Определение № 3402 от 19.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3402 гр. София, 19.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501480 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.274 ГПК - ЧЛ. 279 ГПК

ВР. С ЧЛ.402 ГПК, ВР. С ЧЛ. 248, АЛ. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 262870 от 17.02.2025 г. на Х. Х. Ц., ЕГН **********, ***, чрез адв. А. Н. Ж.-САК, гр.София, ул.“Емил де Лавеле“ № 32, ет.2 кантора 12, против Определение № 260106 от 10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 3301/2015 г. по описа на СГС, ТО, I-14 състав, с което е отменено допуснатото обезпечение, наложено с Определение от 21.03.2015 г. по гр.д. № 3301/2015 г. по описа на СГС, ТО, I-14 състав и е освободена по молба с вх. № 278118 от 27.08.2024 г. на М. М. П.-Х. парична гаранция в размер на 7 000 лв., внесена с преводно нареждане от 30.03.2015 г. и по частна жалба с вх. № 262839 от 14.02.2025 г. на Х. Х. Ц., ЕГН ********** против Определение № 260108 от 10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 3301/2015 г. по описа на СГС, ТО, I-14 състав, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 276892 от 02.08.2024 г., уточнена с молба с вх. № 278290 от 30.08.2024 г., депозирана от Х. Х. Ц. с правно основание чл. 248, ал.

1 ГПК като недопустима.

По отношение Определение № 260106 от 10.01.2025 г. се излагат съображения, че решаващият съд не е взел предвид направеното от страна на частния жалбоподател възражение и неправилно е отменено допуснатото обезпечение, като е освободена и внесената парична гаранция в размер на 7 000 лв. Моли съда да отмени изцяло обжалваното определение.

По отношение на молбата по чл. 248 ГПК, във връзка с която е постановено Определение № 260108 от 10.01.2025 г. се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно е оставил същата без разглеждане.

Неправилно не е обсъдена поредността и съдържанието на всяка жалба и произнасяне по реда на инстанционния контрол до приключване на делото с влязло в сила решение, като неправилно е приложен материалния и процесуалния закон. При обезсилване на съдебното решение отговорността за разноските е в компетентността на съда, постановил решението за обезсилване. В случай, че съдът счита, че е сезиран с молба по чл.248 ГПК, е следвало да изпрати молбата на съда, постановил обезсилване на съдебното решение. Моли съда да обезсили или отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частните 1 жалби от противната страна – М. М. П.-Х., ЕГН **********, чрез адв. О. Я. – БАК, със съдебен адрес – гр.София, ул.“Кожух планина“ № 1, вх.31 офис №2, с който се оспорват частните жалби и се иска да бъдат потвърдени обжалваните определения.

По отношение отмяната на наложеното обезпечение и връщане на внесената гаранция се излагат съображения, че частният жалбоподател няма правен интерес да обжалва определението в частта, в която е отменено допуснатото обезпечение. Счита, че в частта относно освобождаването на внесената гаранция, определението не подлежи на обжалване по аргумент на т. 3 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г., постановено по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Моли съда да остави без разглеждане, респ. без уважение частната жалба.

По отношение на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба е неоснователна. Счита, че правилно решаващият съд е преценил, че искането по чл. 248 ГПК е преклудирано, след като срокът за това е изтекъл на 03.08.2017 г., а молбата е подадена близо седем години след това. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред СГС е било образувано по предявени от М. М.

П.-Х. против Х. Х. Ц. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл.

86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.

С Определение от 21.03.2015 г., постановено по гр. д. № 3301/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-14 състав, на основание чл. 389, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. с чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът е допуснал обезпечение на предявените от М.

М. П.-Х. искове, чрез налагане на възбрана на собствени на ответника два броя недвижими имоти, подробно описани в определението. Определена е гаранция на основание чл. 391, ал. 2 ГПК в размер на 7 000 лв., вносима от молителката – ищца по сметка на СГС.

С молба с вх. № 41991 от 31.03.2015 г. по описа на СГС, ищцата е представила доказателства за внесена гаранция в посочения от съда размер.

С Решение № 4304 от 15.06.2017г., постановено по гр. д. № 3301/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-14 състав, съдът е уважил частично предявените искове. Препис от поставения съдебен акт е връчен на Х. Х. Ц., чрез процесуалния му представител адв. А. Ж. на 20.07.2017 г.

С Решение № 787/31.05.2022 г. на САС, 1-ви граждански състав, по гр.д. № 2382/2021 г. е обезсилено решението в частта на исковата претенция по чл.59 от ЗЗД в размер на 36 000.42 лв., и е отменено частично решението в частта на претенциите по чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като е потвърдено решението на СГС по отношение на тях за сумите 5 100.58 лв. – главница по договор за заем и 1 561.88 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. Съдът се е произнесъл и по отношение намаляване на разноските пред СГС над сумата 348.32 лв. до 3 234.48 лв. Присъдени са и разноски пред апелативната инстанция на двете страни съобразно изхода на спора.

С Решение № 434/02.07.2024 г. е отменено частично решението на САС като са присъдени допълнително по предявените искове по чл. 240 ал.1 от ЗД сумата от 8 131 лв. (общо 13 231.58 лв.) и 928.11 лв. (общо 2 489.99 лв.) – обезщетение за забава. Потвърдено е решението в частта на обезсилването на исковите претенции. Решението е окончателно.

2

ПО ЧАСТНА ЖАЛБА с вх. № 262870 от 17.02.2025 г.

С молба с вх. № 278119 от 27.08.2024 г., след изчерпване на инстанционния контрол, ищцата М. П. – Х. е направила искане за отмяна на наложеното обезпечение и за освобождаване на внесената гаранция.

С Разпореждане от 18.08.2024 г. съдът е постановил връчване на препис от молбата на противната страна за становище в едноседмичен срок.

Съобщението, заедно с препис от молбата е връчен на частния жалбоподател и ответник по първоинстанционното дело Х. Ц. чрез процесуалния му представител адв. Ж. на 13.09.2024 г.

В молба вх. № 279642/25.09.2024 г., подадена от ответника Х. Ц., се съдържа изявление, което представлява възражение страната се противопоставя на отмяната и заявява, че претендира вреди за злоупотреба с права в обезпечителното производство.

С обжалваното Определение № 260106 от 10.01.2025 г. е отменено допуснатото обезпечение, наложено с Определение от 21.03.2015 г. по гр.д. № 3301/2015 г. по описа на СГС, ТО, I-14 състав и е освободена по молба с вх. № 278118 от 27.08.2024 г. на М. М. П.-Х. парична гаранция в размер на 7 000 лв., внесена с преводно нареждане от 30.03.2015 г.

С оглед изложеното настоящата съебна инстанция прпиема приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 402, ал. 2 ГПК съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд счита, че за ответника липсва правен интерес да обжалва Определение № 260106 от 10.01.2025 г. в частта, с която е отменено допуснатото обезпечение на предявения иск. В случая отмяната на допуснатото обезпечение е по инициатива на ищеца. Последица от отмяната е вдигане на наложената възбрана върху притежавания от жалбоподателя недвижим имот. Това е в полза на жалбоподателя, поради което същият не разполага с правен интерес да обжалва определението в посочената част.

Следва да се отбележи също така, че съгласно разясненията, дадени с Определение № 521 от 26.09.2017 г. по ч. т. д. № 1761/2017 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, ищецът-молител в обезпечителното производство, може да поиска по всяко време на процеса отмяната на наложеното обезпечение и съдът е длъжен да уважи молбата. Определението на съда за отмяна по реда на чл. 402 ГПК на допуснато с предходно определение обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, със своите правни последици не отрича и не застрашава никакво субективно право на ответника, поради което и липсва какъвто и да е правен интерес от неговото обжалване, от което следва и неговата принципна необжалваемост от страна на последния, поради липса на правен интерес от това.

Не подлежи на обжалване определението от 10.01.2025 г. и в частта, с която е постановено освобождаване на внесената гаранция. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК на ВКС, т.3 не подлежи на обжалване определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми. Съгласно мотивите на т. 3 „ … при надлежно сезиране с молба за освобождаване на гаранцията, компетентният съд се произнася с определение или разпореждане, с което уважава или оставя без уважение същата. Актът, с който съдът се произнася, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл. 253 ГПК“.

3

Извън хипотезата на чл. 253 ГПК молителят разполага и възможността да сезира първоинстанционния съд с ново искане по чл. 403, ал. 2 ГПК.

В този смисъл е и константната съдебна практика - Определение № 1694 от 19.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1404/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Определение № 450 от 17.06.2021 г. по ч. гр. д. № 2059/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, Определение № 60461 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4485/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Определение № 227 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 55/2023 г., Г.

К., ІІІ Г. О. на ВКС и други.

По изложените съображения въззивният съд счита, че частна жалба с вх. № 262870 от 17.02.2025 г., насочена против определение № 260106 от 10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 3301/2015 г. по описа на СГС, ТО, I-14 състав, се явява изцяло процесуално недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане

.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЧАСТНА ЖАЛБА с вх. № 262839 от 14.02.2025 г.:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал.3 ГПК, изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.

На основание чл.276, ал.1 от ГПК препис от въззивната частна жалба е връчен на другата страна.

От фактическа страна съдът констатира следното:

С молба с вх. № 276892 от 02.08.2024 г. по описа на СГС, частният жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство Х. Ц. е поискала на основание чл. 248 от ГПК да бъде изменено Решение № 4304 от 15.06.2017 г., постановено по гр.д. № 3301/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-14 състав, в частта за разноските,с оглед изхода на спора, съобразно постановените актове по реда на инстанционния контрол.

С молба – уточнение вх. № 278290/30.08.2024 г. жалбоподателят е уточнил във връзка с указания на съда от 07.08.2024 г., че искането му е за изменение и допълнение на решението на СГС – Решение № 4304/15.06.2017 г. по гр. д. № 3301/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-14 състав, с оглед окончателния изход на делото, защото присъдените разноски по делото за отменената от горните инстанции части на решението съдът е длъжен да измени и допълни съобразно окончателния изход на делото.