Решение № 243 от 06.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Кюстендил, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500288 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба с вх.№3511/24.03.2025 г., с дата на пощенско клеймо 21.03.2025 г., подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Б.Ш. - изпълнителен директор и М.И.В. - прокурист, чрез пълномощника - юрисконсулт Н.Д.К., насочена против Решение № 201 от 18.02.2025 г. по гр. дело № 1425/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението се обжалва в цялост, поради твърдения за неговата недопустимост, а в условията на евентуалност за неговата неправилност, породена от постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни норми, както и поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Процесуалната недопустимост на постановения от първостепенния съд съдебен акт въззивникът свърза с неговото преждевременно постановяване при неприключило особено частно производство по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна. На тази плоскост е пояснено, че с определение от 30.01.2025 г. районният съд не бил приел за съвместно разглеждане надлежно, своевременно и редовно предявеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Изложено е, че в условията на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при постъпила частна жалба по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на съдебното дирене по съществен материалноправен въпрос относно разглеждането на предявено от главна страна - ответник възражение за прихващане, въведено като част от предмета на делото с отговора на исковата молба, първоинстанционният съд не спрял 1 производството, а постановил решение по съществото на спорния предмет на делото, без същото да бъде изяснено от фактическа страна.

В условията на евентуалност въззивната банка излага и съображения за неправилност на обжалваното решение. Порочността му се свързва с неправилно приложение на нормата на чл.298, ал.1 ГПК, което от своя страна довело до погрешен решаващ правен извод за основателност на предявения иск. Пояснено е, че първоинстанционният съд съобразил и приложил неправилно приетите със сила на пресъдено нещо правопораждащи факти и обстоятелства по предходното съдебно производство (гр. дело № 660/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, VII-ми състав) със сходен предмет между същите страни, в нарушение на нормата на чл. 298, ал. 1 от ГПК, доколкото основният предмет на предходното исково производство между страните, бил без пряка връзка със спорното материално право, предмет на настоящия иск, като формираната СПН не можела да ползва ищеца по отношение на релевираните от него факти и обстоятелства в настоящото производство, на които той основавал иска си. Изложени са аргументи и по отношение на субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо, като е заключено, че в случая не е налице обуславяща връзка между двете дела. Не били коректно съобразени от първостепенният съд онези евентуално правопораждащи факти и обстоятелства, свързани с формираната по предходното дело между същите страни сила на пресъдено нещо, както и установените в рамките на настоящото нови правоизключващи и правопогасяващи такива, надлежно релевирани от ответното дружество, въз основа на които следвало да се приеме, че претендираното от ищеца субективно право не съществувало към настоящия момент.

Посочено е, че КРС изобщо не обсъдил възраженията на ответника, свързани с пасивното поведение на ищеца в нарушение на изискванията за полагане на дължимата грижа по смисъла на чл. 63, ал. 2 от ЗЗД, липсата на активни действия по евентуално реализиране на неговите законни права и интереси, както и неговата „забава на кредитора“ по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, което въззивната банка определя като поредното съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност по същество на обжалвания с настоящата жалба съдебен акт. Счита се, че била налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, доколкото ищецът не бил положил необходимата грижа за избягване на претендираните от него вредоносни последици от плащането на по-високи погасителни вноски по процесния кредит.

Порочността на обжалваното решение въззивната банка свързва и с допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, свързано с неприемането за съвместно разглеждане на предявеното от нея като ответник възражение за прихващане, което я лишило от възможността за цялостно изясняване на делото от фактическа страна и обосноваване размера на уважения иск. Пояснено е, че насрещното вземане на ответната банка било изцяло и напълно индивидуализирано по основание и размер и заявено своевременно още с отговора на исковата молба.

Акцентирано е на възможността задължението за прихващане да не е изискуемо, ако същото е изпълняемо. Посочено е, че ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно, но не само когато е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, а и когато е неоспорено от длъжника, срещу когото се прихваща. Въззивната банка е изложила и че когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е единственото възражение, съдът винаги се произнася по него, когато установи съществуването на пасивното вземане. В заключение е посочено, че заявеното с отговора на исковата молба възражение за 2 прихващане от страна на ответното дружество е достатъчно пълно и детайлно индивидуализирано по основание и окончателно уточнено по размер след изслушване и приемане на заключението на вещото лице по задача № 8 от съдебно-счетоводната експертиза. Изложени са аргументи за основателността на заявеното възражение за прихващане, което въззивната банка моли да бъде прието за разглеждане и уважено от въвззивния съд.

Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за обезсилване на обжалваното решение, а в условията на евентуалност се моли за неговата отмяна и оставяне без уважение на предявения иск. Претендират се сторените в производството съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – А. Т. С., действащ чрез процесуалния си представител адв. Б. Г..

Оспорва се основателността на жалбата и се моли за потвърждаване на обжалваното решение, което въззиваемата страна приема за допустимо, правилно и обосновано.

Изложени са твърдения за недопустимост на подадената частна жалба срещу определението на районния съд, с което е оставено без уважение възражението за прихващане, доколкото жалбата била насочена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Въззиваемата страна се консолидира с извода на районния съд за неяснота на заявеното възражение, както по своето основание, така и по размер. Оспорват се и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, като въззиваемият се позовава на силата на присъдено нещо по разгледан съдебен спор между същите страни в производството по гр.д.№660/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Поддържа, че е налице обуславяща връзка между двете дела, доколкото правният спор между страните в производството по гр. д. № 660/2021 г., по описа на Районен съд-Кюстендил е между същите страни, за същото искане и на същото основание, като влязлото в сила решение е формирало сила на присъдено нещо спрямо правния спор, въведен в настоящото производство. Изложено е, че съдебно удостовереното правно положение по този спор е годна основа и правно основание, обуславящо предявяването на исковата претенция по настоящото производство, предвид обстоятелството, че банката-въззивник не е променила поведението си, при което ищецът – длъжник в периода от 10.04.2021 г. до 13.06.2024 г. е надплатил и продължавал да надплаща суми, съобразно все още действащите уговорки в договора за кредит, с които суми банката ответник се обогатила неоснователно. Акцентирано е, че формалното различие във времето на предявяване на искове с идентичен предмет не е определящо досежно действието на силата на присъдено нещо. Въззиваемият оспорва и изложените във въззивната жалба твърдения за забава на кредитора, както и за допуснато от съда процесуално нарушение, свързано с неприемане за съвместно разглеждане на предявеното възражение за прихващане.

Противопоставя се на заявеното от въззивната банка особено искане за приемане за съвместно разглеждане на предявеното възражение за прихващане, което приема за изцяло неоснователно и моли да бъде оставено без уважение.

По делото е изпратена за разглеждане от въззивния съд и въззивна частна жалба с вх.№1534/05.02.2025 г., подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район „Витоша“, ул.

„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Б.Ш. - изпълнителен директор, и М.И.В. - прокурист, чрез пълномощника - юрисконсулт Н.Д.К., против Определение от 3

30.01.2025 г., обективирано в Протокол № 111 от 03.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1425/2024 г. по описа на PC - Кюстендил, XVIII-ти състав, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявеното от ответното дружество съдебно възражение за прихващане с материалноправно основание чл. 103 от ЗЗД.

С жалбата е заявено искане районният съд, на основание чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, да постанови ново определение, с което да измени/отмени Определение (протоколно) от 30.01.2025 г., обективирано в Протокол № 111 от 03.02.2025 г., като приеме за съвместно разглеждане и с крайния си съдебен акт уважи като основателно предявеното от ответната банка възражение за прихващане на насрещното на ответната банка пасивно вземане за дължима, но неплатена възнаградителна лихва за периода 25.07.2010 г. - 25.07.2011 г. в размер от 1 084,80 лв., а при условията на евентуалност, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, е заявено искане жалбата да бъде изпратена за разглеждане от въззивния съд.

Депозираната частна жалба е оставена без разглеждане като недопустима с влязло в сила Определение рег. №420/04.07.2025 г

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от А. Т. С., с ЕГН:

**********, с адрес: гр.Кюстендил, ул***, чрез пълномощника си адв.Б. Г., против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, представлявано от изпълнителните си директори П.Д. и Д.Ш..

Поддържано е било, че на 30.01.2008 г. по силата на Договор за банков кредит № HL 32991, сключен между страните по делото, ищецът получил кредит в размер на 25 000 лева, с краен срок за погасяване - 25.02.2031 г. Съгласно чл.3, ал.1 от договора годишната лихва била в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева плюс договорена надбавка от 4,95, като към момента на сключване на договора за кредит БЛП бил в размер на 7,5%. В тази връзка се цитират и чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13 от договора.

Посочено е, че на 09.04.2021 г. ищецът предявил отрицателен установителен иск за обявяването на описаните клаузи за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на закона - чл.143, т.3, т.10, т.12, т.13, т.18 и т.19, чл.144 и чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Наред с него бил предявен и осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева, като заплатена без основание, въз основа на нищожни клаузи от договора, който иск бил увеличен по размер до сумата от 18 043,46 лева.

Разпечатката съдържа 34 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/761e7c55-8efd-41bf-b434-6282397132a7