Решение № 123 от 03.08.2020, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 123 гр.

Видин, 03.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав в публично заседание на

Двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов при секретаря

Мария И.а и в присъствието на прокурора

Вергил Дуцов като разгледа докладваното от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

105 по описа за

2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от процесуалния представител на „Теленор България” ЕАД гр.София против Решение № 56 от 02.03.2020 г. по АНД № 8/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено НП № К - 0031515 от 20.12.2019 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора, на основание чл.222а и чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.113, ал.2 от същия.

В жалбата се посочва, че решението на ВРС е незаконосъобразно и неправилно.

Твърди се че Съдът не е отчел обстоятелството, че касаторът не е извършител на нарушението, защото в конкретния случай не е бил сключван договор за покупко-продажба, а договор за лизинг, който е правна сделка различна от договора за продажба.

Поддържа се също така, че Съдът не е обсъдил и доводите на касатора, в т.ч. и представените от него доказателства, от които се установява че същият е изпълнил задължението си да отремонтира стоката и не са налице предпоставките за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, като неяснотата относно отказа на потребителката да получи стоката не е относима към случая.

Излагат се и съображения, че ВРС е изложил формални мотиви, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Иска се от Съда да отмени решението на ВРС и се отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по делото – Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/ в писмено становище посочва, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, поради което се иска касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура

- Видин дава заключение, че жалбата се явява неоснователна, а решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

При извършена проверка на 07.11.2019 г. в търговски обект на касатора, находящ се в гр. Видин, ул. „Търговска” №2, отразена в Констативен протокол

№ К-2653277 и инициирана по жалба на потребителя Т. П. К.от гр.Видин от 05.11.2019 г., било установено че търговеца не е извършил до 04.11.2019г. привеждането на потребителската стока - мобилен телефон „Iphone X 64 GB“, в съответствие с договора за покупко - продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията от потребителя, а именно: 04.10.2019г..

Било установено, че мобилният оператор чрез договор за лизинг от 20.12.2017г. е предоставил на потребителката Колева за временно и възмездно ползване мобилен телефон „Iphone X 64 GB“, както и че в последствие били предявени няколко рекламации от страна на потребителката, поради възникнали дефекти на устройството, при две от които апаратът е бил заменян с нов.

На 04.10.2019г. била предявена поредната рекламация по отношение на посочения мобилен телефон, приета с протокол за приемане на устройство № *********. Видно от гаранционната карта по фактура № ********** от 20.12.2017г. е отразен престой в сервиз от 07.10.2019г. до 15.10.2019г., а видно от сервизен протокол № *********/07.10.2019г. на сервиз „Теленор“ апаратът е бил отремонтиран – покрил е успешно сервизните тестове на производителя.

В жалбата потребителката посочила че когато на 05.11.2019г. е посетила магазина е била уведомена, че апарата е върнат в друг офис, но е оправен в срок. Поради липса на отразяване в жалбата че апарата е изпратен в друг град Съдът приема че е бил изпратен в друг офис на търговеца в гр.Видин

Независимо че при проверката на

07.11.2019г. било установено че апаратът се намира в търговския обект, предвид липсата на доказателства че търговеца е уведомил потребителката, че телефона вече е доставен в обекта и може да го получи, актосъставителят И. приел че не било установено до 04.11.2019 г. търговецът да е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на законноустановения едномесечен срок, считано от датата на предявяване на рекламацията, с което търговецът нарушил разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗЗП, поради което на 12.12.2019 г. последния съставил АУАН № К – 0031515, подписан от представляващия търговеца без възражения.

Въз основа на

АУАН и при установената в него фактическа обстановка, на 20.12.2019 г. било издадено и атакуваното НП.

При тези данни, преценявайки и събраните гласни доказателства, първоинстанционния съд счел, че търговеца е осъществил вмененото му административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност по реда на чл.222а от ЗЗП.

Този извод на първоинстанционния съд не се подкрепя от настоящият състав.

Съдът не споделя виждането на касатора, че тъй като е бил сключен договор за лизинг, последният не е извършил нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП, тъй като няма качеството „продавач“.

Фактът, че е налице договор за лизинг, а не договор за покупко-продажба, не променя качеството и предназначението на стоката като потребителска, съгласно разпоредбата на чл. 113, ал.

1 от ЗЗП. Независимо от вида на договора, за предлагащия стоката е налице задължение тя да съответства на определени характеристики, за които страните са се договорили, като без значение за защита правата на потребителя е дали същият е придобил право на собственост върху стоката. В тази връзка следва да се отбележи, че в Глава пета,

Раздел II от ЗЗП, озаглавен "Гаранция на потребителската стока", законодателят употребява както понятието "продавач", така и понятието "търговец", очевидно без да провежда някакво принципно разграничение помежду им /напр. чл. 117, ал.

1 от ЗЗП/. Тази нормотворческа непрецизност не може да бъде тълкувана във вреда на потребителите, доколкото самата цел на конкретния закон е именно защитата на техните основни права, вкл. право на защита при предоставянето на гаранции за стоките /чл. 1, ал. 2 от ЗЗП/. От друга страна разпоредбите на чл. 113 от ЗЗП нямат санкционен характер, за да бъде изключено априори тяхно тълкуване, съответстващо в най-голяма степен на разума на закона и да се налага ограничително такова. Единодушно е разбирането, че лизингополучателят също притежава качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от

ДР към ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор.

В тази насока е и константната практика на административните съдилища.

Според чл. 112, ал.

1 от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба.

Задължението за уважаване на рекламацията по чл. 113, ал.1 от същия закон възниква за търговеца ако е налице несъответствие между действителните характеристики на стоката и тези, посочени в договора за продажба, като привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба следва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, съгласно ал.2 на посочената законова разпоредба.

В случая безспорно се установява, че на 04.10.2019г. потребителката Колева е предявила рекламация по отношение на потребителската стока - мобилен телефон „Iphone X 64 GB“, приета с протокол за приемане на устройство № *********.

Доколкото срокът за привеждане на стоката в съответствие с договора за лизинг е едномесечен и се изчислява в месеци, съобразявайки нормата на чл. 183, ал. 3 от НПК, то търговецът е следвало да изпълни задължението си до 04.11.2019 г. включително.

Ако не стори горното в посочения срок, от 05.11.2019 г. същият формално извършва нарушение по смисъла на чл. 113, ал 2 от ЗЗП, като изпадането на търговеца в забава всъщност осъществява състава на административното нарушение.

Установява се, че на 15.10.2019г. мобилният телефон е отремонтиран, т.е. стоката е била приведена в съответствие с договора за лизинг, което обстоятелство е съобщено лично на потребителката на 05.11.2019г., когато е посетила търговския обект на касатора.

Безспорно установено е също така, че на 07.11.2019г., при извършената проверка, апаратът се е намирал в търговския обект.

Тъй като към 05.11.2019г. стоката е била приведена в съответствие с договора за лизинг и макар и да е била изпратена в друг обект на касатора в гр.Видин, като привеждането й от един в друг обект не представлява сериозно затруднение, необяснимо за Съда се явява поведението на потребителката да откаже да получи същата. Нещо повече, цялостното поведение на търговеца, в т.ч. и двукратното заменяне на мобилния апарат с нов, е индикация за добросъвестно поведение от страна на същия към потребителката.

Тези обстоятелства не са съобразени и от наказващия орган, който формално, при липса на доказателства, въпреки отразеното в жалбата на потребителката че „телефона е оправен в срок“, приема че е извършено нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП.

Дори обаче формално да се приеме, че стоката не е била в търговския обект когато потребителката го е посетила на 05.11.2019г., обстоятелството, че апаратът е отремонтиран и на 07.11.2019г. се намира в търговския обект, т.е. два дни след изтичане на срока, макар и да е осъществен състав на административното нарушение по чл.113, ал.2 от ЗЗП, Съдът намира че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.