Решение № 744 от 17.04.2019, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№

Гр.

Варна. ........... 2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд

- първи наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев като разгледа докладваното от съдията НАХД №4090 по описа за 2018г.

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №23-0000675 от 16.08.2018г., на Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на Н.Д.П. с ЕГН **********, адрес *** е наложена ГЛОБА в размер на 2000.00лв. на осн. чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:.......................

М

О Т И В И

Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Н.Д.П. с ЕГН **********, против Наказателно постановление №23-0000675 от 16.08.2018г., на Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на Н.Д.П. с ЕГН **********, адрес *** е наложена ГЛОБА в размер на

2000.00лв. на осн. чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление като твърди, че не е доказано, че е извършвал обществен превоз и по тази причина не следва да носи отговорност.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б. от ВАК.

Въззиваемата страна изпраща представител, оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на НП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -

Началник на Областен отдел „АА” в ГД „АИ“, гр.Варна.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.08.2018г. около 09.40 часа в обл.Варна, к.к.“Зл.Пясъци“, на КПП „Воденица“ в посока гр.Варна, въззивника управлявал автомобил кат.М1G – марка

„УАЗ 469” с рег.№ В 2329 КХ, собственост на П.П.П., извършващ обществен превоз на 4/четири/ броя пътници. За заплащането на превоза е издаден фискален бон № 000344/03.08.2018г. от „Т. и Ко“ ООД с ЕИК *********.

В хода на проверката е установено, че въззивника управлявал описаното МПС, като извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане от 164.00 лева. Установено е, че водача извършва превоза от името на дружеството „Т. и Ко” ООД, което не притежава Лиценз за извършване на обществен превоз на пътнизци на територията на Р България, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

За установеното бил изготвен АУАН

№257104/08.08.2018г. В обстоятелствената част на същия е отразена така описаната фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Възражението на процесуалния представител на въззивника, че заплащането е било за организирането на пикник, а не за извършен превоз съдът намира за неоснователно и целящо оневиняването на нарушителя. От приложените по делото копия на фискален бон, се установява заплатената цена от потребителите и се установява и основанието за заплащането на същата, като е посочено, че това е извършването на „Джип сафари“. Дори според процесуалния представител да се отнася за пикник с такова име, на съдът е известно, че „Джип сафари“ се извършва с използването на високо проходими превозни средства, които возят пътниците си по офроуд трасета и практически извършват превоз на хора по определен маршрут. При връчването на АУАН въззивника собственоръчно е отбелязал, че не е извършвал таксиметров превоз, но други възражения не са били подадени в законния за това срок.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.6 ал.1 от ЗАвПр.

Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на водача е проведено законосъобразно.

Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната квалификация на нарушението.

Въззивникът в жалбата подадена срещу Наказателното постановление моли да бъде отменено атакуваното НП.

Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на дееца и тази на извършеното от него деяние. Безспорно е допуснато административно нарушение от страна на Н.Д.П., което е било констатирано по надлежният ред. В тази връзка съдът счита, че налагане на ГЛОБА в размер на 2000.00лв. предвидена в чл.93 ал. 1 т.1 от ЗАП за допуснатото нарушение е правилно и справедливо определена и ще изпълни предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели, - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правов ред, и да се въздейства възпитателно върху останалите членове на обществото.

Направените в с.з. възражения от процесуалния представител на въззивника съдът намира за неоснователни и целящи единствено и само изграждането на защитна версия. Съдът изцяло споделя становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, че възраженията на въззивника са неоснователни, доколкото безспорно автомобилът използван за превоза е следвало да бъде лицензиран за дейността, която е извършвана с него. Безспорно е установена и възмездността на сделката за извършената услуга „Джип сафари“.

Предвид изложеното и съдът намира, че не следва по-подробно да обсъжда версията изложена от адв. Б..

За съдът е ясно установено, че П. е извършвал обществен превоз с МПС - автомобил „УАЗ”, описан по-горе, извършвал е обществен превоз на пътници, без да е имал съответния за тази дейност лиценз.

Това обстоятелство не е било оспорено в момента на проверката и при съставянето на АУАН. С направените възражение в хода на с.з., съдът намира, че въззивника се опитва да си изгради защитна версия, която да го оневини и оправдае, която обаче е недоказана.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................