Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1326 от 14.11.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1394/2023
Вид
Решение № 1326
Подписан
14.11.2023
В сила
23.12.2023
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Христо Руменов Митев, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.169, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
  • чл.169, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
  • чл.169, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
  • чл.195 · Закон за устройство на територията
  • чл.195, ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. Варна, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501394 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила въззивна жалба с вх. № 28641/18.04.2023 г., от „ВАРНАФАРМА“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Н. Н. от ВАК, срещу Решение № 978 от 22.03.2023 г. по гр. дело №8041/2022г. по описа на Варненски районен съд, с което е установено, че „Варнафарма“ ЕООД, дължи на М. И. Ж. сумата от 4 638.89 лв. стойността на нанесени материални щети на собственото му МПС „Тойота”, модел „Ярис”, с peг. №***, от настъпил на 28.01.2022г. по вина на въззивника инцидент - паднали късове мазилка от фасадата на сграда, собственост на “Варнафарма“ ЕООД, като е отхвърлен предявеният иск за разлика до търсените 6 187.98 лв. “Варнафарма“ ЕООД, е осъден да заплати и разноски в размер на 561.32лв. разноски по исковото производство и 332.67лв. разноски по заповедното производство. Оспорва решението, като неправилно в частта, в която предявеният иск е уважен до сумата 4 638.89 лв., и в частта за разноските. Посочва, че въззивникът не е едноличен собственик на Централна пощенска станция, поради което искът е неоснователен. Изтъква, че не е доказана причинно - следствена връзка между падналата от сградата мазилка и нанесените вреди. Не e установено точното място, където се е намирал автомобилът при процесното деяние и собственост на въззивника ли е сградата в тази й част. На следващо място изтъква, че не е изяснено дали лекият автомобил не е застрахован срещу 1 подобни вреди. Платено му ли е застрахователно обезщетение. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени като неправилното обжалваното решение и отхвърли претенциите на въззивамия.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 49219/2023 от М. И. Ж. ЕГН **********, чрез адв. Я. Я.. Посочва, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна. Изтъква, че в доказателствена тежест на въззивника, е да докаже, че сградата е в режим на съсобственост. От приетата справка от Агенцията по вписване, не се доказва наличието на съсобственост, а само придобиване на съсобственост. Излага, че дори да се приеме, че сградата на Централна пощенска станция е в режим на съсобственост, Варнафарма“ ЕООД носи солидарна отговорност за пълния размер на причинените вреди, на основание чл. 53 от ЗЗД. Твърди, че причинноследствената връзка е доказана, от гласните доказателства и подадения сигнал до телефон 112. Механизма на вредата се доказва, от приетата съдебнотехническа експертиза. Установено е, че настъпилите увреждания по лекия автомобил са тези, които са установени при огледа в автосервиз „Доктор Колор" ООД. На следващо място посочва, че не е основателно възражението, че не е доказано мястото от където са паднали късовете мазилка. В хода на производството, не се установило сградата да е съсобствена. Дори да е в режим на съсобственост насрещната страна носи отговорност по чл. 53 ЗЗД.

Сочи, че е неоснователно твърдението, че по делото е останал неизяснен въпроса, дали лекият автомобил е застрахован за подобен тип вреди и дали застрахователя вече не заплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че подобни възражения не са наведи в отговора на исковата молба, нито в хода производството. Не са ангажирани доказателства в тази връзка. Твърди, че е преклудирана възможността да се твърдят нови обстоятелства и да се предоставят нови доказателства. Цитира съдебна практика. Прави правен анализ на деликтната отговорност. Изтъква, че за въззивника е съществувало задължение, да поддържа сграда в изправност, за да не се допусне отчупване и падане на части от мазилката, които да причинят материални щети.

Следвало е Варнафарма“ ЕООД, да възложи на служители по поддръжката, да предприемат действия по предотвратяване на инциденти. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството са се доказали предпоставките обосноваващи основателност на исковата претенция. Моли да се отхвърли въззивна жалба като неоснователна и необоснована и да се потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.

Моли да му се присъдят направените съдебни разноски, включително платеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът ,,ВАРНАФАРМА“ ЕООД, редовно призован. Представлява се от адв. Н. Н., редовно упълномощен. Поддържа виззивната жалба. Моли обжалваното решение на бъде отменено по аргументите изложени в жалбата.

Въззиваемият Mилен И. Ж., редовно призован, не се явява.

2

Представлява се от адв. Я. Я., редовно упълномощен. Оспорва въззивната жалба. Моли да се отхвърли въззивната жалба посочва, че в отговора са навели подробни аргументи, които поддържа.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата си молба въззиваемият – ищец посочва, че на 28.01.2022г., в 18:04 часа собственият му лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис", с peг.№***, е бил паркиран в „синя зона“ в гр.Варна, ул.„В.Х.", в непосредствена близост до Варненска централна пощенска станция. В интервала от време между 18:04 ч. и 22:40 ч. върху автомобила са паднали късове мазилка от фасадата на последния етаж на Централна пощенска станция с идентификатор на сградата ***, и административен адрес на бул. „С.“ ***, в резултат на което са настъпили материални щети по МПС-то, изразяващи се в деформиран тавана на купето и повредено челно стъкло на автомобила. На 28.01.2022г. в 22:50 ч., след като видял състоянието на автомобила си в присъствието на трети лица, Ж. подал сигнал за инцидента на телефон 112. В 23ч. на същата дата служител на I РПУ - Варна, от мобилен телефон: ***, го уведомил, че поради липса на престъпление техни служители няма да се отзоват на сигнала. „ВАРНАФАРМА" ЕООД е собственик на сграда с идентификатор № ***, от която са се откъртили късовете мазилка върху лекия автомобил. С писмо изх.

№535/07.03.2022г., получено от „ВАРНАФАРМА" ЕООД на 09.03.2022г. с известие за доставяне №ИД PS900400А940 Н, ищецът поканил законния представител на дружеството или упълномощено лице да се яви на 15.03.2022г. в 14ч. в автосервиз „Доктор Колор“, находящ се в гр. Варна, бул.

„В.В." №256, Западна промишлена зона, зад МОЛ „Двете кули", за да бъде извършен оглед на увредения автомобил с цел установяване на материалните щети по него. На посочения в поканата ден и час, на указаното място, не се явил представител на „ВАРНАФАРМА" ЕООД. С опис от 15.03.2022г., издаден от автосервиза на „Доктор Колор" ООД, са установени следните увредени детайли по лек автомобил „Тойота", модел „Ярис", с peг.№***, а именно: таван, тапицерия таван и челно стъкло. Съгласно работна карта №86558/194875 от 15.03.2022г., издадена от „Доктор Колор" ООД, действителната стойност, която е необходима за отремонтиране на материалните щети по пострадалото МПС възлиза в размер на 6,187.98лв., формирани както следва: за челно стъкло - 93.33лв. без ДДС; за труд: смяна таван - 600лв. без ДДС; разоборудване таван - 75лв. без ДДС; боядисване таван - 82.50лв. без ДДС; за материали таван - 50лв. без ДДС; за сушене таван - 40лв. без ДДС; за боя - 66лв. без ДДС; за резервни части: челно стъкло 277,34лв. без ДДС; таван - 1,628.15лв. без ДДС; тапицерия таван - 2,161лв. без ДДС; за допълнителни материали и консумативи - 83,33лв. без ДДС. Общата сума за резервни части, материали, боя, допълнителни консумативи и труд възлиза в размер на 5,156.65лв. без ДДС, а с ДДС 6,187.98 лв.

Ищецът се позовава на нормата на чл.195, ал.1 от ЗУТ собствениците на 3 строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1-3 от ЗУТ. Според разпоредбата, към която препраща цитирания текст - чл.169, ал.1, т.3 и т.4 строежите се поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за опазване на здравето и живота на хората и безопасна експлоатация. Пар.5, т.38 от ЗУТ дава легална дефиниция на понятието строеж. „Строеж" по смисъла на ЗУТ е и надземна сграда и постройка, каквато несъмнено е сградата на Централна пощенска станция. Според ал.3 на същата разпоредба при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал.1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания и възстановяване на обекта. А според ал.7 на чл.195 от ЗУТ собствениците на обекти по ал.1 носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността е обективна. Тя не зависи от противоправното поведение на възложителя. Условие за нейното възникване е виновно и противоправно поведение на изпълнителя, комуто е възложено изпълнението на работата, а вината на служителите на „ВАРНАФАРМА" ЕООД се предполага до доказване на противното, съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Деликвентът по чл.45 от ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди-необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди деликта. Тоест, средствата, необходими за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние /такова отпреди настъпване на застрахователното събитие/ - годно за движение и в изправност. Ж. счита, че въз основа на така съществуващата нормативна уредба се налага извода, че за собственика на имота, от който се е откъртила мазилка, е съществувало задължение да поддържа същия във вид, който да не създава опасност за живота и здравето на хората, а при възникване на обстоятелства, застрашаващи целостта на обекта, да предприеме необходимите действия по тяхното отстраняване, за да не допусне отчупване и падане на части от мазилката, които да нанесат материални щети или да увредят имущество на трети лица. В тази връзка, „ВАРНАФАРМА" ЕООД е следвало да възложи на служителите си натоварени с поддръжката на сградния фонд, да предприемат своевременно, дори незабавно /по предписанието на закона/ действия по предотвратяване на инцидентни, 4 застрашаващи здравето или имуществото на трети лица, подобни на процесния, като бездействието в тази насока е противоправно. Следователно допуснатите нарушения на предписаните и общоприетите правила при ползването на вещта - неизпълнение на задължение за поддържане на фасадата на сградата в безопасен вид и виновното поведение на определеното за поддържане на сградата лице обосновава отговорността по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД. Счита, че с оглед гореизложеното, „ВАРНАФАРМА" ЕООД, като собственик на имота, от който са се откъртили късове мазилка, му дължи заплащане на обезщетение в размера на щетите по превозното средство. Към настоящия момент сумата от 6,187.98лв. не е изплатена от „ВАРНАФАРМА" ЕООД, което поражда правния интерес от настоящия иск срещу ответника. За събиране на сумата ищецът е иницирал заповедно производство в което по реда на чл.410 от ГПК РС Варна по ч.гр.д.№4540/2022г. е осъдил ответника да му заплати процесната сума, но длъжникът е подал възражение и поради това моли, съда, да приеме за установено, че ответното ТД му дължи сумата от 6,187.98лв., представляваща действителната стойност, необходима за отстраняване на нанесените материални щети на собственото му МПС „Тойота", модел „Ярис", с peг.№***, от настъпил на 28.01.2022г. по вина на ТД инцидент - паднали късове мазилка от фасадата на сграда, собственост на ответното дружество върху автомобила му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 06.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№20223110104540 по описа за 2022 г. на РС - Варна, 31с., по предявения иск по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и да му се присъдят сторените по заповедното и исковото производства разноски.