Решение № 1951 от 22.05.2018, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1951 22.05.2018 г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20125 по описа на ПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Ищецът А.В.Д., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, ***, чрез адв. И.С. е предявил срещу „17Н” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Капитан Андреев” № 13, представлявано от у. С. Х. Т. иск да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 039/12.10.2017г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение е прекратено.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „***” въз основа на тр. договор от 01.02.2017г. за неопределено време, на 8-часов раб. ден, с ОМВ 600 лева и ДТВ за ТСПО 39, 60 лева. На 07.09.2017г. била извършена Проверка от ДИТ П., при която било установено, че на ищеца не са изплатени дължимите тр. възнаграждения за м. юли 2017г. и на работодателя бил съставен АУАН. Оттук насетне отношенията между страните се влошили, като работодателят започнал да се държи враждебно с ищеца. На 26.09.2017г. ищецът депозирал заявление при работодателя, с вх. № 031/25.09.2017г., с което го уведомил, че прекратява тр. си правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавеното изплащане на тр. възнаграждения за м. юли и август 2017г.

На 17.10.2017г. ищецът получил нот. покана, с която бил уведомен, че работодателят прекратява тр. правоотношение между страните, считано от 12.10.2017г. на осн. чл. 188, т. 3 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, като ведно с *** му била връчена заповед № 039/12.10.2017г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение е прекратено. В заповедта било посочено ищецът да е извършил системни нарушения на тр. дисциплина, изразяващи се в неоформяне на отсъствия по установения ред, в писмен вид, без съгласието на работодателя. В заповедта се твърдяло, че работодателят е отправил на ищеца две писмени покани на 25 и на 28.09.2017г., които ищецът е отказал да получи.

Ищецът твърди заповедта, с която му се налага дисц. наказание „уволнение” и ТПО се прекратява, да е незаконосъобразна, поради следното:

Твърди се ищецът да е упражнил законосъобразно правото си да прекрати ТПО между страните, което ТПО било прекратено с достигане на заявлението вх. № 031/25.09.2017г. за прекр. на ТПО по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ у работодателя – на 25.09.2017г. Ето защо към дата 12.10.2017г. вече не съществувало ТПО, което работодателят да може да прекрати, тъй като същото вече било валидно прекратено от ищеца на 25.09.2017г. Доколкото ищецът упражнил субективното си потестативно право да прекрати ТПО преди работодателя, то именно това прекратяване породило действието си и към датата на издаване на заповедта за уволнението му ТПО вече било прекратено.

Цитира се съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК относно задължителните реквизити, които съгл. чл. 195, ал. 1 от КТ следва да притежава заповедта за налагане на дисц. наказание, както и че липсата на който и да е от тях е достатъчна, за да се приеме, че наказанието е незаконосъобразно наложено.

Твърди се в конкретния случай заповедта за дисц. уволнение на ищеца да не притежава тези реквизити, като не била спазена и дисц. процедура по издаването й. Нарушението не било описано с неговите обективни признаци, не било посочено време на извършването му, било посочено, че са извършени множество нарушения на тр. дисциплина, без да се посочва разпоредба на законов акт. Тези нарушения се изразявали в следното: „без да е оформил отсъствията си по установения ред в писмен вид и без мое съгласие”. В чл. 187 КТ били изброени видовете нарушения на тр. дисциплина, като описаното в атакуваната заповед не се съдържало в тази разпоредба. Дори да се приеме, че ставало въпрос за чл. 187, ал. 1, т, 1 от КТ, то тази норма визирала четири различни вида нарушения на тр. дисциплина.

Непосочвайки кое от тях е извършил ищецът, работодателят не е изпълнил изискването за мотивиране на заповедта. Твърдяло се отсъствия, които са направени, без посочване кога са се случили. Цитират се други решения на ВКС, с които било прието, че когато дисц. нарушение е осъществено в рамките на определен период, изискванията на чл.

195 КТ са изпълнени с посочване на периода, а когато нарушението е извършено чрез продължаващо бездействие – изискванията на чл. 194 и 195 КТ били изпълнени с посочване момента на откриването му, тъй като момента на извършването и на откриването му съвпадат. В конкретния случай работодателят не бил изпълнил никое от тези изисквания.

Твърди се и процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ да се изслушат или приемат писмените обяснения на ищеца да не е спазена.

С оглед на горното се моли искът да се уважи, като се отмени уволнението на ищеца като незаконосъобразно извършено. С уточняваща молба се сочи, че не се предявява отделен иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в ТК на ищеца, доколкото последното е законна последица от уважаване на иска. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в законоустановения срок е депозирал и писмен отговор, чрез п. адв. Н. П..

С отговора се взема становище за неоснователност на иска.

Признава се, че между страните е съществувало ТПО и че ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен дисциплинарно.

Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, ищецът да е извършил описаното в заповедта нарушение, за което е наказан, като е престанал да се явява на работа, което обстоятелство същият не оспорвал с исковата си молба и не твърдял да е налице уважителна причина за неявяването му на работа.

По отношение на подаденото заявление от ищеца за прекр. на ТПО, се твърди същото да не е могло и да не може да породи правни последици, тъй като към момента на подаването му не са били налице предпоставки за прекр. на ТПО на посоченото в заявлението основание. Основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за прекр. на ТПО от работника/служителя едностранно и без предизвестие било налице, когато работодателят забави изплащането на тр. възнаграждение на ищеца.

В случая съгл. сключения тр. договор № ***/01.02.2017г., т. 11 тр. възнаграждения се изплащали до 25-то число. Тр. възнаграждение за м. юли било изплатено на 15.09.2017г., а крайният срок за изплащане на това за август бил 25.09.2017г. Ищецът подал заявлението на 25.09.2017г., считано от същата дата. за да е налице обаче основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, следвало да има поне един ден забава, а такава към датата на подаване на заявлението нямало и основанието не било налице. Ето защо, предвид преставането на ищеца неоснователно да се явява на работа, работодателят инициирал дисциплинарна процедура спрямо него.

Оспорва се да са налице твърденията на ищеца за нарушения в тази процедура. Твърди се на ищеца писмени обяснения да са искани по надлежния ред, били му изпратени две писма на адреса, деклариран пред работодателя, които били върнати в цялост, неполучени. С това процедурата по чл. 193 КТ била изпълнена.

Отделно от това, на 25.09.2017г. от ищеца устно били искани обяснения за неявяването му на работа.

Твърди се изискванията на чл. 195 КТ да са спазени, да е посочено в какво се състои нарушението и кога е извършено, като посочването било достатъчно ясно, за да може ищецът да организира защитата си.

По същество извършването на нарушението не се оспорвало с исковата молба, като ищецът не се явявал на работа продължителен период от време без уважителни причини.

Ето защо моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез п. си адв. Ц. поддържа исковата си молба и моли предявеният с нея иск да се уважи, като претендира разноски съгл. представения списък по делото.

В съдебно заседание ответникът, чрез п. адв. П. поддържа отговора и оспорва иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е било прекратено на посоченото от ищеца основание, преди връчване на заповедта, с която се налага дисц. наказание „уволнение“ на друго основание, както и че същото е било налице към датата на подаване на уведомлението за прекратяване на ТПО.

Оттук насетне в тежест на ответната страна е да установи, че уволнението е извършено от лице – носител на работодателската власт, че е извършено по време на валидно и непрекратено ТПО, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за налагане на дисц. наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, че процедурата по уволнението на ищеца е спазена – изискани са обясненията на ищеца преди налагане на наказанието, че наказанието е наложено в предвидените в КТ срокове, и че наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение, както и че наказанието е наложено в момент, в който между страните е съществувало действащо и непрекратено ТПО.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените от ищеца писмени доказателства – трудов договор № ***/01.02.2017г., длъжностна характеристика, заявление вх. № 031/25.09.2017г. за прекр. на ТПО, *** от 13.10.2017г., връчена чрез залепване на 17.10.2017г., Заповед № 039/12.10.2017г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”, и писмо от ДИТ до ищеца изх. № 17257511/25.10.2017г. се установява, че ищецът е започнал работа по трудово правоотношение с ответника на основание тр. договор от 01.02.2017г. на длъжност „***” по безсрочно ТПО с шестмесечен срок на изпитване, с ОМВ 600 лева и ДТВ за ТСПО – 39, 60 лева, с раб. време 8 часа на ден при петдневна работна седмица.

Като срок за заплащане на тр. възнаграждение в чл. 11 от тр. договор е уговорено – до 25-то число на месеца, следващ този, за който е дължимо възнаграждението. За тази длъжност му е връчена дл. х-ка.

На

25.09.2017г. ищецът е депозирал пред работодателя заявление, че желае тр. му правоотношение да бъде прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неизплащане на тр. възнаграждение за месеците юли и август 2017г., считано от 25.09.2017г.

На същата дата – 25.09.2017г. ищецът е подал сигнал до ДИТ П.. С писмо от 25.10.2017г. на ищеца е отговорено, че е извършена вече една проверка на 07.09.2017г., при която е установено, че до тази дата ТВ за м. юли 2017г. не е било изплатено на ищеца, в размер на 467, 96 лева, за което на работодателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие през м. октомври било установено, че сумата е била преведена по банков път на 17.09.2017г. През м. август ищецът е ползвал болнични, начислено му било тр. възнаграждение за 5 работни дни, 170, 28 лева, и един ден платен отпуск за 01.08, 26,09 лева, и обезщетение за 3 дни временна неработоспособност за сметка на работодателя – 54, 78 лева. По време на проверката било представено преводно нареждане, че тази сума е платена. Бил представен и отчет за м. септември, в който работодателят записал, че през този месец ищецът не се е явявал на работа, като при проверката работодателят представил товарителница, че по к. на 25.09.2018г. е изпратил искане за даване на обяснени за неявяване на работа. Била представена и заповед от 29.09.2017г. за налагане на дисц. наказание „уволнение”, оформена като връчена на 17.10.2017г. В писмото на ДИТ са коментирани условията на труд, във връзка с които по предходна жалба на ищеца са били дадени предписания на работодателя, становищата на страните по случая и ищецът е насочен да оспорва уволнението си по съдебен ред.

Разпечатката съдържа 42 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76237606-d7a1-463d-b5e4-95f6e897497a