Решение № 346 от 18.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Пазарджик, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х. В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220200964 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "Г." ЕООД, ЕИК ..., адрес за получаване на книжа и призовки: област София-град, с. К., ул. „Ц.Б. III“ № 29, представлявано от управителя В. Х. М., чрез Адвокатско дружество „Л. и П.“, ЕИК ..., чрез процесуален представител адв. К. И. А., против електронен фиш /ЕФ/ № 8504566441 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

С жалбата детайлно се заявява материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

Жалбоподателят чрез адв. К. А. представя писмено становище( л. 108) , в което излага съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и заявява, че ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно 1 убеждение, ръководейки се от закона, установи:

ППСвлекач М. с рег.№ ... е собственост на дружеството-жалбоподател.

То е с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000.

На ...г., в ... часа ППС било управлявано в общ. Пазарджик, по път I-8 км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - за него няМ. валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Размерът на дължимата и незаплатена такса за посоченото ППС за сегмент 1000808780 е 0.57лв.

Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Жалбоподателят като собственик на процесното ППС е санкциониран с атакувания ЕФ за това нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на фиша.

ЕФ е връчен на дружеството, видно от известие за доставяне на л. 39, а жалбата против фиша е подадена до съда чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Електронният фиш се атакува с множество процесуални възражения, представени с жалбата.

На първо място, неоснователно се заявява наличие на допуснато съществено процесуално нарушение с издаването на ЕФ вместо АУАН и НП.

Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в две правни разпоредби: § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

С чл. 189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.

179, ал. 3, което е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл. 189ж от ЗДвП изрично препраща само към ал. 3 на чл. 179 от ЗДвП, което дава основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за нарушение по тази норма. Това становище, подкрепено с мотива за 2 невъзможност за разширително тълкуване, е погрешно. Буквалното и систематично тълкуване на седмата алинея на спорния чл. 189ж съдържа ясен и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл. 179, ал. 3—3б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения по ал. 3, ал. 3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, уреждаща създаване на ел. система за „електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3—3в“. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав становище е разпоредбата на чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, която се отнася до оборимостта на въведената с алинея първа на същата норма презумпция, според която „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му“ (чл. 187а, ал.1 ЗДвП). Възможността вписаният собственик/ползвател да се освободи от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, е чрез представяне в седемдневен срок от връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУПМС за него - чл.

187а, ал.4 от ЗДвП. Съдържанието на следващата алинея само потвърждава застъпеното в това решение становище, а именно: че ЕФ се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3—3в от ЗДвП, респ. и за процесното. И е така, тъй като алинея пета на чл. 187а ЗДвП предвижда, че при подадена декларация от собственика, че друго лице е управлявало МПС към момента на нарушението по издадения АУАН/ЕФ, производството по акта против собственика се прекратява, а ЕФ - се отменя.

Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани чрез коментираните по-горе норми, са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр. 105/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.

Горното обсъждане сочи категорично и еднозначно възможността за ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП чрез издаване на ЕФ.

На следващо място в жалбата и писменото становище се твърди, че не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаването на ЕФ.

На първо място – напълно възможно е да се осъществи контрол за законосъобразност относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като ЕФ не съдържа дата на издаване като задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС съкратеното производство за административно-наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по 3 издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове. Затова и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. В настоящото производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на нарушението (която е и тази на заснемането, в случая това е ...г) е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок, изключващ последващото разследване за това деяние. Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането/нарушението. Това е видно от генерираното от ел. система обработка на нарушението на л.104105,която онагледява извършените действия с въвежданите данни в съставяния документ –ЕФ . Става ясно, че документът е бил обновяван и не е приключил процесът на съставянето му вкл. до ...г, когато е отбелязан като „ успешно подписан с установено тарифиране“. Тази дата обаче не е меродавна за преценка на давностните срокове, доколкото тя има значение само в рамките на администрацията за техническото съставяне на документа, тъй като не е законодателно предвидена като задължителен реквизит на ЕФ.

От своя страна датата, на която е бил съставен вече документът ( окончателно) е от значение само досежно съответствието му с утвърдения от оторизирания за това орган образец. Дата на издаване въобще не се предвижда като реквизит на ЕФ, поради което тя е и ирелевантна за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които единствено меродавна, с оглед нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението. Така,че издаването на фиша следва да съобразява срока по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК В процесния случай този срок е спазен. /така Решение № 128 от 15.03.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1193/2022 г./.

Единствената, релевантна за процесуалната изправност на фиша и за преценката относно давностните срокове, дата е тази на извършване на нарушението . Самото обективиране на документа в окончателен вариант ( приключил процес на неговото съставяне) е резултат , както става ясно от хронологията на действията върху него ( л. 104-105) по изготвянето му. Те започват от ..., когато е постъпила в АПИ информация за нарушението, регистрирано от „ИТС“АД. Действията върху съдържанието на съставяния ЕФ приключват с „окончателно приключило тарифиране“, са от ...г., след което е изпратен за връчване и обжалван, както става ясно от същата хронологична справка, с посочване на номер и дата на настоящата жалба. При положение, че документът е генериран в завършен вид на ...г. , тази е датата на изготвянето му, което не е нормативноустановен задължителен 4 реквизит , поради което не се и отразява във фиша и няма отношение към давността. Тази дата има значение само за проверка съответствието на документа с установения за него образец, предвид съдържанието на материално-правната норма, установяваща издаване ( „по образец“) . Към ...г. е бил одобрен със заповед на л. 45 образец, който е следван за изготвяне на процесния фиш.

В тази връзка Съдът не може да сподели и възражението (л.108, в писменото становище), че ЕФ противоречи на материалния закон, тъй като не съдържа императивно предвидените от закона реквизити или сдържанието му се отклонява от преследваните законодателни цели. В чл. 189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл. 179, ал. 3, (а както вече се посочи и при нарушение по ал. 3а и 3б), което е установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата , размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.