Определение № 1064 от 30.04.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1064 гр. Бургас, 30.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.А ИВ. МАВРОДИЕВА като разгледа докладваното от М.А ИВ. МАВРОДИЕВА Частно наказателно дело № 20252120201171 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод жалба на Д.А.Б като управител на „АС-Корект“ ЕООД, ЕИК ********** против постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.03.2025г. на Районна прокуратура Бургас по ДП № 187/2022г. по описа на ОДМВР Бургас, вх. № 241/2022г. по описа на Районна прокуратура Бургас, водено срещу В. Ж. К. за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

Жалбоподателят намира постановлението за неправилно и незаконосъобразно и че се доказвало престъпление обсебване. Счита, че правилно ДП е било образувано първоначално за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. В. К. не бил собственик на „Мерос БГ“ ЕООД, поради което и противозаконно бил присвоил чужда движима вещ като не върнал сумата на дружеството. Счита и че обвиняемият изначално целял да измами Д.Б, въвел е в заблуждение и И.Т., но имайки опита от много осъждания извършил част от уговореното като целта му била да задържи за себе си остатъка от сумата. Били неверни твърденията му за неуредени отношения с Т. като последният отричал да имат неуредени отношения. Било налице престъпление измама и обсебване и моли да се отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Жалбата е подадена в срок като постановлението за прекратяване е връчено на 21.03.2025г., а жалбата е подадена на 27.03.2025г. Разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК посочва кръга от легитимираните лица, които могат да обжалват постановлението за прекратяване - обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. В случая за престъплението по чл. 206, ал. 1 НК ощетено юридическо лице е „Мерос БГ“ ЕООД с управител М.К.Ц.. Ето и защо жалбоподателят Д.А.Б като управител на „АСКорект“ ЕООД ЕИК ********** не е легитимирана да обжалва постановлението на прокурора в тази част. В същото време обаче макар да прекратява наказателното производство по досъдебното производство водено срещу В. К. за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК с ощетено юридическо лице „Мерос БГ“ ЕООД прокурорът в постановлението е изложил и съображения, по които счита, че липсва състав на престъпление обсебване, длъжностно присвояване, както и измама. Сигнал за престъпление е подала именно жалбоподателката Д.Б като управител на „АС Корект“ ЕООД и същата сочи за осъществено престъпление измама, за което е било и образувано първоначално досъдебно производство съгласно постановление на прокурор л. 1, том 2 ДП. Ето и защо съдът намира, че жалбоподателят като управител на „АС Корект“ ЕООД притежава процесуална легитимация да подаде жалба против постановлението на прокурора за прекратяване на ДП, тъй като в това постановление макар да се сочи за прекратяване на производството по отношение на К.

1 за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, прокурорът е изложил мотиви и за липса на престъпление по чл. 209 НК, от което Д.А.Б като управител на „АС-Корект“ ЕООД ЕИК ********** има качеството на пострадало лице.

Съдът, като взе предвид обжалваното постановление на Бургаска районна прокуратура, материалите по приложеното досъдебно производство, като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери следното:

Досъдебното производство е образувано на 01.06.2022г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК и се води за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

В хода на разследването е постановление от 07.08.2023г. в качеството на обвиняем е бил привлечен В. Ж. К., за извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Взета била мярка за неотклонение „Подписка“.

Като цяло съдът споделя възприетата от прокурора фактическа обстановка. Свидетелят Д.Б била собственик и управител на дружество „АС Корект“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр. Бургас. Дружеството се занимавало със строително-ремонтна дейност (том III, л. 66). Свидетелят И.Т. често помагал на Б. при извършване на различни дейности, свързани с дейността на дружеството. Свидетелят М.К.Ц. бил собственик и управител на „Мерос БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в с. Караново, обл. Бургас (том III, л. 75).

Дейността на дружеството, обаче, в действителност се осъществявала от обвиняемия В. Ж.

К., като Ц. имал само формална роля в собствеността и управлението.

През м. Октомври 2021г. дружеството „АС Корект“ ЕООД започнало довършителни дейности на обект в с. Равда, обл. Бургас. Поради естеството на работата - изграждането на дървен покрив, за дружеството възникнала необходимост от 19 куб. м. дървен материал греди, дъски и др. Д.Б оставила ръководенето на този проект на И.Т., тъй като по това време имала здравословни проблеми.

На неустановена дата в началото на м. ноември 2021г. в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, Т. случайно срещнал В. К., с когото се познавали от дълги години. В хода на разговора, И. споделил на К., че търси дървен материал и К. се ангажирал да съдейства като цената на куб. м. щяла да бъде 500лв. на кубик без ДДС. Изработката на материала заявил, че ще бъде извършена чрез партньор на неговата фирма с цех в с. С., обл. Бургас. Обвиняемият предложил на Т. да изпълни цялата поръчка, като стойността й щяла да бъде 11 400 лева с ДДС. За целта Т. следвало да заплати авансово петдесет процента от цената, а именно - 5700 лева. След тази среща, Т. се свързал с Б. и й разказал за предложението на К.. Тъй като авансът бил на висока стойност, Б. поискала Т. да провери дали действително обвиняемият има възможност да изпълни поръчката. В тази връзка, на неустановена дата през м. Ноември 2021г. Т. и К. посетили цеха за преработка на дървен материал в с. С.. Там се срещнали със свидетеля Б.М., който бил собственик на цеха и на дружество „Бозуки Ауто Моторс“ ЕООД с ЕИК *********. Последният им потвърдил, че може да изпълни поръчката, но на този етап имало само 3 куб. м. дървен материал, като била постигната уговорка да се набави дървения материал включително за това трябвало да съдейства и Т..

На 05.11.2021г. от „Мерос БГ“ ЕООД била издадена фактура на „АС-Корект“ ЕООД, в която било вписано, че сумата от 5700 лева представлява 50% авансово плащане. След като Т. уверил Д.Б, че поръчката може да бъде изпълнена, на 08.11.2021г. Б. превела от банковата сметка на „АС Корект“ ЕООД - № *********, сумата от 5 700,00 лева по банковата сметка на „Мерос БГ“ ЕООД - № *********

На 08.11.2021г. В. К. изтеглил от банковата сметка на „МЕРОС БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* сума в размер на 5000,00 (пет хиляди лева) (том II, л. 34).

На 24.11.2021г., И.Т. решил да посети цеха в с. С. където установил, че само част от уговореното количество дървен материал било изготвено, а именно 3 куб. м. дървен материал на стойност 1710 лв. /хиляда седемстотин и десет лева/. Т. собственоръчно приел и 2 откарал въпросните материали (том I, л. 11).

Няколко дни след като взел първата част от уговореното количество И.Т. отново посетил цеха на „Бозуки Ауто Моторс“ ЕООД. Установил, че Б.М. имал подготвена друга част от поръчаното количество, но тъй като В. К. не му бил превел необходимата сума М. отказал да даде изготвените материали. К. не превел останалата сума на дружеството на св.

М., при което и не бил доставен дървения материал, а Б. сигнализирала прокуратурата като подала жалба.

По правило в производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. При произнасянето си съдът следва да извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т.е. дали постановлението е обосновано или не.

За да може обаче съдът да упражни надлежно правомощието си за съдебен контрол на прокурорския акт, в него трябва на първо място да е посочена фактическата обстановка, която прокурорът приема за осъществена в обективната действителност, на следващо място - доказателствата, на база на които е изведена тази фактическа обстановка и едва след това – правните изводи, до които установените факти водят. В случая съдът не одобрява подхода на прокурора, при който много подробно е преразказал показанията на всеки един свидетел, както и е констатирал противоречията в проведената очна ставка между И. и К., като не е обсъдил двете групи свидетелски показания относно това дали К. и Т. са имали неуредени финансови отношения, които е следвало да се уредят чрез настоящата търговска сделка.

Въпреки това обаче по мнение на съдебния състав фактите са правилно изяснени и прокурорът е направил правни изводи на база фактите, установени от събраните доказателства.

Съдът намира, че по съдържание показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели Д.Б, М. Ц., Б.М., И.Т., Т. К., И.С., Ж.Н. като цяло съвпадат и следва да се кредитират като от тях се установява горната фактическа обстановка. Констатира се противоречие за обстоятелството дали Т. и К. са имали неуредени финансови отношения и причината, поради която не е изпълнена изцяло поръчката за предоставяне на дървен материал. В тази връзка са две противостоящи си позиции на двете заинтересовани лица К. и Т., които не са преодолени с поставянето им и в очна ставка, но тезата за неуредени минали финансови отношения изглежда вероятна като подкрепена от свидетелските показания на св. М..

Следва да се посочи, че за конкретната сделка не са налични само гласни доказателства, налице и писмен документ – издадена данъчна фактура, в която е посочено основанието за заплащане на сумата аванс на дървен материал 50 % сумата за плащане 5700 лева, извършено е плащане не от Т., а от дружеството „АС Корект“ ЕООД като в преводното нареждане конкретно е посочена данъчната фактура, която е била издадена за основанието за авансово плащане.

Съгласно чл. 206, ал. 1 НК „Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от С. от една до шест години.“ Субект на престъплението обсебване може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което има фактическа власт върху предмета на престъплението на правно основание – владее или пази този предмет. Предмет на престъплението е винаги чужда движима вещ като за разлика от кражбата веща се намира у дееца не противоправно, а на някакво правно основание.

Обсебване ще е налице, когато лице получи на някакво правно (определено конкретно - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване) основание чуждо имущество (вкл.парични средства) да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин 3 манифестира недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое.

В случая съдът намира, че не се установява К. противозаконно да е присвоил чужда движима вещ на дружеството „Мерос БГ“ ЕООД, която пази или владее на правно основание. От всички събрани по делото доказателства се установява, че собственик и управител по документи на дружеството „Мерос БГ” ЕООД е М. Ц., но действително с дейността на дружеството съгласно и дадено пълномощно се е занимавал К.. Въз основа на уговорката с Ц. и даденото пълномощно, К., е имал и правното основание да се разпорежда с паричните средства на дружеството. Самият Ц. е заявил в проведената очна ставка, че не се интересува и не е проявил претенции. Поради тази причина, на практика К. не може да обсеби паричните суми, които са му предоставени по волята на собственика им и липсва противозаконно присвояване, тъй като в отношенията с Ц. те се приемат за парични средства на К..

На следващо място не всяко неизпълнение на договор е измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, а само това, което се дължи на изначална липса на намерение у дееца да изпълни договореностите. В трайна практика на ВКС се приема, че наказателно-правна измама е възможна и при съществуващи договорни отношения между подсъдимия и пострадалите лица. Разграничителния критерий между обикновеното неизпълнение на договорни отношения и наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента на съвпадане на волеизявленията при сключване на сделката. При договорното неизпълнение деецът към момента на сключване на сделката желае правомерното развитие на облигационното правоотношение, постигането на неговия общественополезен резултат, явяващ се изпълнението на насрещните задължения на двете страни по правоотношението, но впоследствие по една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори това. При наказателната измама деецът още изначално не желае постигането на правомерния резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и да било, или пък в някои случаи изпълнението да е на незначителна стойност. Деецът влиза в облигационни отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално той вижда в тях - метод, средство, чрез които да въведе пострадалото лице в заблуждение и по този начин да го мотивира към имуществено разпореждане, което би се явило без правно основание.