Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 10.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 1186/2021
Вид
Решение № 90
Подписан
10.03.2023
Състав
Румяна Бончева Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 114, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. С.З., 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Стойка Ив. Н. като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901186 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42000 лв.

Ищцата Г. Б. Н. твърди в исковата си молба, че ответникът е сключил на 20.06.2016г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица №BG/30/116001713309, валидна от 21.06.2016 г. до 20.06.2017 г. за лек автомобил „Ауди А 4" с рег. № СТ 2904 ВМ.

При ПТП на 25.01.2017 г., около 07:30 часа, на път IV - 66624, км.

3+600, в района на разклона с път IV - 50042 /кръстовището, в което се разклоняват пътищата за селата О. и Р./, водачът А.А.М. с ЕГН **********, управлявайки л.а. „Ауди А4” с р е г. № СТ 2904 ВМ, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което причинил телесни увреждания на Г. Н. - пешеходка. Произшествието настъпило при следния механизъм: виновният водач загубил контрол над автомобила си, навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал стоящата в близост западно от пътя пешеходка.

Вследствие на описаното ПТП, ищцата получила следните телесни увреждания:

Многофрагментни счупвания на лява подбедрица;многофрагментни счупвания на дясната подбедрица с лезия на предната тибиална артерия и лезия на фибуларния нерв; Счупване на пубиса [срамната кост); Счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб с дислокация; Счупване на таза закрито; Счупване на латералния малеол на лява глезенна става; Травма на бъбрек.

Непосредствено след ПТП била оказана медицинска помощ на 1 пострадалата във ФСМП гр. К., след което тя била транспортирана до МБАЛ „Т.“ ЕООД - гр. С.З.. Оплаквала се от нетърпими болки в долните крайници и таза. Болничният й престой продължил от 25.01.2017г. до 06.02 2017г. По спешност на ищцата била извършена операция под обща анестезия, при която били поставени остеосинтезни средства в областите на счупванията на двата й крака. Било проведено и медикаментозно лечение. Лечението на Г. Н. продължило в домашни условия на легло. В първите седмици след изписването болките били много силни и постоянно приемала обезболяващи.

Битовото обслужване на пострадалата било сериозно затруднено и за нея се грижила майка й. Към настоящия момент пострадалата трудно се придвижва с патерица на съвсем кратки разстояния. Продължава да изпитва болки в контузените места. Не може да движи пръстите на левия си крак.

Твърди се, че продължителното болнично /включително и оперативно/ и извънболнично лечение, дългото залежаване и социална изолация потискат пострадалата, която не вярва, че ще се възстанови напълно. Придвижването й е сериозно затруднено, качеството й на живот се е влошило в резултат на получените травми. Прогнозата за пълно възстановяване била негативна.

Ищцата се обърнала към ответния застраховател за доброволно заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди с молба с приложена обратна разписка от 22.05.2017г. „З." ДД не удовлетворил нейната претенция. За причинените й неимуществени вреди ищцата предявила иск и било присъдено обезщетение в размер на 84 000,00 лева при отчетен принос на ищцата в размер на 30% / влязло в сила Решение по гр.д. № 12102/2017г. по описа на СГС. Тази сума била изплатена от ответника.

Твърди се, че при направени изследвания в началото на 2021г. е установено, че пострадалата има двустранна посттравматична гонартроза в областта на двете колена. Причина да потърси медицинска помощ станали появили се болки в областта на двете колена на пострадалата, които не отминавали и довели до постоянна накуцваща походка. Посочва се, че така установения ексцес е в пряка връзка с основните травми на пострадалата.

Характерът на усложнението е такъв, че страданията ще се засилват с течение на времето, тъй като по същество са нелечими, като е вероятно да доведат до поставяне на протези и на двете колена.

Посочва се, че за така описаните нововъзникнали усложнения в здравословното състояние на пострадалата тя не е обезщетявана. Ищцата счита, че справедливото обезщетение за гореописания ексцес е в размер на 60 000,00 лева, от които претендира 42 000,00 лева при отчетен принос в размер на 30%.

Ответникът отказвал да плати обезщетение за гореописания ексцес.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ексцес /двустранна гонартроза/ при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до 2 окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

В законния срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло, както и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.

В случай, че искът бъде намерен за основателен, моли да бъде намален размера на обезщетението поради съпричиняване на вредите от ищцата, както и поради прекомерност на претендираното обезщетение, което не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите за „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и с характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респективно на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата.

Оспорва се твърдението на ищцата да е налице усложняване на здравословното й състояние. На ищцата вече е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от процесното застрахователно събитие в размер на 84000 лв., ведно с лихва от датата на деликта, което обстоятелство не е спорно, тъй като е признато в исковата молба. Счита, че заплатената сума компенсира ищцата за всички претърпени от нея вреди, включително и за двустранната гонартроза в областта на двете колена, поради което не е налице основание за допълнително заплащане на обезщетение над вече заплатеното.

Оспорва твърдението, че вероятно ще се стигне до поставяне на протези на двете колена на ищцата, тъй като е хипотетично и не е медицински установено. Счита, че към исковата молба не са представени убедителни медицински документи за усложняване на здравословното състояние на Г. Н..

Видно от предходното съдебно решение №7462/29.11.2018г., постановено по гр. д. №12102/2017 по описа на Софийски градски съд, застрахователят е осъден да заплати на ищцата 84000 лв. обезщетение за следните травматични увреждания: многофрагментни счупвания на лява и дясна подбедрица, с лезия на предната тибиална артерия и лезия на фибуларния нерв, счупване на пубиса, счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб с дислокация, счупване на таза закрито, счупване на латералния малеол на лява глезенна става, травма на бъбрек.

Заявява се изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, като се твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с телесните увреждания е поведението й като пешеходка, тъй като е нарушила чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Ищцата се е намирала зад автобус, намиращ се на автобусна спирка, като при предприемане на пресичането на пътната лента, не е била във видимата за водача на лекия автомобил зона. Ищцата е предприела неправилно пресичане на пътното платно, с което сама се е изложила на риск и е нарушила чл. 108 ЗДвП. Пешеходецът няма право да престоява на пътната лента. На мястото на пресичането не е имало пешеходна пътека или светофарна уредба. Пресичането на пътното платно от пострадалата е 3 следвало да се извърши след като тя се убеди, че няма движещ се автомобил, който създава непосредствена опасност за нея.

Това обстоятелство не се оспорва от ищцата, доколкото същата е признала в исковата си молба на база съдебното решение по предходното гр.д. №12102/2017г. по описа на Софийски градски съд, че приносът й в увреждането, поради собствено противоправно поведение, изразяващо се в неправилно пресичане, се равнява на 30 %.

Ответникът оспорва предявения иск и по размер. В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания.

Оспорва да е налице ексцес, изразяващ се във влошено здравословно състояние на ищцата, при което се е развила двустранна посттравматична гонартроза в областта на двете колена. Ако ищцата е развила гонартроза, това заболяване се дължи на естествени дегенеративни процеси. Това влошаване, ако изобщо е възникнало, не се е проявило значително след първоначалното вредоносно събитие, тъй като ищцата е била наясно с него още към момента на настъпване на събитието, т. е. било е предвидимо и като вид, и като обем.

Към исковата молба е приложено описанието на трите рентгенови снимки от лекар-рентгенолог. Рентгеновите снимки са направени на 23.03.2021г. В приложения Резултат от образно изследване №2513 от 23.03.2021г от ДКЦПоликлиника К., са описани три броя рентгенови снимки от специалистрентгенолог-д-р Б., като твърди, че няма данни за дегенеративни изменения на коленните стави или за „двустранна посттравматична гонортроза”, за разлика от диагнозата, поставена в ДКЦ „С.“ от травматолога д-р К. на 23.03.2021г., на същите рентгенови снимки и отразена в амб. лист №587 от 23.03.2021г. Рентгенологьт д-р Б. и на трите рентгенови снимки, направени на 23.03.2021г. - на таз, на двете коленни стави, на лява подбедрица, е изписала на ръка- Състояние след счупване- на дясна срамна кост, Състояние след счупване на двете подбедрици и дясна бедрена кост/в областта на коленни стави/ и Състояние след счупване на лява подбедрица /на лявата подбедрица имаме и счупване на ляв глезен-външен малеол. Ответникът твърди, че не става ясно, защо е било необходимо същите рентгенови снимки да бъдат описани повторно, този път в ДКЦ „С.”- гр. С.. Посочва, че в описанието на рентгеновите снимки от 21.04.2021г. името на лекар не се четяло, нямало подпис и печат на лекаря, направил разчитането. Не ставало ясно и как на едни и същи рентгенови снимки д-р Б. не е видяла „начални дегенеративни изменения на костите“, изобразени на рентгенограмите, а лекарят /без посочено име/, е видял тези начални дегенеративни изменения, както на двете тазобедрени стави, така и на двете коленните стави.

Твърди се, че ищцата е с начални дегенеративни промени и в двете тазобедрени стави, без да е имала травма в тези стави. Според ответника, травмата в областта на таза на Н. е в дясната страна на тазовия пръстенкръстна кост, срамна кост и седалищна кост, но тазобедрените й стави са без 4 травматични изменения. Поддържа, че няма медицински доказателства, въз основа на които да се приеме, че „началните дегенеративни промени в двете коленни стави” са свързани и се дължат само на травмата. Причините за появата на дегенеративни изменения в ставите, според ответника, са много и са комплексни: статични аномалии, конституционална малоценност на ставния хрущял, ставна халтавост, затлъстяване, преобременяване на ставите и др. Най-честата причина за артрозата/дегенеративни промени/в коленните стави са статичните аномалии с отклонения на оста на ставата във фронталната равнина. Нормално /при двунога опора/ линията на тежестта, спусната от центъра на главата на бедрената кост до пода, сече коляното в междукондилното пространство и разпределението на тежестта върху носещите повърхности на двата кондила е равномерно /това е носещата повърхоност/кондилите/ както на бедрената кост, така и на голямопищялната кост-двете кости, които образуват колянната става/. При варусна или валгусна деформация, тази линия се отклонява и цялото натоварване се пренася върху единия кондил /валгус-изкривяване на крайника, навън от срединната линия на тялото, варус-изкривяване навътре на крайника/. Твърди се, че при ищцата още след първата операция и двете коленни стави са били във Валгусна деформация-порочно зарастване на костите, поради недобре изпълнена операция. Наложило се е да бъде направена втора оперативна интервенция на десния крак за коригиране на тази деформация-корекция на изкривената колянна става навън. Лявата колянна става е останала във Валгусна деформация и на нея не е правена коригираща операция. Това е отразено в приложения Амбулаторен лист №587 от 23.03.2021г., преглед от д- р Красимир К.-ортопед.