Определение № 150 от 29.09.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. гр.Велинград, 29.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Частно наказателно дело № 20235210200207 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Районна прокуратура Пазарджик, ТО - Велинград с постановление от 05.07.2023 г. е прекратила наказателното производство по досъдебно производство вх. № 7284/2022 г. по описа на РП – Пазарджик – Териториално отделение – Велинград и № ЗМ 613/2022 г. по описа на РУМВР – Велинград, водено срещу А. И. М. от село Кандьови, за това, че на 25.11.2022 г. в отдел 316 „е“ на ТП ДГС „Алабак“ – Велинград, без редовно писмено позволително са отсечени, добити и взети от горския фонд 5,00 пространствени кубични метра дърва от бял бор, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, във връзка с чл. 235, ал. 1 от НК. Приложена е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като прокурорът е приел, че обществената опасност е толкова ниска, че зА.чава престъпния му характер.

В срока за обжалване на постановлението на РП Пазарджик, ТО Велинград, недоволен е останал обвиняемия А. И. М. от село Кандьови, който счита, че постановлението на прокуратурата е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се посочва, че в случая не е нА.це малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, което от външна страна да осъществява признаците на извършено престъпление. Твърди, че процесната фактическа обстановка не съдържа признаците на престъпен състав по смисъла на НК, поради което е следвало да се направи отказ за образуване на наказателно производство и едва тогава да се пристъпи към 1 реА.зиране на административно-наказателна отговорност. Посочва, че прокуратурата е приела от една страна, че е извършено престъпление, което попада в обхвата на чл. 9, ал.2 НК, но в същото време е нА.це мнение за изпращане на материА.те по делото на административно наказващия орган, което предполага едновременно носене на наказателна и административно наказателна отговорност за едно и също деяние.

Твърди също, че ниската стойност на вредите от деянието налагат извод, че е нА.це липса на извършено престъпление, а единствено административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗГ.

Иска от съда да измени основанието за прекратяване на производството, като вместо такова по чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл . 24, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК, се прекрати на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

Съдът като се запозна с наведените в жалбата доводи и съображения, и прецени събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, счита следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 243 ал. 4 от НПК, но разгледана по съществото си същата е неоснователна, по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано срещу А. И. М. от село Кандьови, за това, че на 25.11.2022 г. в отдел 316 „е“ на ТП ДГС „Алабак“ – Велинград, без редовно писмено позволително са отсечени, добити и взети от горския фонд 5,00 пространствени кубични метра дърва от бял бор, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, във връзка с чл.

235, ал. 1 от НК. За да постанови обжалвания акт прокурорът е приел, че деянието на А. И. М., макар и формално да осъществява признаците на състава на чл. 235, ал. 6 от НК, във вр. с чл. 235, ал. 1 от НК, е малозначително и с явна незначителна обществена опасност с оглед ниската стойност на процесния дървен материал, която е под размера на две минимални работни заплати за страната, респективно незначителността на вредните последици, както и поради това, че А. М. не е осъждан. Прието е, че обществената опасност на деянието е толкова ниска, че зА.чава престъпния 2 му характер, поради което на това основание наказателното производство се прекратява, като същевременно деянието му изпълва признаците на административно нарушение, поради което следва да бъде ангажиран административно – наказващия орган за евентуално реА.зиране на административно-наказателната отговорност. С тези мотиви е прекратено НП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК.

При извършената служебна проверка, касаеща законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление на РП Велинград, съдът констатира, че на извършеното досъдебно производство са осъществени всички необходими процесуално следствени действия във връзка със събирането и проверката на доказателствата по предвидения за това ред в НПК. Изяснени са всички факти и обстоятелства включени в предмета на доказване, с оглед на установяването на авторството на обвинението по чл.

235, ал. 6 от НК, във връзка с чл. 235, ал. 1 от НК. Фактическите изводи на прокурора са правилни. От показанията на свидетелите М. Ч. и Никола Гълев се установява, че на инкриминираната дата 25.11.2022 г. в отдел 316 „е“ на територията на ТП ДГС „Алабак“, са намерили паркиран камион „ГАЗ 66“, без регистрационен номер, натоварен с около 4 куб. м. дърва от бял бор с дължина от около 1 м., като до камиона е имало отрязан пън от бял бор, всички без маркировка. На мястото дошъл А. М., който признал, че е добил дървесината и я е натоварил в камиона. От писмените доказателства по делото се установява, че обвиняемия А. М. има издадени позволително № 1184, превозен билет № 10816/00187 от 15.11.2022 г. и стокова разписка серия ЮЦДП № 35696. Видно от превозния билет, обв. М. на 15.11.2022 г. в 17: 17 ч. е превозил 9,00 пространствени куб. м.

Обвиняемият е превозил 9 кум. М., като му е оставало да добие и превози още 1 куб. м. от бял бор, по издаденото му позволително, но същият е натоварил още 4 куб. м, като още един е имало извън камиона. Горното се подкрепя от показанията на свидетеля СА.х Пильов. От писмо изх. № 03-166 от 01.02.2023 г. на ТП ДСГ „Алабак“ Велинград е видно, че стойността на 5 пр. куб. м. дърва за огрев от бял бор е 234 лв. с ДДС.

С оглед на горното, съдът приема, че фактическите изводи на прокурора са правилни.

3

По направените оплаквания в жалбата, съдът намира следното:

Не е нА.це едновременно търсене на наказателна и административнонаказателна отговорност на А. И. М., както твърди жалбоподателя.

Наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 НК. Т. е. прокурорът е приел, че макар формално да са нА.це признаците от състава на престъплението, то същото поради своята малозначителност разкрива явно незначителна обществена опасност – деянието не е престъпление. Това означава, че в конкретното производство не е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия, поради което не може да се приеме, че в случай на ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушението, то ще е нА.це два пъти наказание за едно и също деяние. Трябва да се прави разлика между маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК и малозначителността по чл.9 ал. 2 от НК. В първия случай е нА.це престъпление, докато във втория няма такова, поради липса на основен обективен белег – обществена опасност. Именно поради малозначителност на деянието деецът няма да бъде преследван за престъплението, квА.фицирано по чл. 235, ал. 6 НК като маловажен случай.

Съдът обаче, не споделя правните изводи относно приложението на чл.

9, ал. 2 от НК. Прокурорът основава мотивите си върху ниската стойност на процесния дървен материал /234 лв./, която е под размера на една минимална работна заплата, незначителността на вредните последици, както и поради това, че А. М. не е осъждан. Всички тези обстоятелства обаче могат и следва да обусловят маловажност на извършеното деяние по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, респективно – квА.фикацията на престъплението по ал. 6 на чл. 235 от НК, но не и малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на разглежданото деяние с оглед на неговия вид и характер не се обуславя единствено и само от количеството и стойността на предмета на престъплението. С последното се засягат значими обществени отношения, свързани с опазването на горската територия. Отсичането на дърва за огрев няма само материален израз – стойността на отсечените дърва, но е свързано и с унищожаването им като растения, чието възстановяване предполага значителен времеви ресурс, предопределен от посаждането и 4 растежа на нови дървета от същия вид.

Доводите на жалбоподателя, че водещо при определяне кой вид отговорност на нарушителя да се ангажира, е единствено стойността на дървения материал, не се споделят от съда. Внесените законопроекти, които не са придобили силата на закон, който е в сила към датата на извършване на деянието, не могат да бъдат прилагани от съда, на основание чл. 2, ал. 1 от НК.

Въпреки всичко, прокурорът е приел, че обществената опасност на деянието и дееца не обосновава ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия, поради което е прекратил наказателното производство и е постановил, след влизане в сила на обжалваното постановление, да се предприемат действия от административно-наказващия орган.

Реално, това е и твърдението на жалбоподателя. Резултатът, който е постановен с Постановлението за прекратяване, и този, който цели жалбоподателят са еднакви.

Макар направения от съда извод, че не са нА.це основанията за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, резултатът би влошил положението на обвиняемия. Забраната за влошаване на положението на жалбоподателя обвиняем, без съответно искане за утежняване, без съмнение има действие и в производствата по чл. 243, ал. 3 – ал. 5 и ал. 6 – ал. 7 от НПК. На общо основание са приложими императивните ограничения за влошаване положението на подсъдимия, предвидени при регламентацията на останА.те съдебни производства. Забраната да се утежнява положението на обвиняемия в образуваното по негова жалба производство е важна процесуална гаранция, която реално обезпечава конституционното право на обжалване като съществена и необходима част от правото на защита на обвиняемия. Затова, дори при констатирани пороци на постановлението за прекратяване на наказателното производство, съдът не може да отмени прокурорския акт.

С оглед на гореизложеното, следва жалбата на обвиняемия А. И. М. като неоснователна да се остави без уважение, а атакуваното постановление на РП Пазарджик, ТО – Велинград да бъде потвърдено на основание чл. 243, ал. 6, 5 т. 1 от НПК.

Водим от горното, ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 05.07.2023 г. на РП Пазарджик, ТО – Велинград, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство вх. № 7284/2022 г. по описа на РП Пазарджик, ТО – Велинград и № ЗМ 613/2022 г. по описа на РУМВР – Велинград, водено срещу А. И. М. от село Кандови, за престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, във връзка с чл. 235, ал. 1 от НК.

Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 6