Решение № 1538 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1538 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100514968 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу решение № 17243/25.09.2024 г. по гр.д. № 59907/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 382,52 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2023 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 16.03.2023 г. в гр. Хасково по вина на водач на лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******, гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Жалбоподателят - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, твърди, че решението е неправилно.

Твърди, че по делото не е доказано виновен за ПТП да е бил водачът на лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, оспорва жалбата и 1 моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждането на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 382,52 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2023 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 16.03.2023 г. в гр. Хасково по вина на водач на лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******, гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Ищецът – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 16.03.2023 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 367,52 лв.

Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на застрахования при ответника – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, както и за сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи. Ето защо, предявява посочения по-горе иск.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Следва да се посочи, че обжалваното решение съдържа подробни мотиви относно механизма и вината за настъпване на процесното ПТП, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В допълнение на това и във връзка с аргументите за неправилност, изложени във въззивната жалба, следва да се посочи:

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, 2 че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.

Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът относно вината за настъпване на ПТП.

Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 16.03.2023 г., на 16.03.2023 г., около 09,40 часа в гр. Хасково е настъпило ПТП между лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № ******* и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, като лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № ******* е ударил намиращия се пред него на пътното платно лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* в задна лява част. В протокола е удостоверено от водачите на двете МПС, че виновен за ПТП е бил водачът на лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – А.Д.З. и Г.Х.И. – водачи на автомобилите, които са участвали в ПТП, се установява идентичен на описания погоре механизъм на ПТП. Свидетелят З. сочи, че с управлявания от нея автомобил „Фолксваген Голф“ се е движила по булеварда в лявата лента за движение. Зад нея на много малко разстояние се е движил другият автомобил, който е участвал в ПТП, като скоростта му е била по-висока от нейната, поради което свидетелят З. е направила опит да се престрои в дясната пътна лента, при което е настъпил удар с другия автомобил в задната лява част на управляваното от нея МПС. Свидетелят И. също потвърждава в показанията си, че е ударил движещия се пред него автомобил в задната лява част, поради което е бил виновен за ПТП.

От заключението на приетата по делото САТЕ и поясненията на вещото лице, дадени в о.с.з на 25.06.2024 г., се установява идентичен на посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на ЗД „БУЛ ИНС“ АД и уведомлението за щета, се налага извод, че щетите по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 16.03.2023 г. ПТП.

С оглед показанията на разпитаните свидетели, съставения констативен протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 3

16.03.2023 г., около 09,40 часа в гр. Хасково лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ******* се е движил по бул. „Съединение“, при което е бил ударен от движещия се зад него лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******.

При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******, тъй като е нарушил правилата за движение по ЗДвП, като не се е движил на такова разстояние пред намиращото се пред него МПС, което да му позволи да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко (чл. 23, ал. 1 ЗДвП).

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 480 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17243/25.09.2024 г. по гр.д. № 59907/2023 г. по описа на СРС, 175 състав.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 480 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4