочва.

Неговите показания обаче са относими към последващите действия по установяване самоличността на водача, проведената проверка, снетите сведения и съставянето на АУАН. Той изрично посочи пред съда, че собственикът на автомобила – син на жалбоподателя, е заявил, че автомобилът е управляван от баща му, както и че самият жалбоподател впоследствие не е отрекъл това обстоятелство.

По отношение на свидетеля И. М. съдът отчита, че при разпита му в съдебно заседание на ... г. същият първоначално изрази колебание относно точната дата на случая и го отнесе към месец април 2026 г. Свидетелят заяви също, че не помни регистрационния номер на автомобила и точния час на нарушението. Тези неточности обаче не дават основание показанията му да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. На първо място, свидетелят е разпитан значителен период след събитието, без да разполага при 3 разпита с документите по преписката, като сам посочва, че по служба е имал и други сходни случаи. На второ място и по-съществено, отнасянето на случая към април 2026 г. е очевидно неточно още по обективни хронологични причини – административната преписка по процесния случай е образувана значително по-рано, а АУАН срещу жалбоподателя е съставен на ... г.

Следователно посочването на „април“ представлява грешка при възпроизвеждане на датата, а не доказателство, че свидетелят описва друго събитие. Същевременно по отношение на съществените обстоятелства от механизма на нарушението показанията му са последователни – водачът е спрял, поискани са му документи, той е оспорил правото на служителя да ги изисква, отказал е да ги предостави и впоследствие е напуснал мястото на проверката. Свидетелят категорично заявява, че лицето отказало да представи документите си и напуснало мястото, преди да може да бъде установена самоличността и правоспособността му. Това се потвърждава и от записа от НС 112 на обаждането на М., който запис съдът изиска, прие по делото и възпроизведе в съдебно заседание. Свидетелят М. уточнява и обичайната последователност на изискваните документи – първоначално СУМПС и свидетелство за регистрация на автомобила, а при необходимост след това и документ за самоличност, като посочва, че в конкретния случай не е успял да установи самоличността на водача поради напускането му. Показанията на свидетеля М. не стоят изолирано, а намират съществена опора в писмените доказателства, създадени непосредствено след събитието. В докладната записка изрично са фиксирани датата, часът, мястото и регистрационният номер на автомобила и е описано същото поведение – спиране на подадения сигнал, отказ за предоставяне на документи и напускане преди приключване на проверката. Допълнително, след като именно поради неточния спомен на свидетеля относно датата съдът служебно изиска информация от РЦ-112 – Кърджали за подаден от И. М. сигнал на ... г. между ... часа, по делото действително постъпиха електронен картон на повикването и аудиозапис, които бяха приети и възпроизведени в открито съдебно заседание. Самото наличие на регистрирано повикване от процесната дата представлява допълнителна обективна връзка между показанията на свидетеля и събитието, описано в административната преписка. Ето защо съдът намира, че неточността на свидетеля относно календарната дата не дискредитира показанията му относно непосредствено възприетото поведение на водача.

4

Доказателствата следва да се ценят не изолирано, а в тяхната съвкупност, а в случая гласните доказателства се подкрепят от документи, съставени във времева близост до нарушението и от записа на обаждането на НС 112.

При така установената фактическа обстановка съдът намира нарушението за извършено от обективна и субективна страна от жалбоподателя, а жалбата и доводите в нея за неоснователни.

На първо място, неоснователно е възражението за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. В наказателното постановление са индивидуализирани датата, часът и мястото на нарушението, управляваният автомобил, контролният орган, извършващ проверката, и конкретното противоправно поведение – жалбоподателят, като водач на МПС, при извършвана проверка отказал да представи документи, свързани с управлението на автомобила. Това описание в достатъчна степен индивидуализира нарушението и позволява на санкционираното лице да разбере за какво конкретно поведение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си.

Законът не поставя изискване в НП непременно да бъде направено изчерпателно изброяване на всеки конкретен документ, когато от фактическото описание е ясно, че става въпрос за документите, които водачът е длъжен да предостави във връзка с извършваната проверка. В конкретния случай предметът на проверката, качеството на жалбоподателя като водач и искането за предоставяне на документи са достатъчно ясно очертани. При това съдът не допълва административното обвинение посредством свидетелските показания. Съставомерният факт, върху който е основано наказателното постановление, е именно отказът да бъдат представени документите при извършваната проверка. Свидетелските показания служат за доказване и конкретизиране на вече описания факт, но не го създават за първи път.

Неоснователен е и доводът, че използването на формулировката „отказва да предаде документите си или осуетява извършването на проверка“ прави обвинението неясно. Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Действително нормата съдържа две алтернативни форми на противоправно поведение. В конкретния 5 случай обаче още в обстоятелствената част на НП недвусмислено е посочено коя фактическа хипотеза е осъществена – жалбоподателят отказал да представи документи, свързани с управлението на автомобила. Последвалото напускане на мястото преди приключване на проверката не представлява ново и различно административно обвинение, а фактическо поведение, което едновременно довършва отказа и води до фактическо осуетяване на започналата проверка. Не може да се приеме, че жалбоподателят не е разбрал за какво нарушение е санкциониран. Напротив, цялостната му защита както в жалбата, така и в съдебното производство е насочена именно срещу твърдението, че при проверката е отказал да предостави документи, което само по себе си показва, че предметът на административното обвинение е бил напълно разбираем.

Неоснователно е и възражението за неправилна правна квалификация.

Съгласно чл.103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Задължението по нормата не се изчерпва единствено с физическото спиране на автомобила.

След спирането водачът е длъжен да изпълнява законосъобразните указания на контролния орган до приключване на проверката. Ето защо обстоятелството, че жалбоподателят първоначално е спрял на подадения сигнал, не изключва възможността впоследствие да наруши чл.103 ЗДвП. Като е отказал да изпълни указанието да предостави документите, необходими за проверката, и впоследствие е напуснал мястото преди приключването й, той е нарушил именно втората част на задължението по чл.103 ЗДвП. На това нарушение съответства именно санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП. Такова разбиране е застъпено и в съдебната практика. В Решение № 1329 от 07.07.2025 г. по КАНД № 286/2025 г. Административен съд Сливен приема, че отказът за представяне на документи и последващото напускане на мястото на проверката представляват неизпълнение на указанията на контролните органи по смисъла на чл.103 ЗДвП и правилно се санкционират по чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП. В същия смисъл в Решение № 1332 от 07.10.2022 г.