Решение № 621 от 11.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../11.02.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4093 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по молба с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, подадена от Р.Д.Д.,

ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, за промяна на режима на лични отношения на бащата с детето Р.Р.Д., ЕГН **********, определен със споразумение между родителите, одобрено с решение № 690/25.02.2011 г. по гр.д. № 16846/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, чрез определяне на следния режим: всяка първа и трета седмица от месеца, от петък в 19:00 часа до неделя до 19:00 часа, с преспиване в дома на бащата на адрес: гр. Варна, ж.к***; всяка нечетна година: на рождения ден на детето – 22 август - от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден; на Коледа - от 10:00 часа на 25 декември до 19:00 часа на 28 декември; всяка четна година: на деня, следващ рождения ден на детето – 23 август - от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден; от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден на Великден; всяка календарна година през втората половина на зимна и пролетна ваканция, от 10:00 часа на първия ден до 19 часа на последния ден от съответната ваканция; както и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.

По твърдения в молбата, страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие по силата на влязло в сила решение № 690/25.02.2011 г., постановено по гр.д. № 16846/2010 г. по описа на Районен съд – Варна. Със същото съдебно решение са определени и мерките по отношение на роденото от брака им дете – Р., ЕГН **********, като упражняването на родителските права е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца с преспиване, от 10:00 ч. в събота до 12:00 ч. в неделя, както и три седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Ищецът твърди, че на 05.01.2019 г. е взел детето за осъществяване на определения режим на лични отношения и на 06.01.2019 г. го върнал обрано в дома на майката, като от тогава не е виждал Р.. Поддържа, че ответницата отказва да му предаде детето, като на всяко негово позвъняване с цел уговаряне на среща за това, тя намирала различни поводи за отказ, в това число, че детето е на тенис, на урок по математика и т.н. Счита, че с това нейно поведение ответницата вероятно цели да отдалечи детето от неговия баща и нарушава определения режим на лични отношения, за което е сезирал и Районна прокуратура - Варна. Излага, че освен да препятства срещите на бащата с детето, ответницата ограничава и телефонните разговори помежду им и отказва да предостави на ищеца каквато и да било информация за детето. Поддържа, че той стриктно изпълнява задължението си за заплащане на издръжка на детето, като от юли 2017 г. заплаща такава в размер на 225 лв., въпреки че е осъден на 100 лв. месечно.

По изложените съображения моли за изменение на определения режим на лични отношения, като същият бъде разширен. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния му представител адв. С.С. поддържа депозираната молба и формулираното искане по същество.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В представена писмена молба преди първото по делото съдебно заседание същата оспорва наведените от молителя фактически твърдения. Излага, че до завършване на 5-ти клас детето е посещавало частна занималня в близост до училището, както и че тренира тенис на корт, като бащата му никога не е посещавал тези две места, за да се информира за развитието на детето. Поддържа, че Р. не желае да посещава баща си и след срещите с него винаги се прибирал разстроен и неспокоен. Детето споделяло, че бащата обижда майката и лицето, с което тя се намира във фактическо съжителство, с непристойни думи и квалификации. Освен това по времето, когато вземал детето, бащата никога не е бил вкъщи, все имал работа, никога не го извеждал на забавления или културни мероприятия, а Р. стоял сам в дома на бащата или с децата пред блока. Излага, че многократно е разговаряла с детето, но то отказва да се види с баща си. Не оспорва, че ищецът предоставя издръжка на своя син, но твърди, че същият не полага никакви други грижи за детето и не е в състояние да даде необходимата психологическа среда и уют на Р. при осъществяване на режима на лични отношения.

Счита, че не са налице нови обстоятелства, налагащи изменението на определения режим, поради което по същество моли за отхвърляне на молбата.

В открито съдебно заседание ответницата лично и чрез процесуалния й представител адв. Т.П.поддържа изложеното становище и обективираното в него искане и претендира разноски.

Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“-Варна излага становище в депозирания по делото социален доклад, според което детето следва да бъде изведено от наличния конфликт между родителите и техните семейства. Същото поддържа и в открито съдебно заседание чрез социалния работник Благовеста Бинева.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са родители на детето Р.Р.Х., ЕГН **********, роден на *** г. и малолетен към настоящия момент. Това обстоятелство се потвърждава и от служебно извършената и приобщена към доказателствата справка в Национална база данни „Население“ (л. 59).

От приложеното копие от влязло в сила решение № 690 от 25.02.2011 г., постановено по гр.д. № 16846/2010 г. по описа на Районен съд – Варна (л. 7-10), съдържанието на което се потвърждава от извършената служебна справка в деловодната система на съда, се установява, че със същото е прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между М.Д.Ф.- Д., ЕГН **********, и Р.Д.Д., ЕГН **********, на основание чл. 50 СК, и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Р. е предоставено на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца с преспиване, от 10:00 часа в събота до 12:00 часа в неделя, както и три седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, и бащата е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка от 100 лв.

Приобщено е и представено от молителя извлечение от негова банкова сметка, *** „Експресбанк“ АД (л. 11 и сл.), от което се установява, че в периода от м. януари 2018 г. до м. февруари 2019 г. бащата редовно е изплащал издръжка в полза на детето Р. по банкова сметка ***. месечно. Към доказателствата са приложени и разпечатки за текущо потребление и телефонни разговори (л. 60 и сл.), видно от които в периода от м. декември 2018 г. до м. април 2019 г. бащата е имал активно поведение, насочено към осъществяване на контакт с детето.

Изготвен и приобщен по делото е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна (л. 53-55), според който основните грижи по отглеждането на детето Р. са поети от неговата майка и лицето, с която тя се намира във фактическо съжителство – Дончо Чернокожев, с когото имат и общо дете на 6 години. Бащата също има ново семейство, както и второ дете от друга жена – И.Г., което е на 5 години. И майката и бащата желаят детето да се отглежда в сигурна и стабилна семейна среда, като и двамата разполагат с необходимите капацитет и ресурси, за да задоволяват основните потребности на детето, и получават пълна подкрепа от разширения семеен кръг. Детето е ученик в шести клас на ОУ „Цар Симеон“ и посещава тренировки по тенис. Същото е общително и успешно се е адаптирало в средата от съученици и учители. Според доклада Р. се чувства силно привързан към майката, нейния партньор и близките му, тъй като по негови данни те споделяли интересите му и проявявали интерес към неговите успехи. За роднините по бащина линия детето не изказало положителни чувства. Споделило, че се е почувствало излъгано от тях по повод на застраховка, която бащата направил за него, но те са изразходили за свои цели.

В разговора със социалния работник детето е изразило недоволство и от някои постъпки на бащата, както и притеснение, че контактът им е непълноценен. По негови думи баща му винаги „бил много ангажиран, имал много работа и нямал реално време за него“; в режима за контакт го взимал, но си „действал по своите задачи“, а на него се налагало да остава сам в дома му или да търси приятели, с които да играе навън. Пред социалния работник разказало още, че баща му никога не се е интересувал от образователното му развитие, както и от неговите спортни постижения, което го натъжавало и мотивирало да не желае повече да се вижда с него, освен ако не се промени. В заключение социалното проучване е установило, че е налице изградена силна емоционална връзка между детето и майка му, но емоционалната връзка между бащата и детето е нарушена. Констатирана е необходимост от полагане на усилия в тази посока, като становище, че и двамата родители имат капацитет да се справят с възникналата ситуация, но за реализацията на един пълноценен контакт между детето и неговия баща е необходимо родителят да бъде подкрепен в усилията си за промяна на отношението на детето към него.

От приетото и неоспорено от страните заключение на служебно допуснатата съдебно-психологична експертиза (л.

77 и сл.) се установява, че детето има нужната емоционална връзка с майката, но по отношение на бащата проекциите му са за негативна емоционална нагласа.

Според експерта употребените в интервюто изрази са необичайни за изказ и мисловно съдържание на дете в неговата възраст („Имам лошо отношение към Р., сега имам по-важни неща“; „Нищо не е направил за образованието ми и за тениса.

Нищо не променя в себе си, достатъчно шанс му дадох“; „Ако живеехме заедно с него нямаше да стана такъв човек, какъвто съм сега“; „Баба дядо, леля те не стават и не търсят връзка с мен. Само питат как съм и толкова.“). Неблагоприятните взаимоотношения между родителите след раздялата им и приемането в ранната възраст на детето на реалността за другия родител, каквато му е представяна, е възможно да обърка детето и да повлияе неговия избор. На интрапсихично ниво детето изживява фрустрация и най-близкият му защитен механизъм е да продължава да отхвърля семейството на баща си. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 200) клиничният психолог Н.С. пояснява, че вегетативните дисфункции при детето свидетелстват за тревожност и психичен дискомфорт, които то изпитва в момента, въпреки заявеното удовлетворение в сегашното семейство на майката. Детето страда и това води до неговата тревожност, невротичност и опозиционно поведение, която реакция е нормална за възрастта му, но може да се структурира в неговия характер, ако не настъпи обрат в отношенията между родителите, за което е необходимо да бъдат положени усилия и от двамата, които да бъдат подпомогнати и от психотерапевт.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от страните свидетели (л. 67 и сл.).

От показанията на разпитаната по инициатива на молителя св. М. Д. Д. (сестра на молителя и леля на детето) се установява, че през последната година срещите на детето с бащата и неговите роднини са ограничени. По данни на свидетелката Р. се чувства добре, прекарвайки време с тях, забавляват се заедно и отношенията им се базират на любов и разбирателство. През Коледните празници на 2018 г. бащата и сестра му направили опит да се видят детето, вкл. като посетили неговия дом, но не успели да открият Р..