Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1409 от 14.11.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1321/2022
Вид
Решение № 1409
Подписан
14.11.2022
В сила
14.11.2022
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Ралица Цанкова Райкова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. Варна, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100501321 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №260 701/19.01.2021г., подадена от “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ No 260, представлявано заедно от П. Д. и Д.Ш., срещу Решение № 262 876/ 29.11.2021г., постановено п о гр.д. № 204 /2021 г. на Районен съд – Варна, 49-ти съдебен състав, в неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И.

С. М., ЕГН:**********, с адрес: ******, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 2014.33 лв.

(две хиляди и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки) за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020 г., възнаградителна лихва в размер на 520.36 лв.

(петстотин и двадесет лева и тридесет и шест стотинки ) за периода от 08.11.2018 г. до 11.02.2020 г. вкл., мораторна лихва в размер на 260.80 лв.

(двеста и шестдесет лева и осемдесет стотинки) за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020 г. вкл., такси в размер на 202.79 лв. (двеста и два лева и седемдесет и девет стотинки) за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020 г. вкл., от които 1

51.81 лв. - такси застрахователна премия - баланс по сметка за периода от 28.08.2018г. до 28.03.2019г., 71.06 лв. - такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит за периода от 24.08.2018г. до 25.03.2019 г.; 30 лв. такса при блокиране на карта/кредитен лимит за периода от 20.11.2018г. до 21.01.2019 г. ; 19.92 лв. - месечни такси за обслужване за периода от 24.08.2018г. до 25.03.2019 г.; 30 лв. - такса администриране на просрочен кредит от 13.01.2019г. ; нотариални разноски в размер на 60 лв. (шестдесет лева) за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени с издадена заповед № 260122/18.8.2020г. по гр. дело № 8821 по описа на съда за 2020.

В жалбата се излага, че решението e неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В процесния случай представеното заявление представлявало именно договор - съглашение, тъй като съдържало подписите и волеизявленията на две насрещни страни, които са насочени към пораждане на правна връзка между тях с предмет издаване и използване на кредитна карта EUROLINE. Освен това, полагайки подписа си върху заявлениетодоговор от 14.04.2004 г., ответникът изрично бил декларирал, че е запознат с общите условия на договора. Съгласно чл. 7.2 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE" Дружеството имало право да променя кредитния лимит - максимална сума на сделките, вземайки предвид действителните финансови възможности на Картодържателя, кредитоспособността му, спазването на Общите условия, както и общо риска, който се поема. Всеки нов лимит се оповестявал на Картодържателя чрез месечните извлечения. Съгласно чл. 3 (1) от Допълнително споразумение от 09.06.2017 кредитният лимит по новата карта бил равен по размер на кредитния лимит на старата карта и по-конкретно равен на 2040 лв. / С месечно извлечение от 25.06.2013 г. бил увеличен до тази сума/. Сочи, че видно от декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията" на картодържателите на кредитни карти на „Юробанк и Еф Джи България" АД, подписана от И. М. на дата 18.03.2010г., т.е. преди датата на подписване на Допълнителното споразумение от 09.06.2017 г., номерът на заявлението-договор за издаване на кредитна карта, във връзка с което е разписана декларацията, е № *****, т.е.

2 съвпадал с цитирания в допълнителното споразумение номер. Цитираният от съда номер „3111571002" , видно от заявлението - договор за издаване на кредитна карта представлявал „код на източника". С оглед на горното счита, че бил безспорен фактът, че Допълнително споразумение от 09.06.2017 г. било сключено към заявление - договор за издаване на кредитна карта от 14.04.2004г. Твърди, че от 08.11.2018г. ответницата била преустановила редовното заплащане на дължимите от нея суми по изпращаните й месечни извлечения. Не били заплатени дължимите суми, посочени в издадените месечни извлечения от 08.11.2018г. и 08.12.2018г. С оглед на това обстоятелство и на основание чл. 15.1, буква „а" и чл. 15.2 от Общите условия към процесния договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК, била упражнила своето потестативно право по договора и обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо. Това волеизявление на банката било достигнало до длъжника с писмено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, връчено чрез ЧСИ Н.Д., per. № 807, район на действие ОС - Варна, при условията на чл. 47 от ГПК, след извършена справка в НБД „Население" за постоянен и настоящ адрес на лицето. С оглед на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита настъпила на 11.02.2020 г. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи исковете и да присъди разноските за двете инстанции, вкл. за заповедното производство.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

С определение No 2500 / 01.07.2022г. ВОС е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 18359 / 02.08.2022г. нередовностите са отстранени, като посочва, че претендираната възнаградителна лихва е дължима на основание чл. 11 от приложимите към Договора общи условия, като приложимият лихвен процент не е бил променян и е бил в размер на 19,9%, а по отношение на мораторната лихва сочи, че е дължима на основание чл. 12.3. от приложимите към договора ОУ и приложимият лихвен процент не е бил променян за срока на договора и е бил в размер на 10,020%.

В открито съдебно заседание, за въззивника се явява процесуален 3 представител - адвокат, който заявява, че поддържа подадената жалба, моли за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. За въззиваемата страна не се явява представител, но е депозирано писмено становище преди датата на насроченото осз, с което се оспорва жалбата, моли се да бъде оставена без уважение, изразява се становище по същество и се претендират разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК, подадена от ТБ „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.

Д. – изпълнителен директор и М. В. - прокурист, срещу И. С. М.

ЕГН:********** с адрес област Варна, община Варна, ******, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 2014.33 лв.(две хиляди и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки) за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020 г., възнаградителна лихва в размер на 520.36 лв. (петстотин и двадесет лева и тридесет и шест стотинки ) за периода от 08.11.2018 г. до 11.02.2020 г. вкл., мораторна лихва в размер на 260.80 лв. (двеста и шестдесет лева и осемдесет стотинки) за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020 г. вкл., такси в размер на 202.79 лв. (двеста и два лева и седемдесет и девет стотинки) за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020 г. вкл., от които 51.81 лв. - такси застрахователна премия - баланс по сметка за периода от 28.08.2018г. до 28.03.2019г., 71.06 лв. - такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит за периода от 24.08.2018г. до 25.03.2019 г.;

30 лв. такса при блокиране на карта/кредитен лимит за периода от 20.11.2018г. до 21.01.2019 г. ; 19.92 лв. - месечни такси за обслужване за периода от 24.08.2018г. до 25.03.2019 г.; 30 лв. - такса администриране на просрочен кредит от 13.01.2019г. ; нотариални разноски в размер на 60 лв.

(шестдесет лева) за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени с издадена заповед № 260122/18.8.2020г. по . гр. дело № 8821 по описа на съда за 2020г.

4

Твърди се в исковата молба, че вземането произтича от сключен Договор за кредитна карта „EUROLINE” от 14.04.2004г., между „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД и ответника. На 24.03.2005г. с договор предприятието на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД било прехвърлено на приобритателя Българска пощенска банка, с което и вземането по сключения с ответника договор, за което последният е бил уведомен от кредитора си. Твърди се, че с Допълнително споразумение от 09.06.2017г., сключено между ТБ „Юробанк България“ АД и ответницата издадената първоначално кредитна карта е заменена с MASTERCARD CASH. Твърди се, че е настъпила предсрочна изискуемост на 11.02.2020 г. поради неплащането на две поредни месечни вноски – на падеж 08.11.2018 г. и 08.12.2018 г. Поради липсата на постъпило плащане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е депозирал възражение.

Настоява се с исковата молба и присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Релевират се доводи за предявяване на заявление от небанкова институция, водещо до нищожност на издадената Заповед. Твърди се погасяване на вземането, поради изтекла давност, както и нищожност на сключения договор и допълнителното споразумение от 09.06.2017г. към него. Оспорва се надлежното уведомяване на ответницата за обявената предсрочна изискуемост.

В проведено открито съдебно заседание страните не се представляват, а изпращат писмени становища.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е 5 ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 8821/2020 г. на ВРС, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. С.

М., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Околовръстен път“ No 260, следните суми: сумата от 2014.33 лв. /две хиляди и четиринадесет лева и 33 ст./ - главница за периода от 08.11.2018 г. до 11.02.2020 г. вкл., сумата от 520.36 лв. /петстотин и двадесет лева и 36 ст./ възнаградителна лихва за периода от 08.11.2018 г. до 11.02.2020 г. вкл., сумата от 260.80 лв. /двеста и шестдесет лева и 80 ст./ - мораторна лихва за периода от 08.11.2018г. до 22.07.2020 г. вкл., сумата от 262.79 лв. /двеста шестдесет и два лева и 79 ст./ - такси за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020г. вкл. в общ размер, от които: Такси Застрахователна премия баланс по сметка в размер на: 6.24 лв., начислена на 28.08.2018г.; 6.23 лв.,начислена на 28.09.2018г.; 6.12 лв.,начислена на 26.10.2018г.; 6.35 лв., начислена на 28.11.2018г.; 6.34 лв., начислена на 28.12.2018г.; 6.62 лв., начислена на 28.01.2019г.; 6,84 лв., начислена на 28.02.2019г.; 7.07 лв., начислена на 28.03.2019г.; Такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит в размер на: 4.67 лв.; начислена на 24.08.2018г.; 4.46 лв., начислена на 25.09.2018г.; 2.64 лв.; начислена на 25.10.2018г.; 6.41 лв., начислена на 23.11.2018г.; 9.65 лв., начислена на 21.12.2018г.; 10.75 лв., начислена на 25.01.2019г.; 14.39 лв., начислени на 25.02.2019 г.; 18.09 лв., начислени на 25.03.2019 г.; Такса при блокиране на карта/кредитен лимит в размер на: 15 лв., начислена на 20.11.2018г.; 15 лв., начислена на 21.01.2019г.; Месечни такси за обслужване в размер на: 1.37 лв., начислена на 24.08.2018г.; 2.65 лв., начислена на 25.09.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 25.10.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 23.11.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 21.12.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 25.01.2019 г.; 2.65 лв., начислена на 25.02.2019 г.; 2.65 лв., начислена на 25.03.2019 г.; Такса администриране на просрочен кредит в размер на: 30 лв., начислена на 13.01.2019г.; Такси за нотариални покани 6