Решение № 957 от 07.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000501874 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 294,ал.1 от ГПК след отмяна с решение № 402 от 25.06.2024 г. на ВКС I г.о. по гр.д.№ 2553/ 2023 г. на въззивно решение № 236 от 27.02.2023 г. по в.гр.д.№ 1557/2022 г. и връщане за ново разглеждане от друг състав на САС на въззивната жалба на ответника - Агенция по вписванията,град София, чрез пълномощника – адвокат Д. М. - срещу решение № 22 от 7.01.2022 г., постановено от СГС , ГО I – 14 състав по гр.д.№ 6494/2021 г. в осъдителната му част.

При новото разглеждане въззивникът продължава да поддържа направеното в жалбата оплакване за необоснованост на извода,че издаденото удостоверение е невярно. Липсата на запис в книгите по вписванията се дължи на незаконосъобразен пропуск на съдията по вписванията да разпореди откриване на партида на името на продавача – ответник по иска по член 19,ал.1 от ЗЗД, но за него Агенцията по вписванията не отговаря.

С молба с вх.№ 6181/7.03.2025 г. ( по регистратурата на САС ) 1 въззиваемият Л. Г. Я. от град София поддържа чрез пълномощника си – адвокат С. Х., подадения в срока по член 263,ал.1 от ГПК отговор за неоснователност на въззивната жалба.

С обжалваното решение СГС уважил частично исковете по член 49 от ЗЗД във връзка с член 49 от Правилника за вписванията и член 86,ал.1 от ЗЗД на Л. Г. Я. срещу Агенция по вписванията за сумата в размер на 36 500,20 лева - обезщетение за имуществени вреди и сумата в размер на 7 766,44 лева – обезщетение за забава, допусната от 7.03.2018 г. до 20.04.2020 г. при неговото плащане по твърдения, че вредите произтичат от издадено от Агенцията невярно удостоверение № 4340 от 7.02.2018 г. за липса на вписвания, отбелязвания и заличавания за апартамент № **, находящ се в *** – предмет на сключен от ищеца договор за продажба с нот. акт № 30 от 14.02.2018 г. на Нотариус А. Д. с несобственика - продавач В. В., тъй като срещу наследодателката му има отбелязано решение от 20.02.1995 г. на ВС по к.гр.д.

№ 1006/1994 г. за обявяване за окончателен на предварителен договор за същия апартамент ( както и вписвани три последващи разпоредителни сделки ) и срещу В. - влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 14971/2020 г. по описа на СРС за измамливи действия спрямо ищеца при сключването на договора от 14.02.2018 г.

Ответната Агенция е оспорила исковете като недопустими.

Противопоставила възражение, че издаденото удостоверение е вярно .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо - дейността по удостоверяване на данни от книгите по вписванията, от чието неточно извършване, ищецът твърди да са произлезли претендираните за обезщетяване вреди, се осъществява от служителите в Службите по вписвания –член 7,9,42, член 44 – член 48 от Правилника за вписванията и Агенцията по вписванията като възложител на работата е надлежен ответник по предявените искове - член 49 от ЗЗД и член 49 от ПВ. Но решението е неправилно.

Правилно СГС е установил, че наследодателката на продавача В. В. се е легитимирала като собственик на апартамента с писмен договор за продажба от 3.05.1985 г., сключен по реда на член 9а от действалия тогава Указ за създаване на жилищен фонд при МНО . Договорът не е подлежал на вписване 2 и не е вписан по реда на член 9 от ПВ ( в ред . от Дв,бр.30 от 1955 г. ) в книгите по вписванията до предявяването срещу нея на иска по член 19,ал.3 от ЗЗД предмет на гр.д.№ 750/1994 г. по описа на СГС. Едва с вписването на исковата молба по реда на член 9 от ПВ съгласно член 12,ал.3 от ПВ ( в същата ред.) е открита персонална партида на нейно име с № 592690, както следва от справката за данни по физическо лице, направена чрез отдалечен достъп на 8.09.2021 г. ( на л. 104 от делото на СГС ) – член 43,ал.3 от ПВ. Липсата на записи за вписване на искова молба от 1994 г. и отбелязване в 1995 година на решението на ВС, постановено в производството за преглед по реда на надзора, обявяващо сключения от наследодателката договор за продажба за окончателен , се обяснява с това, че справката чрез отдалечен достъп не обхваща вписвания, заличавания и отбелязвания на актове преди старта на информационната система в 1998 г. При това положение справката не убеждава, че вписването на исковата молба и отбелязването на решението не са в действителност нанесени по персоналната партида на наследодателката.

Независимо от това дали са нанесени или не, удостоверението, с което ищецът се е снабдил преди сделката, е по член 45, б. „б“ и член 47,ал.1 – 2 от ПВ - за липса на вписвания, отбелязвания и заличавания за продавания имот за периода 3.05.1983 г . – 1.02.2018 г. и на искови молби, възбрани и ипотеки относно имота за по – краткия период 3.05.1983 г. – 1.11.1990 г. Това удостоверение се издава въз основа на справки по партидите на имотите, а те имат помощен характер - член 39,ал.2 от ПВ . Не може да не се отбележи нелогичното ограничаване на проверката за вписани тежести - до 1.11.1990 г.

Пълна, достоверна информация за вписани, отбелязани и заличени актове за имота се получава при искане за снабдяване с удостоверение за лице по член 45, б. „а“ от ПВ, което се издава въз основа на справка по член 39,ал.1 от ПВ по персоналната партида на собственика. При такава справка е щяло да се установи вписването на исковата молба и отбелязването на решението, но ищецът не е поискал извършването й и удостоверяването на резултата от нея .

Следователно удостоверение № 4340 от 7.02.2018 г. по начина на издаването му, обхвата на проверката и доказателствената стойност на записите в проверените имотни партиди - обективно не може да формира у ищеца убеждение, че имотът е бил собствен на наследодателката ( починала на 8.01.2015г.) и при откриване на наследството й - на единствения й наследник- продавача В.. Неполагането на дължимата грижа за снабдяване с 3 удостоверение за лице и за проверка кой упражнява фактическа власт върху имота преди сделката ( по свидетелства на ищеца Л. Я. в наказателното производство той дошъл на адреса на имота заедно с продавача, но не влязъл в него, като се задоволил с обяснението на последния, че ключът е у негова леля от друго населено място, а опит за влизане бил направен чак след сделката и изплащане на продажната цена – мотиви към присъдата по н.о.х.д. № 14971/2020 г. по описа на СРС ) дават основание за извод, че не е налице причинно – следствена връзка между издаването на удостоверението № 4340 от 7.02.2018 г. и произтеклите вреди от сключване на продажбения договор с несобственик и Агенцията не отговаря за платената от ищеца продажна цена и разноски за нотариалното прехвърляне. Уважаването на исковете е незаконосъобразен резултат . Въззивният съд отменя решението и постановява отхвърлянето им .

При този изход от спора и с оглед липсата на заявено от ищеца – въззиваем - възражение за прекомерност по член 78,ал.5 от ГПК ответната Агенция има право на разноски за: част от платеното адвокатско възнаграждение от 2 211,30 лева – за първоинстанционното производство; платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 430 лева и платената държавна такса от 885,23 лева за въззивното производство по в.гр.д.№ 1557/ 2022 г. по описа на САС и платеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 450 лева или общо 8 976,53 лева .

Воден от горните съображения, САС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 22 от 7.01.2022 г., постановено от СГС , ГО I – 14 състав по гр.д.№ 6494/2021 г. в осъдителната част и в частта относно възложените на Агенцията по вписвания разноски ,КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Г. Я., ЕГН: ********** от град София срещу Агенция по вписванията ,град София, искове за сумата в размер на 36 500,20 ( тридесет и шест хиляди и петстотин лева и двадесет стотинки ) лева 4 обезщетение за имуществени вреди от невярно отразено обстоятелство в удостоверение № 4340 от 7.02.2018 г. за липса на вписвания, отбелязвания и заличавания за имот като причина за сключване на договор за продажба с нотариален акт № 30 от 14.02.2018 г. на Нотариус А. Д., с район на действие – СРС на основание член 49 от ЗЗД във връзка с член 49 от ПВ и за сумата в размер на 7 766,44 ( седем хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки) лева – обезщетение за забава, допусната от 7.03.2018 г. до 20.04.2020 г. при плащане на главницата на основание член 86,ал.1 от ЗЗД .

ОСЪЖДА Л. Г. Я., ЕГН: ********** от град София да заплати на Агенция по вписванията ,град София разноски за три от инстанционните производства в общ размер на 8 976,53 ( осем хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и петдесет и три стотинки ) лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5