Определение № 130 от 03.04.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 258/2024
- Вид
- Определение № 130
- Подписан
- 03.04.2026
- Състав
- Георги Димитров Чолаков
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130 гр. София, 03.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:
Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900258 по описа за 2024 година
С молба вх. № 6002/17.06.2024 год. по описа на СОС, подадена от ответника „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* чрез пълномощник адв. Ал. И. от САК, е искано изменение по реда на чл.248, ал.1 от ГПК на решение № 26/16.02.2026 год. на СОС по т.д. № 258/2024 год. в частта му за разноските – чрез присъждане на разноски на ответника на осн. чл.78, ал.3 от ГПК с оглед удостовереН. по делото размер на заплатеН. адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 5 010.66 евро вместо погрешно приетия в решението от 797.61 евро.
С молбата се сочи, че размерът на платеното от ответника адвокатско възнаграждение е удостоверен с два договора за правна защита и съдействие от 13.01.2025 год., приложени с молба вх. № 726/23.01.2025 год. по описа на СОС – 5 010.66 евро, като същият е различен от приетия в решението от 797.61 евро, въз основа на който са присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ищецът Н. Р. З. чрез пълномощника си адв. М. Н. – Т. от САК е представил отговор, с който е изложил доводи за неоснователност на молбата.
Сочи се, че ответникът е удостоверил договорен, но не и реално заплатен адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с разпоредбата на чл.248 от ГПК, намери следното.
Молбата е допустима – същата е подаден в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
По основателността й съдът намира следното :
Действително, съдът при постановяване на решението по делото неправилно е приел, че ответникът е удостоверил заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 797.61 евро вместо договореН. и заплатен по два договора за правна защита и съдействие от 13.01.2025 год. /л.58 и л.59 от делото/, приложени с молба вх. № 1
726/23.01.2025 год. по описа на СОС – в общ размер на 9 800 лева, равняващи се на 5 010.66 евро. Съдът намира за неоснователен довода на ищеца, че не е удостоверено заплащането на възнаграждението – същото е било заплатено авансово, видно от отразеното в договорите.
С оглед на горното се налага ревизия на решението в частта му за разноските в следН. смисъл :
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 5 317.44 евро – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ в размер на 306.78 евро и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 5 010.66 евро с ДДС, а пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляването поради прекомерност на разноските в частта им относно заплатеН. хонорар, което съдът намира за неоснователно. Съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.4 и т.3 от Наредбата с оглед размера на исковете /първият от които предявен първоначално като частичен и увеличен до пълН. му размер от 100 000 лева или 51 129.20 евро/, минималното дължимо възнаграждение би възлизало на 5 307.21 евро с ДДС за първия иск и 1 219.58 евро с ДДС за втория или общо на 6 526.79 евро с ДДС. ЗаплатеН.т от ответника хонорар е в размер по-нисък от горН., поради което съдът намира, че не е прекомерен.
С оглед на горното съдът намира молбата на ответника за основателна, поради което на осн. чл.248, ал.1 от ГПК решението следва да бъде изменено в частта му за разноските, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 1 867.91 евро, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
За пълнота следва да се посочи, че противно на соченото в молбата на ответника, общият предявен размер на исковете е 60 149.27 евро /а не само 51 129.20 евро, цената на първия иск/, а отхвърлеН.т размер – 21 129.20 евро, т.е. отхвърлеН.т размер не съставлява 41.33 %.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.248, ал.1 от ГПК решение № 26/16.02.2026 год. на СОС по т.д.
№ 258/2024 год. в частта му за разноските, като ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Н. Р. З. от гр. Златица, ул. „Св. св. К. и М.“ № 33, с ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* сумата от 1 867.91 евро /хиляда осемстотин шестдесет и седем евро и деветдесет и един евроцента/, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Определението съгл. чл.248, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
2
3