Решение № 54 от 09.05.2022, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 09.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЙОНИТА ЦАНКОВА

ДИМИТРИНА

ПАВЛОВА при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 41 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 162 от 22.12.2021 г., постановено по НАХД № 643 / 2021 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е отменил наказателно постановление № 11-0001424 от 28.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 77, ал.

2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр****, Община ****, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, като незаконосъобразно.

Със същото решение е осъдена Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, да заплати на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр****, Община ****, представлявана от председателя К.А.Х., сумата от 440 лв. адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановеното решение е останала Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, представлявана от директора, която чрез юрк. Д., е подала касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Твърди се, че неправилно РС е приел, че са допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Сочи се, че правната квалификация на административното нарушение е правилна. Сочи се, че неправилен е изводът на РС за липса на компетентност на издателя на процесното наказателно постановление, като се сочи, че подобен извод на РС противоречи на съдебната практика. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение, с което да се потвърди НП.

В съдебното заседание касаторът се представлява от юрк. Д., който поддържа жалбата, като прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Ответникът по касационната жалба Кооперация „****“, ЕИК ****, в писмен отговор, чрез адв. Т.Д.

***, в писмена молба вх. № 1511/11.04.2022 г. и в съдебно заседание чрез адв. Т.Д.

*** поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение на Ловешкия районен съд, като претендира и разноски за настоящата инстанция съгласно списък на разноските на л. 23 от делото.

Представителят на ОП - Ловеч счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателна.

С решение № 162 от 22.12.2021 г., постановено по НАХД № 643 / 2021 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е отменил наказателно постановление № 11-0001424 от 28.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 77, ал.

2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр****, Община ****, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/.

Страните не оспорват приетата от РС фактическа обстановка, която касационната инстанция кредитира, т.к. се основава на всички писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни.

Приетата от РС фактическа обстановка е следната:

На 31.05.2021 година бил съставен Акт № 11-0001424 за установяване на административно нарушение от свидетелката В.Ц., в присъствието на свидетелката П.Н. срещу Кооперация „****“, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за това, че на 10.03.2021 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Ловеч е извършена проверка в обект База за гушене на патици /птицефема в с. ****/, намиращ се в землището между с. **** и с, ****, общ, Ловеч, експлоатиран от Кооперация „****“, във връзка със спазване на изискванията на трудовото законодателство и на законосъобразното наемане на работа на чужденци. Проверката е извършена съвместно със служители на Група „Миграция“ при ОД на МВР - Л. и Териториална дирекция „Национална сигурност“ - Ловеч. При проверката е заварено в обекта лицето С.М.с дата на раждане *** г., паспорт № ****, за което е установено, че полага труд за Кооперация „****“, като ****.

При проверката лицето е попълнило декларация относно обстоятелствата по полагането на труд, в която е отразило, че работи за ответника по касация - Кооперация „****“ - от 10.11.2020 г., като ****, на 8 часа и храни патки със специални машини, в седмицата има два почивни дни, има работна заплата 659 лв. за месец и има трудов договор.

На 26.03.2021 г. в

ДИТ - Ловеч е извършена проверка на представената от Кооперация „****“ документация по спазване на трудовото законодателство и законодателството, свързано с наемане на работа на чужденци. При проверката за С.М.е представен трудов договор № ****г. за изпълнение на длъжността „****“, с място на работа птицеферма, общ. Ловеч. При справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ за уведомленията за трудови договори е установено, че към 10.03.2021 г. има регистрирано уведомление в НАП за представения трудов договор. Представена е ведомост за месец март 2021 г., от която е видно, че на С.М.е начислено възнаграждение за същия месец.

Във връзка с установяване статута на пребиваване на лицето е направено запитване до Група „Миграция“ при ОД на МВР - Ловеч. В отговор на запитването е получена информация, че лицето е влязло в Република България на 23.10.2020 г. законно в условия на безвизов режим, с право на престой 90 дни, в рамките на 180 дневен период, като към момента на извършване на проверката е пребивавало в Република България 138 дни и е престанал да отговаря на условията на законно пребиваване. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във връзка с § 1, т. 3б от ДР на Закона за чужденците в Република България „Незаконно пребиваващ чужденец“ е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. От това следва извода, че към 10.03.2021 г. С.М.- гражданин на трета държава - е бил незаконно пребиваващ на територията на Република България и е нает на работа от работодателя ответника по касация - Кооперация „****“.

Предвид гореизложеното е установено, че Кооперация „****“, в качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършила нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като към 10.03.2021 г., е наела на работа лицето С.М.- незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава - Република **** по трудов договор № ****г. на длъжност „****“ в експлоатирания от кооперацията обект – База за гушене на патици, намиращ се в землището между с. **** и с. ****, общ. Ловеч (Птицеферма с. ****), което е нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. По акта жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42, т. 3 и т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е посочил, че е налице противоречие относно датата на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Касационната инстанция не констатира такива съществени процесуални нарушения, като следва да посочи, че датата на административното нарушение е недвусмислено посочена в АУАН и НП – 10.03.2021 г. Както в АУАН, така и в наказателното постановление /в обстоятелствената част/ е изложено подробно конкретното административно нарушение, както и неговата дата. Посочено е подробно, че: трудовият договор № ****г., като чужденецът С.М.е започнал да изпълнява задълженията си по същия трудов договор на 11.11.2020 г., както и че към датата на проверката – 10.03.2021 г., която е и дата на административното нарушение, „гражданинът на трета държава“ С.М.е незаконно пребиваващ на територията на Република България.

Ето защо и като съобрази подробната обстоятелствена част, както на АУАН, така и на НП, касационната инстанция намира, че както в АУАН, така и в НП са посочени ясно дата и място на административното нарушение, като самото административно нарушение е описано достатъчно ясно, како и обстоятелствата, при които е извършено. Липсват допуснати съществени процесуални нарушения на реквизитите на чл. 42, т. 3 и т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Допълнително липсват и сочените от РС процесуални нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП правилно е посочена за нарушена нормата на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. Касационната инстанция не споделя извода на РС, че същата разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност не съдържа в себе си състав на административно нарушение, т.к. същата разпоредба съдържа състав на административно нарушение. Отделно самият РС правилно е приел, че състав на административно нарушение се съдържа и в санкционната разпоредба на чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, поради което при този правен извод на РС, остава необоснован изводът на същия РС относно нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, т.

6 от ЗАНН.

Видно е, че в обжалваното пред РС наказателно постановление са посочени като нарушени точно чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, като санкционната разпоредба е точно чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, поради което не се констатира приетото от РС съществено процесуално нарушение в АУАН и НП относно неизписване на законни разпоредби, които са нарушени.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ, не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.

В §1, т. 13 от същия закон е дадена легална дефиниция за „Незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава” – това е наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на Република България, както и наемането или приемането на гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта. В следващата т. 14 е дефиниран „незаконно пребиваващ” – лице по смисъла на §1, т.3б от ДР на Закона за чужденците в Република България, т.е. всеки чужденец – гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване.

Нарушаването на забраната на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ от работодател – юридическо лице се санкционира с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв. съгласно чл.77, ал. 2 от ЗТМТМ.

За да е осъществен съставът на административно нарушение по чл.13, ал. 1 от ЗТМТМ, трябва да е налице на първо място възникнало трудово правоотношение, и второ, лицето, което е наето на работа, да е незаконно пребиваващ чужденец.