Определение № 20254 от 28.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20254 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100509074 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Кинти БГ" ЕООД, с ЕИК:207615222 гр.София, ул. ****, срещу Определение №23108/24.06.2026г. по гр.д.

№50337/2025г. на СРС, 159 с-в, с което е оставена без уважение молба с вх.

№177867/03.06.2026г. на жалбоподателя за изменение на Решение №8698/12.05.2026г. по гр.д.№50337/2025г. на СРС, 159 с-в, в частта за разноските.

Жалбоподателят възразява, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като признава иска, поради което и разноските следва да бъдат възложени на ищеца. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение и възлагане на разноските за делото на ищеца.

При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като същото не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по частната жалба –Б.М.К. оспорва същата, като моли за оставянето и без уважение. Ответникът твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като е в съответствие с постоянната съдебна практика.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което и съдът я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С Решение №8698/12.05.2026г. по гр.д.№50337/2025г. на СРС, 159 с-в, постановено по реда на чл.237 ГПК, съдът е прогласил за нищожен процесния договор за потребителски кредит от 17.03.2025г., като е осъдил ответника да заплати на адв. М.М., процесуален представител на ищеца сумата от 245,42евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.

С Определение №23108/24.06.2026г. по гр.д.№50337/2025г. на СРС, 159 с-в, е оставена без уважение молба с вх.№177867/03.06.2026г. на жалбоподателя за изменение на Решение №8698/12.05.2026г. по гр.д.№50337/2025г. на СРС, 159 с-в, в частта за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото се възлагат върху 1 ищеца при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. В настоящия случай е безспорно установено, че ответникът е признал иска с отговора на исковата молба.

Настоящият въззивен състав, обаче намира, че ответникът е дал повод за образуване на делото, поради което и следва да понесе отговорността за разноски. Съдът намира, че с извънпроцесуалното си поведение жалбоподателят е станал повод за завеждане на делото, доколкото в основата на предявения иск стои обективният факт на нищожен потребителски договор, който факт поражда правото на потребителя да иска прогласяването му за нищожен по съдебен ред. Даденото разрешение съответства на константната практика на ВКС, в която е прието, че по аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото /например плащане на претендираната парична сума/ искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят на ищеца /така определение № 775 от 27.12.2019 г., постановено по т. д. № 2837/2019 г. на ВКС, II т. о./. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС, в мотивите към което е прието, че в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен по причина, че след завеждането му ответникът доброволно е възстановил защитаваното с иска право или е изпълнил задължението си. Ето защо, следва да се възприеме изводът, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не е приложима и разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника, а не в тежест на ищеца, както иска жалбоподателят.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 245,42евро е в размер, близък до ориентировъчния размер на адвокатско възнаграждение по НВАР за дело с материален интерес от 1759,90лева. Същата наредба не определя минимално адвокатско възнаграждение, но задава ориентир за възнаграждението на адвоката при извършена адвокатска работа.

В процесния случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, както и с процесуалното и извънпроцесуалното поведение на ответника.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №23108/24.06.2026г. по гр.д.№50337/2025г. на СРС, 159 с-в, с което е оставена без уважение молба с вх.№177867/03.06.2026г. на жалбоподателя Кинти БГ" ЕООД за изменение на Решение №8698/12.05.2026г. по гр.д.№50337/2025г. на СРС, 159 с-в, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3