Решение № 108 от 03.05.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Сливен, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20222200100492 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени искове на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 51 и чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ.

В подадената от М. М. П. исковата молба чрез пълномощника му - адв.

Г. М., се твърди, че на 26.01.2022 г., в района на гр. Сливен, на път SLV, километър 1.2, общ. Сливен, в местността „Рамануша“, посока - разклона за с.

Сотиря, общ. Сливен, виновният водач Т. Г. Д. от гр. Сливен, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, с ДКН **, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил пътно транспортно произшествие.

В резултат на настъпилото застрахователно събитие - „пътно транспортно произшествие“, били причинени автомобилни травми и телесни увреди на пострадалата Й.М.И., която починала на 09.02.2022 г. „ в МБАЛ“Др Иван Селимински“ АД - гр. Сливен.

С влязла в сила присъда № 12/07.07.2022 г. по НОХД № 20222200200311, по описа за 2022 г. на СлОС, подсъдимият Т. Г. Д. е бил признат за виновен в това, че нарушавайки правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, с ДКН **, по непредпазливост причинил пътно транспортно произшествие, в резултат на което пострадалата Й.М.И. починала на 09.02.2022 г. и на основание на чл.

343, ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 НК на подсъдимия Т. Г. Д. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за 2 години, чието изпълнение, на основание на чл. 66 от НК, е било отложено за изпитателен срок от 3 години.

1

Към момента на настъпване на ПТП - 26.01.2022 г. за управлявания от виновния водач Т. Г. Д. лек автомобил марка „Фолксваген“, с ДКН **, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със застрахователна полица № BG/08/121062183548, валидна от 09.08.2021 г. до 08.08.2022 г.

Ищецът М. М. П. отправил до ответното застрахователно дружество „Претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховка „Гражданска отговорност“, получена от последното на 17.10.2022 г.

Застрахователят отказал да изплати обезщетение за неимуществени вреди, като се мотивирал, че не била доказана трайна житейска и дълбока емоционална връзка между ищеца и пострадалата, като селективно се е позовал на неактуална съдебна практика по „Постановление №4/1961 г.“ и „Постановление №5/1969 г.“ на ВКС и не била съобразена актуалната и задължителна практика, относима към казуса.

Механизмът на настъпване на ПТП от 26.01.2022 г. и смъртта на пострадалата, вследствие на причинените и увреждания и травми били безспорно установени в рамките на развилото се наказателно производство Ищецът твърди, че е активно легитимиран да получи обезщетение, като по отношение на него са налице предпоставките за това, съгласно Тълкувателно решение №1/2016 г., от 21.06.2018 г. на Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговските колегии на ВКС и чл. 2, § 1, б.

„а“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета и Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г., относно застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка намират директно приложение в конкретния казус, като част от европейското право.

Твърди се, че приживе отношенията между ищеца М. М. и неговата сестра Й.М.И. били изключително близки. Имали интензивни и постоянни контакти помежду си, които надвишавали нормално обичайната, обикновена и формална връзка на роднински взаимоотношения. Отношенията между брата и сестрата станали чести и редовни след като в следствие на ПТП последната останала вдовица.

Грижата един за друг, взаимната помощ един към друг, постоянните им и чести срещи в гр. Сливен, в дома на ищеца П., който е и роден дом на сестра Й.М.И., посещенията на ищеца в дома на сестра си в **, са били известни и видими от близки, роднини, съседи и кръг от познати. Пострадалата Й.М.И. разчитала изключително много на помощта на своя брат М. М. П., която се 2 изразявала в материална, финансова, морална и човешка подкрепа.

От дълго време сестрата на ищеца била със сериозно завишени показатели на диабетно заболяване. По тази причина тя постоянно се нуждаела от поддържащи лекарства, периодични контролни прегледи и терапии, провеждани при различни лекари в гр. Сливен. Тя била вдовица и пенсионер, с минимални доходи за ежедневието си и другите битови неизбежни разходи.

Получаваната пенсия не достигала за животоподдържащи лекарства, храна и ежедневни разноски.

По изброените причини ищецът М. М. П. редовно и постоянно подпомагал своята сестра с финансови средства при закупуването на лекарства и хранителни продукти за домакинството. Двамата се срещали в гр.

Сливен и заедно закупували необходимите лекарства. Сестрата Й. много често пребивавала в къщата на своя брат М. М. П., в **, който е и неин роден дом. Там тя чистела, готвела и домакинствала в помощ на своя брат. Често се случвало след това тя да остава да преспи и в родната си къща при своя брат, след което се прибирала у дома си.

От своя страна ищецът П. помагал в стопанисването и в домакинството на наследствената къща на своята сестра в ** - останала в наследство от нейния починал съпруг, като осигурявал и цепел дърва за огрев, обработвал двора и овошките в градината на сестра си. Той няколкократно канил сестра си да остане да живее в родната им къща, но тя се въздържала да се премести.

За времето, през което братът М. М. П. останал без заплата и доходи, заради съкращаването му от работа от пътно-строителна фирма, сестрата Й.М.И. отделяла суми от пенсията си и подпомагала своя брат.

Ищецът П. страдал от „неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения“ и „диабетна полиневропатия“, като посочените заболявания датирали опреди смъртта на неговата сестра Й.М.И.. След настъпването на злополуката и последвалата смърт на сестра му, заради изживения стрес и емоционален шок, здравословното състояние на ищеца П. се влошило значително. За продължителен период от време след трагичното събитие, ищецът бил принуден да се лекува интензивно с приемане на различни медикаменти и чести посещения при различни лекари специалисти.

Заради влошеното му здравословно състояние същият бил приет за лечение и хоспитализиран в МБАЛ-СЛИВЕН към ВМА-СОФИЯ, в Отделение по нервни болести, за периода от 21.09.2022 г. до 27.09.2022 г. По време на едноседмичния му престой в лечебното заведение, му били назначени и извършени редица изследвания, определена му била съответна терапия.

Изписан от болничното заведение с препоръки за физиотерапия в амбулаторни условия, назначено му било медикаментозно лечение, което ищецът П. спазва стриктно,

Счита, че горните обстоятелства налагат извод за наличие на житейската връзка между него и сестрата му – пострадалата Й. М. И., която е 3 била особено близка, трайно житейска и дълбоко емоционална, изградена на основата на силна привързаност, доказана обич, доверие и уважение един към друг. Внезапната и неочаквана смърт на пострадалата Й. М. И. - сестра на ищеца П., прекратила завинаги житейската им връзка и го лишила от изключително близък родственик, скъп приятел и довереник.

Загубата на своята пострадала сестра на ищеца М. М. П., нанесла и продължавала да бъде непоправима загуба, което трагично за него събитие дало ясно и видимо отражение в характера, поведението му и начина на живот.

Моралните болки и страдания, които продължава да изпитва ищецът М.

М. П. били значително продължителни и повече от обичайното времетраене на същите за този вид родствени връзки.

Твърди, че с оглед принципа за справедливост и съобразно съществуващата константна практика на съдилищата, прилагана в идентични казуси, както и с обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на настъпване на деликта, определят правото му да получи парично обезщетение в размер на 40 000 лв., както и законната лихва, от датата на отправяне на претенцията до застрахователя.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответното застрахователно дружество - „ДЕЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който оспорва предявените искове като неоснователни с оглед предпоставките, произтичащи от ТР № 1 от 2018г. на ОСНГТК на ВКС.

Оспорва се наличието на силно изградена връзка между починалата в ПТП на 26.01.2022 г. и ищеца като неин брат, която да е надхвърляла типичната за действителната степен на родство и да е идентична с присъщата за роднините от най-близкия наследствен кръг - родители, деца, съпруг.

Оспорва се, че ищецът е претърпял продължителни болки и страдания от загубата й като неимуществени вреди, които да са реални, действителни и да отговарят на критериите предвидени с ППВС № 4/68 г.

Оспорват се твърденията, че ищецът е търпял болки и страдания, поради това, че приживе тя е посещавала дома му в ** (техен роден дом), отделяла суми от пенсията си и го подпомагала (неустановен оспорим факт), че смъртта на сестра му е довела до влошаване на здравословното му състояние, отделно има твърдения, че той подпомагал сестра си. Предвид настоящата възраст на ищеца, установените битови навици на живот и самостоятелност в преживяванията, семейното му положение и семейството на сестра му, живеещи и на различни населени места, се навеждат доводи за липса на предпоставки за „изградена и поддържана особена близка и извън обичайната и традиционна между роднини от този ред и претърпени значителни морални болки и страдания.

Оспорва се съпоставимостта на търпените от него болки и страдания с тези на най-близкия кръг от хора (съпруг и деца), които да са значителни.

4

На следващо място, при условие на евентуална се оспорва пряката връзка между смъртта на пострадалата и процесното ПТП.

Поддържа се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която не е била с поставен предпазен колан по време на процесното ПТП.

Твърди се, че ползването му би спомогнало за оцеляването й, а това би се отразило на квотата в която биха били уважени претенциите, ако съдът би ги счел за основателни.

Също така се твърди, че здравословното състояние на пострадалата, с доказан Ковид по време на ПТП и по време на престоя й в болницата, също е в причинна връзка с настъпилата смърт, като фактор, който е попречил на активното й лечение и възстановяване от травмите, добити от ПТП. В този смисъл се оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка за настъпване на смъртта й. Въпреки задължителната сила на присъдата, която чл. 300 от ГПК й придава в рамките на гражданското производство, в наказателното дело предмет на обследване била единствено съставомерността на поведението на виновния водач, причинил ПТП. Твърди се, че относно приноса на пострадалото лице към настъпването на вредоносния за него резултат има значение предприемането на предпазни мерки от самия увреден да запази своя живот и здраве.

Наред с основанието се оспорва и размера на обезщетението за неимуществени вреди. В условията на евентуалност се твърди, че претенцията на ищеца в размер от 40 000 лева за неимуществени вреди е значително завишена, необективна, несправедлива дори, неотговаряща на действителната фактическа и емоционална степен на обвързаност и привързаност между пострадалата и самия ищец, нито на взаимоотношенията им, преди да настъпи вредоносния резултат от ПТП, така и на критериите, които ППВС № 4/68 г. за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане въвежда, за прилагане на принципа на справедливост. Ищецът и пострадалата не са били в текущи/постоянни, битово обвързващи контакти с пострадалото лице. Живеели са в различни домакинства, на различни адреси, в различни населени места, с различни хора, в различни общности.