Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 14.01.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6814/2024
Вид
Решение № 25
Подписан
14.01.2026
Състав
Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6, ал. 1, т. 5 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Перник, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20241720106814 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, гр. Перник, ЕИК

823073638, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул.

„Средец“ № 11 чрез адв. У., срещу В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****, с която по реда на чл.415, вр. чл.410 ГПК, са предявени обективно съединени искове, и искане да бъде признато за установено, че ответника, в качеството му на наследник на Ц.Д.С., ЕГН ********** - починала, дължи на ищеца сумата в размер на 130,45 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода, за водоснабден имот, находящ се в гр.*****, за периода от 30.03.2020 г. до 28.09.2023 г., сумата от 25,42 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2020 г. до 01.12.2023 г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 25.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 1313 от 26.04.2024 г. по ч.гр.д.

№ 02099/2024 г. на ПРС.

1

Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока за отговор ответника В. Д. Д. чрез адв. В. В. – САК, е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове по основание и размер. В отговора е оспорил твърдението на ищеца, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, и в тази връзка твърди че между страните не е налице договорно правоотношение. Ответникът в отговора е оспорил обема на доставената услуга и начинът, по който е отчитано потреблението, като е оспорил е приложеното към исковата молба извлечение от сметка. В отговора ответникът е противопоставил и възражение за погасяване по давност на процесните суми. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове, като му се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани по делото писмени молби чрез адв. Н., заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът В. Д. Д. в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна, тъй като в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и дадени указания от заповедния съд по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По основателността на иска:

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители.

Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а) 2 юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на ВиК услуги. Това са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, за които с доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на страните, че на съда е служебно известен факта, че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ (централен и местен всекидневник).

С доклада по делото съдът е разпределил и доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че върху нея лежи тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение между него и ответната страна за процесния имот и период, регулирано на основание надлежно оповестени общи условия, като установи, че е предоставял ВиК услуги (доставка, отвеждане и пречистване на вода) за 3 процесния имот и период, и че е извършвало реално и точно отчитане на доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на доставяните ВиК услуги.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите са уредени от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По силата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, потребители на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Следва да се отбележи, че облигационната връзка може да възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима, както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.

В настоящия случай, не се спори че процесния недвижим имот е бил собственост на Ц.Д.С., ЕГН **********, което се установява от приети, приложен и неоспорен от ответника Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 19.11.1991 г. Видно от Договора, Ц.Д.С. на 19.11.1991 г. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот чрез покупко – продажба. Не се спори, че недвижимия имот е електрифициран, водоснабден, и топлофициран. Видно от приложеното удостоверение за наследници Ц.Д.С. е починала на **** г., като след смъртта си е оставила за свой законен наследник – ответника В. Д. Д., неин син. От тук и следва извода, че ответника, в качеството му наследник по закон на починалата Ц.Д.С., на основание наследствено правоприемство е придобил собствеността върху недвижимия имот собственост на неговата наследодателка, находящ се в гр. *****, като на основание наследствено правоприемство в периода от **** г. до 28.09.2023 г. е бил собственик на процесния водоснабден имот, а в периода от 30.03.2020 г. до **** г., отговаря за задълженията на своята наследодателка. Не се събраха доказателства процесния водоснабден имот да е отчужден от ответника или неговата наследодателка пред процесния период. При това положение и следва да се приеме, че между ищеца и наследодателката на ответника, респ. между ответника и ищеца е налице валидно възникнала облигационна връзка, чието 4 съдържание се определя от сключения между страните договор, закона, и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР. В тази връзка следва и извода, че ответника, респ. неговата наследодателка са потребители на ВиК услуги по смисъла на посочените разпоредби, идентифицирани съгласно чл.59, ал.1, т.2 от представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Перник, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ. В тази връзка искът се явява доказан по основание.

Няма спор, че през процесния период „Водоснабдяване и канализация” ООД е извършило услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, като за ответниците е възникнало задължението да заплатят цената на същите. Ответниците нито твърдят, нито ангажират доказателства процесните суми да са погасени от тях.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно чл.35, ал.1 от ОУ потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл.44 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в Общите условия срок, както и факта, че ответниците, в качеството им на потребители на ВиК услугите не са заплащали същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. В ОУ е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на битова питейна вода и услугите водоснабдяване и канализация.

Видно от приетата и неоспорена от ответника съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. В. за периода от 30.03.2020 г. до 28.09.2023 г., за процесния водоснабден имот, с абонатен номер № 1140644, отчитането на консумираната питейна вода е извършвано съгласно показания 5 на водомера, като са отчетени 104 куб. м. вода. От експертизата се установява също така, че предоставените от ВиК оператора услуги за водоснабдения имот за периода от 30.03.2020 г. до 28.09.2023 г., по издадени 39 броя фактури са на стойност от 260,91 лева, на която стойност е и незаплатената питейна вода за водоснабдения имот, находящ се в гр. *****. Вещото лице е изчислило, че за ½ част от тази сума незаплатената суми към ищеца са на стойност от 130,45 лева. В заключението експерта е изчислил и стойността на дължимата законна лихва, която за периода от 14.06.2020 г. до 01.12.2023 г. е в размер на 50,85 лева, а за ½ част е на стойност от 25,42 лева.

С оглед приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза, съдът намира, че исковете са доказани и по размер.

Ответникът е противопоставил възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания, което с оглед основателността на предявения иск следва да бъде разгледано от съда. Следва да се има предвид, че по отношение давността, съдът не се произнася служебно, а само по възражение от ответника.

Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на услуга заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материално правните, така и процесуалноправните последици от предявяването му.