Решение № 46 от 11.04.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Несебър, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20242150200680 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Я. К., с ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес в гр. ******** *****, срещу наказателно постановление № 24-0304-000352/13.05.2024 г. на началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност обжалваното наказателно постановление, поради нарушения на процесуалния и материалния закон.

Релевира се възражение, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 21, ал. 2 от НПК, срещу чужденец, за който няма данни да владее български език и при неосигурен преводач от и на украински език, който жалбоподателят владее.

Твърди, че е бил изцяло лишен от възможността да се запознае с вмененото му нарушение, предвид което било ограничено правото му на защита в хода на административнонаказателното производство. Прави оплакване, че бил незаконно задържан от органите на реда и след отказа му да бъде тестван с Алкотест Дрегер 7510 № ARDN 0065 било ограничено правото му да даде кръвна проба в спешен медицински център, ако не се съгласи да бъде конвоиран от служителите на полицията.

Моли за отмяната на обжалваното постановление.

Насрещната страна по началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър не взима писмено становище по жалбата.

В проведени по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят се явява лично, не желае да участва по делото и да има назначен за целта преводач, а единствено да присъства. Представлява се от упълномощени представители – адв. С. и адв. Т., които изрично поддържат становище този смисъл. Жалбоподателят, чрез представителите си, поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли за отмяната на 1 наказателното постановление, като претендира съдебни разноски.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 12.04.2024 г., около 03,40 часа, в гр. Свети Влас, на ул. „Без име“, срещу х-л „Ялта“, с посока от гр. Свети Влас към гр. Несебър, при управление на МПС марка „******“, модел „******“, с рег. № *******, собственост на Ю.В.К. от Украйна, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля О. И. – мл. автоконтрольор при РУ – гр. Несебър. По това време св. И. осъществявал правомощията си по контрол за спазване правилата за движение по пътищата и като автопатрул по КАТ на смяна за времето от 19,30 ч. на 11.04.2024 г. до 07,30 ч. на 12.04.2024 г., съвместно с колегата си Н.Х.. Забелязвайки управляваният от жалбоподателя автомобил да криволичи по пътя полицаите решили да го спрат за проверка. Св. И. установил, че в автомобила се намират две лица от мъжки пол, като при поискване на документи за проверка му бил представен само талон на МПС-то от пасажера – св. К., който заявил, че колата е на съпругата му. Водачът на автомобила – жалбоподателят не носел никакви документи в себе си. Комуникацията между св. И., жалбоподателя и пасажера – св. Р. К. се осъществявала на руски език, който свидетелят бил изучавал в училище до 8-ми клас.

След като полицаите приканили водача да бъде тестван за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 № DN 0065, св. И. възприел разговор между него и пасажера, в който пасарежът го убеждавал на руски език да откаже теста, което впоследствие той направил. По тази причина св. И. издал на жалбоподателя талон за изследване № 0153705/12.04.2024 г., с който удостоверил отказа за тестване с техническо средство Алкотест Дрегер и с участието на свидетел, поради отказа на жалбоподателя са го попълни и разпише. Тъй като жалбоподателят е чужд гражданин и нямал в себе си документ за самоличност, бил поканен от полицаите да посети РУ Несебър, където била изяснена самоличността му. В РУ Несебър, с участието на преводача Т. Т., на К. било обяснено на руски език правото му да даде кръв за анализ, както и че пробата следва да се даде до 45 мин във ФМСП – Несебър, до където при желание ще бъде конвоиран от органите на реда. Тъй като жалбоподателят категорично отказал да даде кръв за анализ, по посочените данни свидетелят И. съставил на К. АУАН Серия АД бл.

№ 0596237 № 352/12.04.2024 г., отново с участието на преводача от руски. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия АД бл. № 0596237 № 352/12.04.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ, както и от показанията на свидетеля И.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Следва да се посочи, че в подкрепа на установеното идват и показанията на св.

З., който по повод процесната проверка, но в рамките на друго административно производство, е извършвал превод за жалбоподателя отново на руски език. Св. З. споделя, че при извършване на превод за жалбоподателя на руски език, К. е кимал и макар да не е отговарял е оставил убеждение у свидетеля, че разбира, но отказва да говори руски.

2

Установените по делото факти не се опровергават и от показанията на св. К., който макар да твърди, че с жалбоподателя нищо не разбирали при процесната проверка, заявява, че били запитани от полицаите за употреба на алкохол, възприели дадените им от полицаите разпореждания с жестове и ги изпълнявали. Това противоречие, както и фрагментираността и нелогичността да изложените от св. К. сведения, аргументират съда да не ги кредитира с доверие. Тук следва да се изтъкне и посочения от св. К. час на проверката – на 12.04.2024 г. след 20,00 часа, който не съответства на установения от писмените доказателства час - 03,40 часа, което допълнителен довод за критичното ценене на показанията му като недостоверни.

Впрочем, самият жалбоподател не оспорва констатациите на административнонаказващия орган /напр. че е отказал проверка с техническо средство Алкотест Дрегер и че му е било предложено конвоиране до ФМСП за даване на кръвна проба за анализ, което признава с жалбата си; че не представил на проверяващите документи за самоличност/, а излага аргументи, касателно правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или да изпълни предписанието за тестване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на алкохол. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина - чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство или чрез изпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил алкохол. Следователно, ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил алкохол. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно.

В случая водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер, а впоследствие е отказал да даде биологична проба за лабораторно изследване, като тези обстоятелства са удостоверени с подпис на свидетел и се признават от самия жалбоподател с жалбата. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата 3 на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано по ясен и пълен начин. В АУАН са вписани всички относими обстоятелства - както, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство, така и, че му е издаден талон за изследване. Посоченото в НП, че не е дал биологични проби за лабораторно изследване е ново обстоятелство, настъпило след издаването на АУАН, което обаче не означава, че е налице противоречие между АУАН и НП /арг. от чл. 52, ал. 4 ЗАНН, който дава правомощие на наказващия орган да изясни всички спорни обстоятелства/. Както се посочи, нарушението е едно и се изразява в липсата на дадено съдействие, поради което отразяването в текста на НП на факта, че лицето не е дало биологични проби за лабораторно изследване, по никакъв начин не се отразява на правната квалификация на нарушението.

Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство. В случая безспорно жалбоподателят К. е отказал да бъде тестван за алкохол по предложения от св. И. начин - с Алкотест Дрегер 7510 № DN 0065. При това положение самото изследване се извършва по реда на чл. 11 - чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви /в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата/ в съответното медицинско заведение /арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата/. В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6 от Наредбата.

Жалбоподателят е отказал да даде биологични проби за изследване, въпреки предложеното му съдействие от полицаите, като отказът му е удостоверен отново с подпис на свидетел и не се оспорва. Следователно талонът е връчен надлежно, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. С отказа да се яви във ФСМП Несебър в дадения срок, на практика жалбоподателят е отказал и другото възможно съдействие за установяване на употреба на алкохол - чрез даване на биологична проба за изследване.