Решение № 1934 от 30.10.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6380/2021
- Вид
- Решение № 1934
- Подписан
- 30.10.2021
- Състав
- Михаела Светлозар Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1934 гр. Пловдив, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330106380 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК 000694286 против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на ..при движение в гр. Пловдив, било реализирано ПТП – лек автомобил ”Фолксваген Пасат”, с ДК № .. преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Настъпили материални щети.
Между собственика на автомобила и ищеца било налице валидно и действащо застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица № ..С доклад по щета, ищецът определил и платил обезщетение в размер на общо 416,88 лева.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане, поради което претендира същото /вж. изм. на иска на осн. чл. 214 ГПК чрез увеличаване – л.61 гръб/, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.04.2021 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.
Оспорва – механизма на произшествието, както и да е налице причинна връзка с настъпилите щети. Липсвал протокол за ПТП. Не било отчетено поведението на водача, който трябвало да следи за обстановката на пътя. Релевира възражение за 1 съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП; към датата, на която се посочва да е настъпило събитието, е била налице валидна и действаща застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и собственика на увредения автомобил /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 4096/18.06.2021 г.– л.43-44/.
Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за застраховка „Каско Стандарт”, ведно с общи условия, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника не се оспорва фактът на заплащане на дължимите вноски по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
За настъпването на въпросния инцидент са събрани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля К.Б. /водач на МПС/. Посочва, че управлявал автомобила, като на улицата пред дома му имало ремонтни дейности.
Преминавайки през неравност, се чул звук от раздиране и пукане. Установил, че една от гумите е спукана, а джантата – увредена. Придвижвал се съвсем бавно, т.к. улицата била разкопана. Дупката не била сигнализирана или обезопасена по никакъв начин, не успял да я възприеме и избегне, т.к. ул. „К“ била по – висока от ул. „Б“. Уведомил застрахователя и впоследствие – автомобилът му бил върнат отремонтиран.
Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани доказателства.
В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото декларации, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил. Същите са били определени на стойност общо 416,88 лева, платени за подмяна на гума и на автосервиза, извършил ремонт на МПС.
По делото са приети и не са оспорени заключения на първоначална и 2 допълнителна съдебно-автотехническа експертизи, които съдът цени като компетентно и обективно изготвени. След подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан именно с попадане на МПС в дупка на пътното платно. Наличните щети по автомобила се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтно-възстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 420,38 лева.
Предвид изложеното и след цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира направените от ответника оспорвания за ненастъпване на инцидента на заявеното място и различен механизъм на ПТП, за недоказани от страната, която ги е навела, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените възражения на ответника водят до тяхната неоснователност. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение.
Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през необезопасена дупка. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.
С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил застрахователно обезщетение.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
3
Не се спори, че улицата, на която е реализирано произшествието, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на Община Пловдив /чл.
8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Според заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 420,38 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на платената сума от 416,88 лв. Искът следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 50 лв. – държавна такса; 200 лева - депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /депозитът за свидетел не е изплатен и може да бъде върнат при поискване/. Разноските от общо 550 лева ще бъдат възложени в тежест на ответника.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖ Д А Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, следните суми:
416,88 лева /четиристотин и шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт”, по полица № .. за причинени щети на лек автомобил ”Фолксваген Пасат”, с ДК № ... в резултат на настъпило ПТП на .. при движение в град Пловдив, поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 19.04.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 550 лева /петстотин и петдесет лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5