Решение № 430 от 13.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Плевен, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500665 по описа за 2023 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,VІІІ-ми гр.с.№1197 от 16.08.

2023г.,постановено по гр.д.№2322/2023г.по описа на същия съд е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД,че Ц. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, кв. ***, бл.***,вх. Б, ет. 5, ап.*** дължи на „***” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „***” №***, офис-сграда ***, ет. 2 офис 4, представлявано от Ю.Ю. –изпълнителен директор сума в общ размер на 1219,36 лева, от които: главница в размер на 1000 лв., договорна лихва в размер на 153,62 лв., за периода от 21.07.2016 г. до 21.07.2016 г., лихва за забава в размер на 65,74 лв. за периода от 22.07.2016 г. до 29.03.2017 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението -30.03.2017 г. по ч.г.д. №2347/2017г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение на ПРС са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „***” ООД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” №***, офис-сграда ***, ет. 2 офис 4, представлявано от Ю.Ю. –изпълнителен директор срещу Ц. Г. Ч., 1

ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, кв. ***, бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап.*** искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 и вр.чл.92 ЗЗД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1033 лева, от които: неустойка в размер на 783 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150 лв. и такса разходи за дейност на служител в размер на 100 лв.На основание чл.78 ал.1 ГПК Ц. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, кв.***, бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап.*** е осъден да заплати на „***”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „***” №***, офис-сграда ***, ет. 2 офис 4, представлявано от Ю.Ю. –изпълнителен директор сумата от 51,46лв.,представляваща сторени в заповедното производство разноски по ч.гр.д.№2347/2017г.,както и сумата 189,50 лв., представляваща разноски в исковото производство.Със същото решение на ПРС на основание чл.38,ал.1, т.2 от ЗА във вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.”***” ООД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” №***, офис-сграда ***, ет. 2 офис 4, представлявано от Ю.Ю. –изпълнителен директор е осъдено да заплати на адвокат Л. А. Г. ,ЕГН ********** от САК сумата от 240,89 лева.

С определение на ПРС №3836 от 31.08.2023г.,постановено по гр.д.

№2322/2022г.по описа на същия съд е оставено без уважение като неоснователно искането на ищеца”***”ЕАД гр.София, представлявано от изп.директор Ю.Ю. за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените по делото разноски.

Срещу решението на ПРС в частта,в която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба от Ц. Г. Ч.,ответник пред ПРС чрез неговия пълномощник адвокат Л. Г. от САК,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно .Посочено е,че с отговора на ИМ е направено възражение за изтекла погасителна давност на цялото вземане, което не е уважено от първоинстанционния съд.Твърди се,че крайният падеж на договора е изтекъл на 21.07.2016г.и към датата на приключване на съдебното дирене,когато се формира сила на пресъдено нещо ,погасителната давност вече е изтекла.Въззивникът се позовава на т.9 от ТР№4/2013г.на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г.,както и на ТР №8/2017г.от 02.04.2019г.на ОСГТК на ВКС по т.д.№8/2017г.В жалбата са посочени решения на СРС 2

,както и на СГС.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му част,в която искът по чл.422 ГПК е уважен и вместо него да постанови друго,с което предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК от „***”ЕАД срещу Ц. Г. Ч. бъде отхвърлен ,поради изтекла погасителна давност на вземането.Претендират се направените за настоящото производство разноски-внесена ДТ,както и на осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на пълномощника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание на 01.11.2023г.пред ПОС въззивникът и неговият пълномощник не се явиха,като от Ц. Ч. чрез пълномощника му адвокат Л. Г. от САК е депозирана молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.Със същата се поддържа подадената въззивна жалба, претендират се и направените разноски.

Въззиваемата страна„***”ЕАД гр.София, представлявано от изп.директор Ю.Ю. чрез юрисконсулт Н.А. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на

ПРС като валидно,допустимо,правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В чл.110 ЗЗД е регламентирано,че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок,като нормата намира приложение и по отношение на процесното вземане.

Изложени са доводи,че е формирана непротиворечива съдебна практика , съгласно която при договора за заем е налице неделимо плащане ,като уговорката връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати,не превръща тези вноски в периодични плащания.Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора за изпълнение от страна на длъжника на части-аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД,което не превръща този договор в такъв за периодични плащания,а представлява частични плащания по договора.В този смисъл е посочена съдебна практика-решения на ВКС.Съгласно чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня,в който вземането е станало изискуемо,в случая от датата 21.07. 2016г.,когато е крайният падеж на договора.От тази дата започва да тече давностният срок,който е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист , доколкото от този момент се счита предявен искът по 3 чл.422

ГПК.Въззиваемият се позовава на нормата на чл.115,б.”ж”ЗЗД,съгласно която докато трае процесът давност не тече.Навеждат се доводи,че погасителната давност не е изтекла.Относно цитираните във въззивната жалба решения на СРС е взето становище,че същите са неотносими към настоящия спор и касаят хипотеза,в която кредиторът е бездействал.Съгласно последователната практика на ВКС на основание чл.115,б.”ж”ЗЗД погасителната давност не тече докато трае процесът относно вземането,като давността се спира от деня на подаване на ИМ до постановяване на влязъл в сила съдебен акт.В отговора въззиваемит се позовава на т.9 от ТР№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.

№4/2013г.,в което е прието,че с разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК/според която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,когато е спазен срокът по чл.415 ал.4 ГПК/,е създадено изключение от общото правило на чл.125 ГПК.Законодателното разрешение е в интерес на кредитора,тъй като свързва настъпването на последиците от предявяване на иска с момент,предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба. Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната давност,спиране течението на давността,право на законни лихви и на добиви от вещта.Изпълнителната сила на заповедта настъпва /в хипотезата на чл.417 ГПК се стабилизира/след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск,което се ползва със сила на пресъдено нещо.В отговора се цитира и т.14 от ТР№2/26.05.2015г.на ОСГТК на ВКС по т.д.№2/2013г.относно приложението на чл.116,б.”в”ЗЗД.В заключение въззиваемото дружество моли съда да остави без уважение въззивната жалба и решението на ПРС да бъде потвърдено в обжалваната му част,в която предявения иск по чл.422 ГПК е уважен.На основание чл.78 ал.8 ГПК се претендират и направените разноски за настоящата инстанция в размер на 350лв.юрисконсултско възнаграждение.

За съдебното заседание на 01.11.2023г.от въззиваемата страна чрез юрисконсулт Н.А. е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството.Със същата се поддържат изложените доводи в писмения отговор.Претендират се и направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.

4

Срещу постановеното от ПРС определение №3836/31.08.2023г.по реда на чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от „***” ЕАД гр.София чрез юрисконсулт И.Н. ,с която същото се обжалва като неправилно.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в частната жалба.В заключение дружеството моли съда да отмени атакуваното определение на ПРС като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба Ц. Г. Ч. чрез своя пълномощник адвокат Л. Г. от САК е депозирал писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК,в който взема становище,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната и в частната жалби оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. б е

От приложеното ч.гр.д.№ 2347/2017г.по описа на ПРС з с п о р н о установява, че същото е образувано на 30.03.2017г.на основание подадено от „*** “ЕАД гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу Ц. Г. Ч. от гр.Плевен. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №***63/31.03.2017г., с която е разпоредено Ц. Ч. от гр.Плевен да заплати на „***”ЕАД гр.София следните суми: главница в размер на 1000 лв., договорна лихва в размер на 153,62 лв. за периода от 21.07.2016 г. до 21.07.2016 г.,сума в размер на 150 лв.- такса разходи за събиране на просрочени вземания ;сума в размер на 100 лв.- такса разходи за дейност на служител;сума в размер на 783лв.-неустойка за периода 26.11.2015г.до 21.07.2016г.;лихва за забава в размер на 65,74 лв., за периода от 22.07.2016 г. до 30.03.2017 г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението 30.03.2017г.до 5 окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 45,05лв.за държавна такса и 50 лв.юрисконсулстско възнаграждение.В самата заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства:задължение по договор за паричен заем №***/ 12.11.2015., сключен между „***”ООД и длъжника,което вземане впоследствие е прехвърлено на „***”ООД,съгласно Приложение №1/05.08.2016г.към рамков договор за продажба на вземания /цесия/от дата 22.01.2013г.Заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника , чрез неговата майка А. Ч.а на 07.04.2017г.

От приложеното в.ч.гр.д.№91/2023г.е видно,че същото е образувано на основание подадено по реда на чл.423 ГПК възражение до Окръжен съд от длъжника Ц. Ч..С определение на ПОС №325/28. 02. 2023г., постановено по в.ч.гр.д.№91/2023г. е прието възражението на Ц. Ч. по чл.423,ал.1,т.2 ГПК срещу издадената от ПРС заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№2347/2017г.Окръжният съд е приел,че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането ,тъй като заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване и място на дейност на територията на Република България.

Със същото определение на ПОС е спряно изпълнението на горепосочената заповед и делото е върнато на ПРС за изпращане указания до заявителя по реда на чл.415 ал.1 ГПК.На това основание ПРС с разпореждане №260093/23.03. 2023г. е указал на заявителя да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.Кредиторът-„***” ЕАД гр.София е предявил иск за установяване съществуване на вземането си –главница, лихви, неустойка и такси в горепосочените размери. Така предявеният установителен иск с правно осн.чл.422 ГПК е предмет на разглеждане в настоящото производство.