Решение № 655 от 27.06.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Кюстендил, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520100235 по описа за 2023 година

Делото е образувано по подадена искова молба с вх.

№1330/09.02.2023 г. от „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М.“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К., чрез адв. В. Г. от САК, срещу Н. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. К., ***.

В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч.гр.д. № 2148/2019 г. по описа на КРС, в хода на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило интереса за ищцовото дружество да установи вземането си по исков път.

Сочи се, че Н. сключил с оператора Договор за мобилни услуги от 10.01.2018 г. с предпочетен номер **************с избран абонаментен план Тотал 24,99 лв. с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 10.01.2020 г.

За потребените от ответника услуги били издадени следните фактури:

С номер 7268897123/18.02.2018 г. за отчетния период от 18.01.2018 г. до 1

17.02.2018 г. на стойност 25, 88 лв.;

С номер 7270229727/18.03.2018 г. за отчетния период от 18.02.2018 г. до 17.03.2018 г. на стойност 24, 98 лв.;

С номер 7271560135/18.04.2018 г. за отчетния период от 18.03.2018 г. до 17.04.2018 г. на стойност 24, 98 лв.

За отчетните периоди м. 02.2018 г., м. 03.2018 г. и м. 04.2018 г. абонатът не изпълнил задължението си да заплати на оператора дължимите месечни абонаменти в размер на 57, 52 лв., поради което се ангажирала договорната му отговорност по т.11 от процесния договор, при което на основание чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ били прекратени едностранно индивидуалните договори с ответника за ползваните абонаменти. Била издадена крайна фактура № 7274228456 от 18.06.2018 г. на стойност 119, 98 лв. с начислена неустойка в размер на 62, 46 лв. Датата на деактивация на абонамента била 26.04.2018 г. На 11.05.2018 г. операторът изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение, но тъй като задълженията не били погасени своевременно, на ответника била начислена неустойка в размер на 62, 46 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси като стойността на месечните абонаменти е взета без ДДС.

Предвид установената фактическа обстановка и съобразно постигнатите между страните в договорите и приложимите към тях ОУ договорености, ответникът следвало да заплати на мобилния оператор сумата, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът Н.

В. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. К., ул. Л., № *, дължи и следва да заплати на ищцовото дружество „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К., сума в размер на 57, 52 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за услуги по Договор за мобилни услуги от 10.01.2018 г., потребени в периода от 18.01.2018 г. до 17.06.2018 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество 2 има вземане в размер на 62, 46 лв., която сума представлява неустойка за предсрочно прекратяване на Договора от 10.01.2018 г.

Претендират се и сторените разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Сочи, че е заплатил цялата претендирана от ищцовото дружество сума и твърди, че делото следва да бъде прекратено. Смята, че не е давал повод за завеждане на исковете срещу него, затова не следвало да понася разноските на ищцовото дружество.

Депозирана е Молба с вх. № 5743/08.06.2023 г. от ищцовото дружество, с която се иска даване ход на делото в отсъствие на представител на дружеството. Сочи се, че ответникът е извършил плащане по банковата сметка на ищцовото дружество в размер на 119, 98 лв. на 28.03.2023 г.

Претендират се допълнителни разноски по настоящото исково производство, както и по заповедното производство.

В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.

Заявява, че задължението е погасено. Сочи, че исковата молба не отговаря на представените към нея писмени доказателства, както и че неустойката за предсрочно прекратяване на договора е недължима. Доколкото има данни по делото за доброволно плащане от страна на ответника, се иска отхвърляне изцяло на предявените от ищцовото дружество искове. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в гражданското производство и искане по компенсация за прихващане разноските на двете страни в производството. При отхвърляне на иска, се иска присъждане на разноски.

Районен съд - Кюстендил, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за мобилни услуги от 10.01.2018 г. за предпочетен номер ***************** е видно, че страните се намирали в договорна обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която 3 ответникът имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при избран абонаментен план на цена 24, 99 лв., със срок на действие на договора – 24 месеца, до 10.01.2020 г.

От представената по делото декларация-съгласие към посочения договор се установява, че ответникът е декларирал получаване на екземпляр от Общите условия на оператора, както и че му е предоставена информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Поради твърдяна липса на плащания от страна на ответника са издадени три броя фактури:

- Фактура № 7268897123/18.02.2018 г. била издадена за отчетния период 18.01.2018 г. – 17.02.2018 г. и включвала задължение на клиента за посочения период за мобилен номер ************* месечна абонаментна такса 21, 57 лв. без ДДС – 25, 88 лв. с вкл. ДДС, платима в срок до 05.03.2018 г., - Фактура № 7270229727/18.03.2018 г. била издадена за отчетния период 18.02.2018 г. – 17.03.2018 г. и включвала задължение на клиента за посочения период за мобилен номер ************** месечна абонаментна такса 20, 82 лв. без ДДС – 24, 98 лв. с вкл. ДДС, платима в срок до 02.04.2018 г., - Фактура № 7271560135/18.04.2018 г. била издадена за отчетния период 18.03.2018 г. – 17.04.2018 г. и включвала задължение на клиента за посочения период за мобилен номер ************ месечна абонаментна такса 20, 82 лв. без ДДС – 24, 98 лв. с вкл. ДДС, платима в срок до 03.05.2018 г.

От приложеното частно гр. дело № 2148/2019 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сума в общ размер от 119, 98 лв., като издадената заповед по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От представената по делото Вноска бележка № 81502Д-АБ-1890 от 28.03.2023 г. се установява, че на дата 28.03.2023 г. ответникът е заплатил по банковата сметка на ищцовото дружество парична сума в размер на 119, 98 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси за потребени далекосъобщителни услуги, както и неустойка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорна с оглед представените по делото писмени доказателства.

Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна страна:

По допустимостта на исковете:

Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от 4 обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.

Доколкото с исковата молба в законоустановения 1-месечен срок не са предявени установителни искове относно всички вземания по Заповед №1065/24.10.2019 г., издадена по ч. гр. д. №2148/2029 г. по описа на КРС, то съдът следва да обезсили заповедта в частта относно сумата от 8, 22 лв. /осем лева и 22 ст./ – мораторна лихва за забава за периода от 04.05.2018 г. до 26.09.2019 г.

По основателността на исковете:

Основателността на предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси за потребени далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и неизпълнение от страна на задълженото лице.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение и изпълнен фактически състав. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.

Представеният и подписан от страните по делото договор за мобилни услуги установява юридически факт, породил облигационните правоотношения между същите. Правоотношението е срочно, поради което и за процесния период страните са се намирали в договорна обвързаност.

Съглашението включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на предоставените и използвани услуги. Видно от положения от ответника подпис върху представената по делото декларация-съгласие, същият е декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия, което показва, че е запознат със съдържанието им и е съгласен с условията по тях.

За да е налице задължение за ответника да заплати стойността на далекосъобщителните услуги, ищецът следва да установи, че ги е 5 предоставил на потребителя-ответник за процесния период. Представените от ищеца по делото фактури не съставляват писмени доказателства за посочените по-горе релевантни за иска обстоятелства, а именно предоставяне от ищеца на договорените електронни услуги за исковия период, доколкото съставляват едностранно издадени от ищеца - оператор частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за установените в тях факти, съответно не доказват получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като страна по облигационните отношения.

Ответникът не спори срещу твърденията на ищеца, че за съответните периоди потребителят е имал възможност да използва мобилната мрежа на оператора. Следва да се отчете фактът, че дължимостта на претендираните суми са за неплатен месечен абонамент за осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, в размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен план и дължимостта им не зависи от генерирания трафик за съответния период. Съгласно т. 23, б. „Б“ от Общите условия на мобилния оператор, изрично приети от ответника, дължимият месечен абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, т. е. ежемесечната такса се дължи по силата на самия договор между страните. Предоставянето на мобилен номер пък служи за идентификация на отделния абонат на оператора, ползващ мрежата му, т. е. съответният индивидуален номер се предоставя с цел достъп до мобилната мрежа.