Решение № 366 от 05.07.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. К., 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20235510102709 по описа за 2023 година

Предявените искове са за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД, във връзка с договорните отношения между страните по предоставен и незаплатен потребителски кредит.

Ищецът „*********“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район *******, ж.к. **************, ул. "**************" № ***, с ЕИК ********, представлявано от Р.И.М.Т. - управител, чрез адв. Н. К. моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че С. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „***********“ ********* дължи на „*********” ЕООД, ЕИК ********, сумата от 10 256,86 лв. (десет хиляди двеста петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), от които: главница-5 862,64лв., договорна лихва - 2 535,31лв. за периода от 05.10.2020г. до ********. и лихва за забава - 1 858,91лв. за периода от 05.10.2020г. до 27.09.2023г. - дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, представляващи оставащо неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер ****-******* от ********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.

Предоставя банкова сметка „*********“ ЕООД, по която ответникът може да заплати исковата сума: Банка: „***********“ АД, IBAN:

***************, BIC: *********.

Твърди, че на ********г. в гр.К. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и 1 ползване на кредитна карта с номер ****-******* между „*************” ЕАД с ЕИК ************, в качеството му на Кредитор и С. С. З., ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател. Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 6 000,00 лева. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 48 месечни/седмични вноски, с краен срок за погасяване - ********. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията останало непогасено задължение по кредита в размер на 10 256,86 лв.(десет хиляди двеста петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), от които: главница-5 862,64лв., договорна лихва - 2 535,31лв. и лихва за забава - 1 858,91лв. Кредитът е станал изцяло изискуем на ********.

На основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от ********* между „*************” ЕАД с ЕИК ************ и „*********” ЕООД с ЕИК ********, задълженията на Кредитополучателя, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *********** от ********г., са изкупени от „*********” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „*********” ЕООД. Видно от приложено пълномощно, Цесионерът „*********” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента - „*************” ЕАД, да извършват уведомяване от името на Цедента. На длъжника е изпратено писмо с уведомленията за цесия до посочения в процесния договор за кредит адрес. Същото е получено от бащата на ответницата на дата ********г. Освен горното с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението изходящо от „*************” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на вземането, като става надлежно уведомен втори път за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. По силата на чл.235 ал.3 от ГПК „По общото правило на чл.235 ал.З ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК.“ / Решение № 123 от 24.06.2009 г. по търг. д. № 12/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 305 от 19.02.2015 г. по гр.дело № 167/2015г. на Окръжен съд - Пловдив; Решение от 22.05.2015г. по В.т.д. № 1028/2015г. на СтОС/.

Поради неплащане в предоставения срок на цедираното вземане, станало изискуемо поради изтичане на крайния срок за издължаване, на ********.

„*********” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора, чрез подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд К., като е образувано ч.гр.дело № ****/2023г. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, за което сме уведомени със съобщение, надлежно връчено ми на 30.10.2023г.

Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по 2 издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не му е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.

В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи предявеният иск и предвид обстоятелството, че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ответникът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/.

Ответникът С. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул. „***********“ ********* чрез адв. Т. Ч. оспорва изцяло както по основание, така и по размер предявения срещу нея иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, за сумата в размер на 10 256,86 лв., от която 5 862,64 лв. - главница, 2 535,31 лв. - договорна лихва начислена за периода 05.10.2020 год. - ********* год. и сумата от 1 858,91 лв. - лихва за забава, дължима за периода 05.10.2020 год. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно приложения към исковата молба Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****-******* от ******** год. и съгласно приложената таблица на стр. - първа, в полза на ответницата е отпуснат кредитен лимит в размер на 6 000 лв. Условията по договора са поместени, в приложението към същият наименувано „Екземпляр за *************** ЕАД. За усвояването на сумата е договорен следният погасителен план: 48 броя равни месечни вноски, като размерът на всяка от погасителните вноски е стойност 272,78245,81 лв., при годишен лихвен процент от 27,96% и ГПР в размер на 34,59 %, начислена е и застрахователна премия в размер на 1 612,80 лв., както и сумата от 210 лв. „такса ангажимент“ Съгласно приложението, доверителката ми е следвало да върне сумата общо в размер на 11 798,88 лв.

Твърди, че ответникът в производството е физическо лице, като предоставеният кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо в отношенията си с кредиторът ответникът се ползва със закрилата на ЗЗП, поради което и сключеният между тях договор и клаузи подлежат на преценката за тяхната нищожност като неравноправни на основание чл. 143 ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни изисквания по Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Съгласно чл.

143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително не равновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителят.

Оспорва размерът на претендираната главница - сумата от 5 862,64 и претендираните договорна лихва - 2 535,31 лв. и лихва за забава - 1 858,91 лв.

3

Представя доказателства по делото са извършвани плащания в полза на третото лице „БНП Париба“, както следва: 270 лв. платени на 06.11.2020 год.;

270 лв. платени на 06.04.2021 год.; 200 лв. платени на 33.07.2021 год.; 300 лв. платени на 08.09.2021 год; 300 лв. платени на 06.12.2021 год; 200 лв. платени на 07.02.2022год; 100 лв. платени на 06.04.2022 год. От извършените плащания е видно, че същата е заплатила в полза на цедента „***************“ сумата в размер на 1 540. Поради обективни и независещи от нея причини, същата не разполага с платежните нареждания за извършени плащания посредством Изи Пей АД. Същата е подала писмено искане за снабдяване с нужната информация за извършените плащания, но до настоящият момент третото лице не е представило информация за извършваните плащания. Всички плащания от ответницата са извършвани в полза на третото лице „БНП Париба“ АД.

Оспорва изявлението на ищцовото дружество, че обстоятелството за извършената цесия между страните е редовно съобщено на ответницата.

Доказателства в тази насока не са представени към ИМ. Прехвърлянето на задължението на ответницата е осъществено на 22.07.2022 год. До този момент същата не е била търсена и канена от страна на цедента по никакъв начин. В исковата молба съвсем бланкетно се твърди, че същата е преустановила плащане. Не е посочено от кога ответницата е изпаднала в забава, какъв с размерът на забавата и какъв е остатъка от задължението. В тази връзка твърдя, че ищцовото дружество не разполага с правото да търси целият остатък от размерът на задължението. Сключеният между страните договор, не е обявен за предсрочно изискуем. Ответницата не е уведомена за подобно изявление, нито от страна на БНП Париба, нито от страна на *********. Не става ясно дали ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 5 от сключеният между страните договор за обявяване на предсрочна изискуемост, с оглед на това, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено преди изтичане на срокът по договора - ********* год.

Към момента на сключване на договора, С. З. изрично е посочила, че не желае сключването на застраховка. Въпреки нейното изявление, кредиторът БНП Париба е начислило сумата в размер на 1 612,80 лв. застрахователна премия. Сумата е включена в „таблицата“ от приложението към договора, но не става ясно на какво основание е начислена и как е формирана. Оспорва дължимостта на това перо по договора. Също така оспорва дължимостта на начислената „такса ангажимент“ в размер на 210 лв. Не става ясно отново, на какво основание е начислена тази сума и как е формирана. Кредиторът не е направил никакви допълнителни разходи или действия свързани със сключването на договора за да начисли тази допълнителна такса наименувана „ангажимент“. Счита, че категорично не дължи тези суми, с начисляването им са нарушени разпоредбите на чл. 26 ЗЗД, като същите противоречат и заобикалят закона и накърняват добрите нрави.

Счита, че не е спазено изискването на чл. 19, ал.1 от ЗПК, според което в договора следва да бъдат отразени и вписани всички разходи по кредита и общата дължима сума. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия в размер на 1 612,80 лв. и начислената „такса ангажимент“ в размер на 210.00 лв. Следователно тези суми представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и 4 липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС. Начислените суми общо в размер на в размер на 1 822,80 лв., не са включени в общият размер на задължението. Целта на посочената разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да,направи във връзка с кредита, за да може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява годишния процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като годишния процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото изчисляване, както и на чл.