Решение № 1305 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Варна , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100100212 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод предявени обективно кумулативно съединени искове от К. В. ИЛ. с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Община Варна да заплати на ищцата обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 70 000 лева в следствие попадането и на 25.09.2020г. в необезопасена отводнителна шахта находяща се в гр.Варна, ж.к.Вл.Варненчик непосредствено пред вх.2 на бл.21, което е причинило травматични увреждания на двата й крака, ведно с лихва за забава върху сумата от 70 000 лева в размер на 2224,11 лева начислена за периода от 25.09.2020г. до 26.01.2021г.; имуществени вреди в общ размер от 298,47 лева включващи сторени разходи за медицински прегледи, консултации и лекарства, сумата от 586,06 лева /след допуснато изменение на предявения иск по реда на чл.214 от ГПК/, представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващ и се в разликата над получаваното обезщетение за временна неработоспособност и минималната работна заплата за всеки месец в периода от 01.10.2020г. до 26.01.2021г. включително, ведно със законна лихва върху сумите на обезщетенията считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата и уточняващите молби ищцата твърди, че нa 25.09.2020г. около 20:00 часа излизайки от дома си в ж.к.Вл.Варненчик, вх.2 на бл.21, на пътя до тротоара пред жилищния вход е попаднала в необезопасена отводнителна шахта в следствие на което левият и крак се заклещил в шахтата, тя политнала напред с тялото си и паднала на земята.

Изпитала силна болка и подпомогната от синът си и съсед се прибрала в къщи. На 26.09.2020г. посетила спешен кабинет в Окръжна болница, констатирана била контузия на левия глезен, който бил имобилизиран за 21 дни. При последващ преглед в „Сити Клиник“ 1

Варна и направени ренгенографии на двете стъпала се констатирал оток на меките тъкани на десния малеол. Двата крайника били имобилизирани: левият за срок от 35 дни, десният за срок от 51 дни.

Твърди, че по време на падането и след това е изпитала силна болка, която продължила през целия възстановителен период. Нарушен бил сънят и цялото ежедневие на ищцата.

Движенията и на двата крака около малеолните стави били силно ограничени и болезнени, което наложило да бъдат използвани помощни средства – патерици. Твърди, че за нея представлявало трудност да извършва каквито и да било елементарни грижи за себе си и за домакинството, което наложило да бъде подпомагана от своята майка. Освен физическите болки и страдания изпитала и психически дискомфорт – от инцидента до настоящия момент ищцата нямала желание да се среща с други хора, имала усещане за самота и желание за изолация. Мислите за бъдещето инициирали тревожни мисли и преживявания. В следствие на травмата и двата крака били отекли, което се отразило на самочувствието й. Изпитвала страх от бъдещо попадане в подобна ситуация на безпомощност. За всички претърпени неимуществени вреди – болки и страдания ищцата претендира за присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лева.

Отделно от това посочва, че във връзка с провежданото лечение на причинените при падането на 25.09.2020г. травми е направила разходи за прегледи и медикаменти в размер на 298,47 лева включваща 4 ренгенографии, заплатена цена за медицинска консултация по документи към д-р С.М., както и закупени лекарства.

Твърди също, че в следствие на инцидента е била в невъзможност да изпълнява задълженията си по трудово правоотношение със „Сийда“ ЕООД във връзка с което претендира за присъждане на разликата над получаваното обезщетение за временна неработоспособност и минималната работна заплата, а именно по 300 лева за всеки месец в периода от м.10.2020г. до м.01.2021г. вкл., т.е 4 месеца по 300 лева, общо 1200 лева.

Счита, че за обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени вреди отговорен е ответникът Община Варна, поради това, че пътният участък, в който е настъпил инцидента е общинска собственост и е под ръководството на ответника, поради което същият е отговорен и за действията на лицата, на които е било възложено да поддържат канализационното съоръжение - шахта в изправност и годно за безопасно ползване.

Извън сумите на обезщетенията се претендира и лихва за забава върху сумата от 70 000 лева в размер на 2224,11 лева начислена за периода от датата на увреждането – 25.09.2020г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.01.2020г., а самите обезщетения се претендират ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковете.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Варна е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но 2 неоснователност на предявените искове. Излага, че отводнителната шахта, която по твърдения на ищеца е причинила травматичните й увреждания е била в изправност и е отговаряла на всички нормативни и технически изисквания по Наредба № 2-208/17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи.

Твърди, че същата е била с капак и е била поддържана от собственика й в техническо състояние годно да осъществи безопасно функциите й. По тази причина оспорва да е налице причинно-следствена връзка между поведението на служители на ответника и увреждането на ищцата. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а в условията на евентуалност за намаляване размера на претендираното обезщетение до неговия справедлив такъв съобразно действително претърпените болки и страдания. Прави възражение за съпричиняване на претърпените вреди поради това, че ищцата се е движила по пътното платно, където се намира процесната шахта, а не по предназначения за движението на пешеходци тротоар. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата К.И. чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилите травматични увреждания и бездействието на служителите на ответника по обезопасяване на отводнителната шахта през вх.2 на бл.2 в кв.“Вл.Варненчик“ в гр.Варна, където се намира адреса на ищцата. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв.Р.Н., предвид на това, че осъщественото процесуално представителство на ищцата е било безплатно за нея.

Ответникът – Община Варна чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове, поддържа възраженията си от отговора на исковата молба и моли да отхвърлянето им като неоснователни. В случай на извод за основателност на претенцията, моли размерът на претендираното обезщетение да бъде редуциран.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че на 25.09.2020г., при излизане от вх.2 на бл.2 в кв.“Вл.Варненчик“ в гр.Варна, където живее ищцата, на обществения паркинг, е стъпила на капака на отводнителна шахта и е претърпяла инцидент, при който кракът и е попаднал в шахтата, тя е паднала и е получила травматични увреждания на двата си крака. На 26.09.2020г. ищцата е посетила Центъра за спешна медицинска помощ, видно от приложения фиш /л.8/.

По делото е представена медицинска документация – амбулаторни листи от проведени прегледи, ренгенографски изследвания /л.9-33,36-39/, протоколи от ЛКК /л.24, 29, 33/ с поставена диагноза счупване на метатарзална кост и навяхване и разтягане на ставните 3 връзки на глезена. Представени са и два броя болнични листи № Е20201914998 с предписано домашно лечение за периода от 12.10.2020г. до 10.11.2020г. и № Е20202451649 с предписано домашно лечение за периода от 11.11.2020г. до 30.11.2020г.

Проведена е и Съдебно-медицинска консултация по документи № 129/2020г. на д-р С.М. – лекар в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, за което е издадено заключение № 129/2020г. /л.43-45/, за което е заплатена сума от 90 лева видно от издадената касова бележка.

На база представената медицинска документация и проведеният личен преглед на ищцата е изготвено заключение по допуснатата Съдебно-медицинска експертиза поддържано в съдебно заседание от вещото лице д-р Р.М.. Същият посочва, че в следствие на падането си ищцата има навяхване в двете глезенни стави, счупване на фибуларния малеол на лявата глезенна става и неразместено счупване на върха на 5-та метатарзална кост на десния крак. Левият малеол на ищцата е бил имобилизиран с гипсова имобилизация, като обичайният възстановителен период от 45 дни при К.И. се е увеличил на около 4-5 месеца, тъй като са били засегнати ставите и на двата крака и това е изисквало по-продължителна рехабилитация. Вещото лице посочва, че ищцата е могла да се предвижва сама стъпвайки на десния си крак след около 30 дни /за толкова време заздравява счупената кост, без след това да е необходима рехабилитация/, а на левия - без патерици след 4-5 месеца, включително е необходима рехабилитация. До 6-тия месец е следвало да избягва физически натоварвания на долните крайници /да носи тежки предмети, да бяга или да ходи дълго време/. След 6-тия месец ищцата е била дотолкова възстановена, че е могла да осъществява трудовите си функции като барман. Понастоящем вещото лице посочва, че ищцата е възстановила напълно движенията и на двата крайника без дефицити, а мускулатурата й е тонизирана.

Движенията са без ограничения и без накуцвания и същата Налице е остатъчен оток около левия малеол, който ще отзвучи.

По отношение на механизма на настъпване на увреждането експертът посоча, че при посоченото в исковата молба падане в следствие попадане на крака на ищцата в шахтата на пътното платно е възможно да се достигне именно до тези увреждания на двата й крака.

По делото е проведена и Съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице Т.А., от чието заключение се установява, че в първите 3-4 дни след инцидента ищцата е била в остра стресова реакция, съчетана с болковия синдром свързан с травмите на долните крайници.

След тези първи няколко дни ищцата е преминала в състояние на разстройство в адаптацията свързани с нарушения на настроението, безсъние, ситуационна фобия свързана с ходене сама. Понастоящем тези симптоми са намалели – ищцата може да излиза сама и да се движи нормално, а нарушенията в съня са свързани с емоционални реакции, без да може да се отграничи дали същото е проявява на хронично безсъние, което е имала от преди инцидента или е следствие на преживяната психотравма. Вещото лице посочва, че негативни преживявания ищцата е имала и във връзка с раздялата с приятеля й, което е 4 станало след инцидента, в периода на лечението й. Заключва, че тежестта на симптомите свързани със страдание на психиката са били по-силно изразени през първите 2-3 месеца, след което са отзвучали в момента, в който е започнала да се обслужва сама, а понастоящем психичното й състояние е стабилно.

Видно от представеният трудов договор № 9/15.10.2012г. ищцата К. В. ИЛ. е била в трудовоправни отношения с работодателя „Сийда“ ЕООД, при когото е полагала труд като барман.

От заключението на проведената Съдебно-счетоводна експертиза изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещото лице Д.П. се установява, че разликата между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 25.09.2020г. до 26.01.2021г. е в размер на 586,06 лева.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Д.Д. – син на ищцата и С.Д.Н. – майка на ищцата.

В показанията си свидетелят Д. посочва, че през 2020г. /по спомен на свидетеля – м.октомври или м.ноември/ майка му претърпяла инцидент, като на излизане от входа на блока, в който живеят тя паднала стъпвайки върху шахта за отводняване находяща се на паркинг пред входа. Капакът на шахтата бил изместен леко встрани от мястото, където следва да е, а майка му била паднала на ръце и колене. Преди инцидента капаците на шахтите в района били чугунени, но били откраднати, след което заменени с други, които обаче не пасвали точно на отворите /имали лифтове от 5-6см/ и били подвижни. След инцидента и двата крака на К. били подути и тя не можела да стъпва върху тях. През първите три месеца се чувствала много зле, налагало се да бъде подпомагана от своята майка и от свидетеля. След третия месец започнала да стъпва на краката си и да ходи на рехабилитация, а след петия месец вече можела да ходи сама и да не използва патерици и проходилка. След шестия месец започнала да излиза от дома си без придружител, да се движи напълно сама и да посещава различни места и институции и да пазарува.