Решение № 439 от 22.03.2021, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

439

22.03.2021 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

Председател:

Галя Русева при секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 76 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на М.А.Ш. с ЛНЧ ********** с постоянен адрес:

*** против Решение № Ц1040-02-164/18.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 021-00-7893-3/28.10.2020 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ гр. Бургас.

В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна поради противоречието му с материалния закон и несъответствието му с действителното фактическо положение, както и поради нарушение на административно-производствените правила. Изразено е становище, че приложимото законодателство в случая е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на жалбоподателя, а именно Република България, съответно ТП на НОИ е компетентната институция, която отговаря за предоставянето на поисканото от него обезщетение за безработица.

Изложени са доводи, че административният орган не е съобразил релевантните факти за определяне на обичайното местопребиваване на М.А.Ш., установени в чл.11, §1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 г. с оглед центъра на неговите интереси, а изводите му са направени единствено въз основа на представения СЕД H006 и декларацията за определяне на пребиваването на лицето, при това - същата е разгледана едностранно и не е взето под внимание, че жалбоподателят е посочил, че по-голямата част от социалните му контакти са в България и че възнамерява да се установи в страната. Иска се отмяна на акта като незаконосъобразен. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата в съдебно заседание. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът по жалбата - директор на ТП на НОИ гр.Бургас, представя административната преписка. В с.з. изпраща представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност, моли да бъде намален размерът на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя към минималния такъв, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Административен съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване /решението на директора на ТП на НОИ Бургас е връчено на жалбоподателя на 21.12.2020 г. – л.32, а жалбата срещу акта е подадена чрез директора на ТП на НОИ на 04.01.2020 г./, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 118 КСО и от лице с правен интерес, което е адресат на акта.

Установява се от доказателствата, представени с административната преписка, че жалбоподателят М.А.Ш. е гражданин на Република Полша, на когото е издадено на 24.08.2020 г. удостоверение за продължително пребиваване в Република България със срок на валидност 31.01.2025 г. (л.17 от делото). М.А. Шухмилские е в граждански брак с И. Г. Г.(с българско гражданство) от 26.07.2008г. и има от нея две деца – Л.–Ан Ш., родена на ***г. във Великобритания, и П. Г. Ш., родена на *** г. във Великобритания(л.18-20 от делото). Той е регистриран като безработно лице, в Дирекция „Бюро по труда“ – Бургас, считано от 02.09.2020 г. (л.22) На 21.09.2020 г. М.А.Ш. е подал заявление чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ до Директора на ТП на НОИ – Бургас (л.64-65), с което е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. В заявлението Ш. декларирал, че е прекратено правоотношението му с Tamworth Scaffolding Ltd, считано от 27.08.2020 г., и че той е упражнявал трудова дейност за периода от 05.01.2008 г. до 27.08.2020 г. в друга държава - Великобритания, за която е подлежал на задължително осигуряване в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Към заявлението жалбоподателят е приложил документи от Великобритания.

На 05.10.2020 г. жалбоподателят е подал заявление, входирано с № Ц 1019-02-690 в ТП на НОИ – Бургас за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002(л.46-47), декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004(л.48,49), Формуляр СА3916(л.52-56), представен в превод на български език на л.73-80 от делото и документи, доказващи дейност във Великобритания.

На 07.10.2020 г. административният орган е изпратил по електронен път искане за информация за пребиваване – Структуриран електронен документ (СЕД) Н006 от осигурителната институция на Великобритания, данните от който са били необходими за определяне на пребиваването, във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Във връзка с това, ръководителят на осигуряването за безработицата при ТП на НОИ – Бургас е издал разпореждане № 021-00-7893-1/07.10.2020 г. (л.45), с което на основание чл.54г, ал. 4 от КСО е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление № 021-00-7893/21.09.2020 г.

В ТП на НОИ - Бургас е получен с вх.№

021-00-7893-3/27.10.2020г. по електронен път от Великобритания СЕД Н006 № 65387/случай № 949010 (л.42-43), в който е удостоверена държава на пребиваване Великобритания. По повод получаването на документа ръководителят на осигуряването за безработица е издал разпореждане № 021-00-7893-2/27.10.2020 г., с което на основание чл.55 от АПК е възобновил производството по заявлението на жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане № 021-00-7893-3/28.10.2020 г. (л.40) ръководителят на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявлението на жалбоподателя. В мотивите на разпореждането е посочено, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ не е компетентната институция по отпускане на парично обезщетение за безработица.

М.А.Ш. е депозирал в срок жалба против разпореждането пред директора на ТП на НОИ Бургас, който го е потвърдил с оспореното в настоящото производство Решение № Ц1040-02-164/18.12.2020 г. Основният мотив на решаващия орган за отказа е, че за периода на последната трудова заетост на М.А.Ш. - 05.01.2008 г. - 27.08.2020 г., той е пребивавал на територията на Великобритания и това пребиваване покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за обичайно пребиваване, установени в чл.11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО № 883/2004 г.

По делото е постъпило писмо от директора на ОД на МВР – Бургас (л.113), входирано с № 860/25.01.2021 г., видно от което М.А.Ш. с ЛНЧ **********, е регистриран за пребиваване по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства със заявен адрес в гр.Бургас, ******. Като доказателства по делото са приети и следните допълнително представени документи: копие от документ „Р85“ /Напускане на Великобритания на 01.09.2020 г. – актуализиране на данъците/, подаден от М.Ш. към съответната институция във Великобритания за целите на данъчното облагане, придружен с превод на български език (л.119-128); потвърждение от 14.08.2020 г. за извършена продажба на жилището на жалбоподателя и съпругата му във Великобритания (л.129-130), потвърждение от съответната институция във Великобритания от 25.11.2020 г. за спиране от движение на личния автомобил на М.

Ш. (л.131-132), придружени с превод от английски на български език;

Като свидетел по делото е разпитана П.А., от чиито показания се установява, че жалбоподателят и съпругата му са работили в Англия, като периодично се връщали в България по няколко пъти годишно. Свидетелката заявява, че жалбоподателят има много приятели и социални контакти и че е почти установен в България, като няма намерение да заминава повече за Англия. Свидетелката посочва също, че плановете му са да си построи жилище и да развива риболовен бизнес, поради което е в процес на закупуване на земя в България, купил си е автомобил в страната и че му е издадено СУМПС на български език.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО и в предвидената от закона писмена форма. Решениетое мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактическите и правните основания за издаването му. Спазени са и административно-производствените правила. Не е допуснато соченото от жалбоподателя нарушение на чл.35 АПК, доколкото органът е постановил акта при напълно изяснена фактическа обстановка, взимайки предвид всички правнорелеватни факти от значение за спора.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон по следните съображения:

Спорът между страните се свежда до това дали НОИ е компетентната институция да отпусне поисканото от жалбоподателя обезщетение за безработица.

Република България е държава–членка на ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н.

Общите правила и принципи за координация на системите за социална сигурност са установени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (регламент по прилагане). Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е съдържащите се в регламента нормативни разпоредби са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства на държавите членки.

М.Ш. е гражданин на Република Полша, респ. е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което и спрямо него намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента), с който са въведени материално-правните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

Общият принцип за определяне на приложимото законодателство, включително и по отношение на обезщетенията за безработица е, че лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка (чл.11, т.1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.). Това законодателство се определя в съответствие с правилата, установени в дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Така в чл.11, параграф 3, б.а) от този регламент е посочено, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава членка. Съгласно чл.11, параграф 3, б.в) спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член 65, съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава-членка.