Решение № 56 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. С.А при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.А Гражданско дело №

20241110105672 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

05.01.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На втори октомври две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.А

Секретар Ася Г.а

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.а гражданско дело номер 5672 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Г. К., с ЕГН **********, от гр.

********************, срещу „С.В., с ЕИК *********, ***********************, представлявано от В. Б.Т., за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 25,05 лв., от която: сумата от 24,89 лв. за главница, начислена за периода от 16.04.2020 г. до 16.10.2020 г., и сумата от 0,16 лв. – лихва за забава за периода от 16.04.2020 г. до 16.10.2020 г., начислена по партида с клиентски № ************** за имот, находящ се на адрес: гр. ********************, поради погасяване на вземането па давност, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че е абонат на ответното дружество с клиентски № ************** за имот, находящ се на адрес: гр.

********************, като с покана от 13.09.2023 г. ответникът уведомил ищеца за дължима сума в общ размер на 25,05 лв. Ищецът възразил срещу претенцията на ответника поради изтекла давност. Също така твърди, че процесната сума била начислена за периода от 16.04.2020 г. до 16.10.2020 г. и включвала сумата от 24,89 лв. за главница и сумата от 0,16 лв. за лихва за забава. Претендираната от ответника обща сума за процесния период се оспорва като погасена по давност, в която връзка са изложени подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С.В.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, признава предявения иск по основание и размер. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира доказателства.

Предявената искова претенция е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения заверен препис от Писмо с изх. № О/Ж-371 от 10.05.2023 г., изпратено от ответника до В. Г. К. се установява, че на основание влязло в сила Решение № 14748 от 17.12.2022 г. на СРС е било извършено намаление на партидата в размер на 416,13 2 лв., като е анулирана и начислена лихва в размер на 92,29 лв., като към момента на изпращане на писмото дължимата сума по партида с клиентски № ************** е в общ размер на 24,89 лв. по три броя фактури. Видно от заверен препис от Писмо с изх. № СВ 00002398 от 13.09.2023 г., изпратено от ответника до В. Г. К. ищецът е бил уведомен за задължение за доставени ВиК услуги в размер на 25,05 лв. и е бил поканен да заплати същото. С Жалба с вх. № О/Ж-1512 от 29.11.2023 г. ищецът е направил възражение за настъпила погасителна давност на задължение в общ размер от 24.89 лв. по три броя фактури, посочени в жалбата. В отговор на жалбата ответникът е изпратил до ищеца Писмо с изх. № О/Ж-1512 от 12.12.2023 г., с което е уведомил последния, че разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД не се прилага служебно.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че „С.В. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот притежава ищецът. По делото не се спори, че на името на ищеца е била открита партида за клиентски № ************** за обект, находящ се на адрес: гр. ********************. Спори се относно дължимостта на суми за доставени ВиК услуги.

Съгласно публикуваните на сайта на „С.В. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В., ищецът се явява потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено предложения за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.

Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите условия и да издава фактури за дължимите суми.

Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ищеца както и стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства, стойността на доставените ВиК услуги възлиза на 24,89 лв. за периода от 16.04.2020 г. до 13.10.2020 г. За съда се налага извод, че между страните са били налице договорни отношения.

Съобразно със събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е задължен към ответното дружество за сумата от 24,89 лв. за периода от 16.04.2020 г. до 13.10.2020 г.

3

По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението за плащане на доставени ВиК услуги представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, за претендираната сума, дължима за ВиК услуги относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.

Това означава, че към датата на предявяване на исковата молба – 31.01.2024 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на претендираните вземания. За пълнота следва да се посочи, че направеното признание на иска съдът цени с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена.

Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за лихви.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира, същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 451,85 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса, сумата от 1,85 лв. – такса за превод и сумата от 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно, доколкото в случая е присъден минималният размер.

По отношение на направеното искане от ответника за присъждане на направените по делото разноски, същото съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК се явява неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.

4

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р

Е

Ш

И

:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от В. Г. К., с ЕГН **********, от гр. ********************, срещу „С.В., с ЕИК *********, ***********************, представлявано от В. Б.Т., че В. Г. К. не дължи на „С.В. сумата от 24,89 лв. /двадесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/, с еврова равностойност 12,73 евро /дванадесет евро и седемдесет и три цента/ за главница, начислена за периода от 16.04.2020 г. до 16.10.2020 г., и сумата от 0,16 лв. /шестнадесет стотинки/, с еврова равностойност 0,08 евро /осем цента/ – лихва за забава за периода от 16.04.2020 г. до 16.10.2020 г., начислена по партида с клиентски № ************** за имот, находящ се на адрес: гр. ********************, поради погасяване на вземането па давност.

ОСЪЖДА „С.В., с ЕИК *********, ***********************, представлявано от В.

Б.Т., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К., с ЕГН **********, от гр. ********************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 451,85 лв. /четиристотин петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, с еврова равностойност 231,03 евро /двеста тридесет и едно евро и три цента/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5