Определение № 504 от 08.07.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. ХАСКОВО, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. П.А

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. П.А Въззивно частно гражданско дело № 20265600500398 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 248 ал.

3 от ГПК, образувано е по две частни жалби, насочени срещу Определение № 665/15.04.2026 година, постановено по гр. д. № 80/2025 година по описа на Районен съд – Хасково, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 248 от ГПК за изменение и допълване на първоначалното Решение № 35/12.01.2026 година в частта му за разноските.

Първата частна жалба с вх. № 9771/01.06.2026 година е подадена от ищцата К. В. А., чрез нейния процесуален представител адв. П. И. П.. Жалбата е насочена срещу частта на определението, с която е оставена без уважение молбата

(вх. № 4862/20.03.2026 година) за изменение на решението в частта, в която тя е осъдена да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 146.44 евро (286.71 лева).

Жалбоподателката обжалва определението и в частта, в която съдът е ограничил допълването на решението относно държавната такса по заповедното производство само до сумата от 2.61 евро (5.11 лева), като настоява да бъде присъден пълният размер от 25.00 лева.

Втората частна жалба с вх. № 9769/01.06.2026 година е депозирана от самия пълномощник – адв. П. И. П. от АК – Хасково. Тя е насочена срещу частта на определението, с която е оставена без уважение молбата му (вх. рег.

№ 4863/20.03.2026 година) за увеличение на определеното му по реда на чл.

38 ал. 2 от ЗАдв възнаграждение със сумата от 480.00 лева, с искане общото присъдено възнаграждение за исковото и заповедното производство да бъде определено на 780.00 лв. вместо определените 300 лева.

В подадената частна жалба от ищцата К. В. А. се излагат доводи за незаконосъобразност и несъответствие на акта с практиката на Съда на 1

Европейския съюз – Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19, Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 и Решение от 27.11.2025 г. по дело С-746/24, както и сочената практика на ВКС – Определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/2022 г. и Решение № 129 от 30.07.2024 г. по т.д.

№ 630/2023 г. Жалбоподателката поддържа, че принципът на ефективност по Директива 93/13/ЕИО изисква потребителят да не понася никаква финансова тежест от воденето на съдебния процес, когато успешно е доказал наличието на нищожни и неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.

Според нея обстоятелството, че е ползвала адвокатска помощ още от заповедното производство, не е основание да се отрича уязвимото качество, тъй като кредиторът многократно е отказвал да даде информация за точния размер на плащанията. Твърди, че съразмерното възлагане на разноски в полза на търговеца има тежък възпиращ ефект и напълно неутрализира финансовия резултат от защитата.

В частната жалба на пълномощника адв. П. И. П. се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния и процесуалния закон, девалвирайки адвокатския труд чрез определяне на символичен хонорар от общо 300 лева за двете производства. Изтъква се, че защитата на потребителски права по дела за бързи кредити изисква значителен обем от предварителна, висококвалифицирана работа по проучване на договорите, съставяне на искова молба с множество основания за нищожност и детайлно познаване на европейското право. Жалбоподателят твърди, че фактът, че тези дела се решават еднозначно, не намалява сложността им, а е резултат от положения предварителен труд, като липсата на лично явяване в открито съдебно заседание се дължи на изчерпателното излагане на доводите още в писмен вид. Навежда аргументи, че символичното остойностяване на труда демотивира адвокатите да оказват безплатна помощ по чл. 38 от ЗА, което индиректно накърнява интересите на потребителите и техния достъп до съд.

Ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД писмени отговори на ЧЖ в законоустановения срок. В тях оспорва двете частни жалби като изцяло неоснователни и настоява за потвърждаване на обжалваното определение.

Ответното дружество поддържа, че при частично уважаване на предявените искове приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК за разпределение на разноските съобразно процесуалния успех на страните.

Сочи се, че отхвърлянето на по-голямата част от иска не се дължи на различна правна преценка за клаузите, а на недоказаност на фактическите твърдения на ищцата относно размера на претендираното вземане, тъй като материалният интерес по спора е уважен от съда едва до 40 лева. Ответникът изтъква, че преценката за сложност и обем на труда е извършена правилно от РС, тъй като адв. П. е депозирал само искова молба и писмени становища, като не се е явил в нито едно от двете проведени заседания. Твърди се, че претендираният хонорар от 780 лева е напълно несъразмерен и прекомерно завишен спрямо предмета и характера на делото.

2

Двете частни жалби са подадени в рамките на законоустановения двуседмичен срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК от легитимирани страни с правен интерес от обжалването. Ето защо и двете ЧЖ са процесуално допустими.

Разгледани по същество, и двете частни жалби са неоснователни по следните съображения:

За да се произнесе по законосъобразността на атакуваното определение, въззивният съд съобрази правните и фактически параметри на предявения спор, обективирани в Решение № 35/ от 12.01.2026 година на Районен съд – Хасково. Производството е било образувано по предявени от К.

В. А. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД с обща цена на иска от 195.68 лева, произтичащи от договор за потребителски микрокредит № *** година.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск частично – само до размера на сумата от 40лева, съставляваща реално платените от потребителя суми по нищожните клаузи за лихва и неустойка и е отхвърлил същия в останалата му част до пълния размер от 195.68 лева като неоснователен.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 665/15.04.2026 година, съдът по реда на чл. 248 от ГПК правилно и балансирано е разпределил отговорността за разноски, съобразявайки се както с вътрешното право, така и с практиката на СЕС. Съдът изцяло е освободил ищцата от плащане на разноски към бюджета на съда в размер на 253.45 лева на основание чл. 78 ал. 6 във връзка с чл. 83 ал. 2 от ГПК, но е потвърдил задължението да заплати разноските на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска.

По частната жалба на ищцата К. А.:

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни оплакванията, че присъждането на разноски в тежест на потребителя съразмерно с отхвърлената част от иска нарушава принципа на ефективност на съюзното право. Тълкуването на Решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, на което жалбоподателката се позовава, не изисква пълно и абсолютно освобождаване на потребителя от отговорност за разноски във всички възможни хипотези. СЕС приема, че разноски не се възлагат на потребителя тогава, когато определянето на размера на иска е прекомерно трудно или изисква специализирани познания за извличане на нищожността, поради което съразмерното намаляване би съставлявало непреодолима финансова пречка пред съдебния контрол.

В конкретния казус обаче ищцата е разполагала с квалифицирана адвокатска защита още от фазата на заповедното производство. Заявеният обхват на претенцията от 195.68 лева е бил изцяло в рамките на възможностите на пълномощника да определи точния размер на реално платеното. Изходът на спора и частичното отхвърляне на иска не се дължат на специфична съдебна преценка за неравноправния характер на клаузите (който е признат изцяло в мотивите на РС), а на липса на фактическо установяване и 3 доказване, че ищцата действително е заплатила сума над 40 лева в полза на ответника. Присъждането на разноски на търговеца по чл. 78 ал. 3 от ГПК за отхвърлената част е законна последица от процесуалния неуспех по размера, а не санкция за упражняване на потребителски права. Обратното разбиране би довело до недопустим правен абсурд, при който потребителят би могъл да предявява изцяло произволни и нередовни откъм доказателства претенции, без да носи никакъв процесуален и финансов риск от недобросъвестното си поведение.

Правилно районният съд е ограничил и допълването на решението относно таксата в заповедното производство до 2.61 евро (5.11 лева). Тъй като заповедното производство е акцесорно и неговата основателност се определя от крайния изход на исковия спор, разноските за държавна такса по чл. 410 от ГПК се дължат единствено съразмерно с уважената част от вземането (чл. 78, ал. 1 от ГПК), а не в техния пълен размер, поради което атакуваното определение в тази част е законосъобразно.

По частната жалба на пълномощника адв. П. П.: Доводите за прекомерно нисък размер на определеното адвокатско възнаграждение от 300 лева за двете производства също са неоснователни. Съгласно актуалната и задължителна практика на СЕС, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, националният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка за пропорционалност и справедливост на разноските за адвокат, като откаже да приложи минималните прагове в Наредба № 1/2004 г., ако прецени, че те не отговарят на реално предоставените услуги. Тази преценка се базира на конкретната фактическа сложност на делото и реалния обем на положения труд от адвоката.

В настоящото производство предметът на спора е с изключително нисък материален интерес (обща цена на иска под 200 лева) и се характеризира с пълна правна и фактическа типичност. Споровете по чл. 19 ал. 4 от ЗПК се решават по константна, еднообразна и уеднаквена съдебна практика . Полагането на извънреден или специфичен интелектуален труд от страна на процесуалния представител не се установява по делото. Обемът на работата му се е свел единствено до подаване на бланково заявление по чл.

410 от ГПК, изготвяне на искова молба и депозиране на писмени становища. В хода на производството пред първата инстанция са били проведени две открити съдебни заседания, в нито едно от които адв. П. не се е явил лично за осъществяване на устна защита и непосредствено процесуално съдействие.

При тези данни сумата от общо 300 лева за оказаната безплатна правна помощ се явява напълно справедлива, икономически аргументирана и съразмерна с извършените действия. Претендираното увеличение с още 480 лева до общ размер от 780 лева е в явен разрез с принципа за пропорционалност, тъй като надхвърля близо четири пъти общата цена на предявените искове и е напълно несъвместимо с реалната пазарна стойност на извършената писмена услуга по толкова нисък интерес. Определеният от 4 районния съд хонорар не съставлява подценяване на адвокатската професия , а балансирано остойностяване на реално извършената работа съобразно критериите на СЕС.

С оглед на изложеното, Определение № 665/15.04.2026 година на Районен съд – Хасково е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което подадените срещу него частни жалби следва да бъдат оставени без уважение, а самият акт – потвърден изцяло.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 665 от 15.04.2026 година, постановено по гр. д. № 80/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5