Решение № 989 от 21.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. София, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. Г.А като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110215024 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. В. Г. против Наказателно постановление № 25-4332015075/30.06.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че не е описано точно вмененото му нарушението по ЗДвП, както и че не познава посоченото непълнолетно лице.По изложените съображения се отправя молба към съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуален представител-лице посочено в приложено по делото пълномощно.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк. К. по хода и по същество на делото. В същите са изложени съображения, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено от съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 02.06.20235г. около 17: 36 часа в гр. София, на кръстовището на бул.Витоша и ул.Ген.Скобелев, служители на ПП-СДВР спрели за проверка мотоциклет ,,***'' с рег.№ ,,***''. В хода на проверка се установило, че мотоциклета се управлява от непълнолетно, неправоспособно лице- К.К., а мотоциклета по документи за регистрация е собственост на жалбоподателя Г..

След като бил установен собственика на управляваното от непълнолетното лице МПС, а именно жалбоподателят Г., срещу последния в негово отсъствие бил съставен АУАН, серия GA, № 3602262/02.06.2025 г., за това, че на посочените дата и място е предоставил собствения си лек автомобил на неправоспособен водач – нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан без възражение от страна на жалбоподател. Писмени възражения срещу акта не са били депозирани от страна на жалбоподател в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление № 25-4332-015075/30.06.2025г.,с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП с налагане на "глоба" в размер на 100 (сто) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК –АУАН, справка-картон на водача, Заповеди на министър на МВР, Директор СДВР; както и от гласните доказателствени средства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител Й., извикан за съдействие, като е установил, че непълнолетно лице управлява мотоциклет, за което е съставил АУАН.

Покзанаията на св.Й. намират подкепа и покозанията на разпитан св.Т., който описва установеното нарушение, а именно водач който е бил непълнолетен, като акта е съставен на лицето което е пристигнало на място и предоставило документа за мотоциклета.

Възстановената от тези двама свидители конкретика за обстоятелствата по случая, въпреки рутинността на извършваната от тях служебна дейност, сочи на непосредствено възприети събития от действителността и изключва възможност за формалност на изявленията му и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените от показанията на свидетелите факти не се опровергават от други независими източници на доказателства. Принадлежността на свидетелите към йерархичната структура на наказващия орган не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от него или да указва единственото предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл обсъдените гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на настоящия спор.

Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка, 2 установена на първо място от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, показанията на разпитания по делото свидетел и приобщените писмени доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.

Съдът възприема изложеното в жалбата, че не е предоставил владението на собствения си МПС на друго лице, което да го управлява, като опит за изграждане на защитна теза.

Жалбоподателят не отрича, че мотоциклета е негова собственост, въпреки, че заявява, че когато е пристигнал на място и се легитимирал като собственик на мотоциклета, не е посочил, че не познава лицето което го е управлявало. Жалбоподател не дава отговори на въпроса как е попаднал този мотоциклет/ негова собственост/ у непълнолетен и неправоспособен водач. При предявяване на АУАН е подписал същия без възражения, впоследствие не е депозирал писмено възражение и да приложи към него съответните документи в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и да представи тези документи като писмени доказателства, приложени към жалбата или в хода на проведеното съдебно следствие. Такива действия не бяха извършени от жалбоподателя или негов процесуален представител, поради което съдът възприема това твърдение като недостоверно и представляващо опит за защитна версия.

С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите правила за доказването в административнонаказателния процес, като доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за верни.

В конкретиката на настоящия казус, жалбоподателят не ангажира доказателства и не опроверга доказателствената сила на констатациите в АУАН.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (пълномощник на санкционираното физическо лице), срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи ( видно от приложените към материалите на делото заповеди на министъра на МВР), в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН и НП срещу подпис на жалбоподателя.

3

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правилна, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.

Действително в дадената цифрова правна квалификация в съставения АУАН и издаденото НП не е посочена конкретната алтернатива (предложение) на т. 1 от нарушената правна норма на чл. 102 от ЗДвП, но това не е съществено нарушение на процесуалните правила и не прави обвинението не ясно от фактическа страна, което е от съществено значение както за адекватната защита на санкционирания с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и за контрола за законосъобразност на наказателното постановление, осъществяван от съда.

В случая вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е сторил.

Съгласно сочената за нарушена норма на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят е собственик на процесния мотоциклет, който 02.06.2025 г. около 17: 36 часа в гр. София, на кръстовището на бул.Витоша и ул.Ген.Скобелев е бил управляван от неправоспособен и непълнолетен водач.

В конкретиката на казуса е ангажирана административно-наказателната отговорост на жалбоподателя в качеството му на собственик на мотоциклета, тъй като не е било установено друго лице – негов упълномощен ползвател, което да е предоставило мотоциклета да се управлява от неправоспособния водач.

Настоящия съдебен състав намира, че в случая от доказателствената съвкупност на делото може да се направи обоснован извод, че на инкримираната дата е осъществен от жалбоподател от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 102, ал. 1, т.

1 от ЗДвП. Доказателства в обратна насока не бяха представени от страна на жалбоподателя.

Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3, б "а" ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300 лева собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

В случая санкцията е определена в минималния предвиден в закона размер от 100 лева, като за съда не съществува възможност да ревизира размера на наложеното наказание.

4

Предвид всичко гореизложено съдът намира подадената жалба за неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски, поради което и на основание чл. 64д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл.

37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 66,47 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-015075/30.06.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. В. Г. ЕГН ********** да заплати на СДВР- ОПП разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.