Решение № 6771 от 11.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6771 гр. София, 11.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110151475 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Р. Т., с която срещу "ЗАД А.“ АД е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за сумата 11 221,85 лева (5737,64 евро) - застрахователно обезщетение за имуществени вреди от щети по л.а.

**** ***, рег. № **** ***, ведно със законната лихва от предявяване на иска /10.11.2025 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за застраховка "Каско" за процесния автомобил, негова собственост и е изправна страна по същия. Поддържа, че в срока на застрахователно покритие по договора на 05.06.2025 г. с участието на застрахованото имущество е настъпило произшествие, в резултат от което по същото са били причинени значителни имуществени вреди, възлизащи на сумата 11 221,85 лева и подробно описани в подадената по делото молба от 19.11.2025 г. Подал е до ответника претенция за изплащане на обезщетение, но последният отказал да удовлетвори същата при твърдения за проявена от ищца груба небрежност и позоваване на клаузата на чл. 10.11 от ОУ към договора за застраховка. Оспорва да е допускал нарушения на правилата за движение по пътищата, които да съставляват груба небрежност. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпването на произшествието, съответно оспорва отказа на застрахователя като необоснован и незаконосъобразен. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Признава, че между страните е бил сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, но оспорва в случая да е налице застрахователно събитие, за последиците от което ответникът да носи риска. Твърди да е налице изключен от покритие риск съгласно т.

10.11. от ОУ, приложими към договора, тъй като уврежданията по застрахованото 1 имущество били причинени при проявена груба небрежност – на 05.06.2025 г. при движение по главен път Б. – В., на около 1 км. след кръговото за гр. В., водачът на застрахования автомобил е направил рязка маневра за избягване на излязло на платното куче и в същото време заднодвижещия се автомобил ударил л.а. **** *** в задна лява част. Вследствие на сблъсъка автомобилът се отклонил и се ударил в бетонна ограда отстрани на пътя. Бил е съставен протокол за ПТП № **** ***/05.06.2025 г. и АУАН, съгласно който ищецът е предприел маневра завой наляво при наличието на пътна маркировка, забраняваща това и без подаден сигнал за извършваната маневра, с който да предупреди другите участници в движението. В тази връзка ответникът излага подробни съображения. Счита, че са налице предпоставките за намаляване на застрахователното обезщетение, позовавайки се на клаузите на т.

76.1, 76.2 и 76.14 от ОУ, поради неизпълнение на задълженията на застрахования да пази и ползва застрахованото имущество с грижата на добър стопанин, че не е предприел необходимите мерки за опазването му от увреждане, не е спазил правилата за движение по пътищата. Позовава се на разпоредбите на чл. 408, ал. 1, т. 3 и чл. 395, ал. 4 КЗ и счита, че са налице предпоставките за намаляване на размера на обезщетението с 90 %. В условията на евентуалност твърди наличието на съпричиняващо поведение, обуславящо намаляване на обезщетението с 50 %. Оспорва иска и като прекомерен по размер. Навежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност за намаляване на размера на обезщетението. Претендира разноски за производството.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, по който в тежест на ищеца да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договори за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размера на действителните вреди, настъпили за него като собственик на увреденото имущество.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу основателността на предявените искове, в това число и че е налице изключен риск съгласно договора и ОУ към него, тъй като ищецът при управлението на автомобила е проявил поведение, съставляващо груба небрежност, евентуално, че са налице предпоставките за намаляване на размера на застрахователното обезщетение с оглед допуснато от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата и наличие на уговорка в този смисъл в сключения договор, че с поведението си ищецът е съпричинил вредоносния резултат.

Между страните не е спорно и с доклада по делото са отделени като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че: между страните са сключени договори за имуществена застраховка "Каско", по силата на които ответникът се е задължил да осигури застрахователно покритие и да изплати застрахователно обезщетение при настъпване на събитие, представляващо покрит по застраховките риск, че на 05.06.2025 г. в района на гр. П. е настъпило ПТП с участие на застрахованото имущество, управлявано от ищеца, че ищецът е отправил преди предявяване на иска покана до застрахователя за плащане, която последният е отклонил, позовавайки се на изключен съгласно ОУ към застраховката риск.

С оглед характеристиките на сключения договор и доколкото ищецът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП с доклада по делото на страните е указано, че съдът следи служебно за нищожност на клаузите на договора и на ОУ към него, 2 поради тяхното противоречие с императивни норми на закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави (съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК), а на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В тази връзка на страните е указана възможността да депозират становищата си в първото по делото съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че на 05.06.2025 г. на **** *** до **** ***, община П., е настъпило ПТП между лекия автомобил, застрахован при ответника по застраховка „Каско“ на МПС, управляван от ищеца, и л.а. рег. № **** ***, управляван от св. Д. Г., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като извършил неправилна маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1, забраняваща това, при което е настъпил сблъсък с движещия се пред него автомобил рег. № **** ***, който в същия момент е извършвал неправилна маневра завой наляво (при нарушение на същата пътна маркировка).

Автомобилите са излезли извън платното за движение, а автомобил **** *** се е блъснал в бетонова ограда отстрани на пътя. По отношение на двамата водачи е взето административно отношение, като са издадени АУАН и наказателни постановления.

От представените от ищеца и приети с исковата молба писмени доказателства се установява, че във връзка с уврежданията по автомобила му от процесния инцидент, същият е извършил разходи по възстановяването му в размер на сумата 11221,85 лева, за колкото е предявил и претенцията си срещу ответника.

Приобщени са по реда на чл. 25 ГПК, вр. чл. 122 ПАС гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетелите Н. Н., разпитан пред РС – П., и Д. Г., разпитан пред РС – Ч.Б..

Въз основа на показанията на св. Н., посетил процесното ПТП и съставил протокола за настъпването му и актовете за установяване на административни нарушения на двамата водачи, съдът приема, че пътят, където е настъпило произшествието се е състоял от две ленти, по една в посока, разделени от непрекъсната линия, с много лек наклон, настилката била асфалтова, суха, без дупки, видимостта е била добра. Автомобилите пътували в една и съща посока – от гр. Б. към гр. П.. Свидетелят не си спомня добре, но заявява, че ищецът му е споделил, че е искал да завие към **** ***, която е била от лявата му страна, но в този момент е бил изпреварван от св. Г., който с управляваното от него МПС е ударил л.а. „**** ***“ в областта на левия калник, след което този автомобил е напуснал платното и се е ударил челно в бетонна стена. Счита, че и двамата водачи имат принос за настъпването на произшествието, доколкото не са се съобразили с пътната маркировка, но не си спомня някой от водачите да е имал възражения срещу отразените констатации в протокола за ПТП или в съставените актове за установяване на административни нарушения. Автомобилът на ищеца е бил репатриран със специализирано ППС.

Св. Г., участник в процесното ПТП, заявява пред съда, че автомобилът, управляван от ищеца, след излизане от кръстовище с кръгово движение, се е движил бавно пред него и е подал светлинен пътепоказател в последния момент, когато вече свидетелят го е изпреварвал, защото мислел, че ще спира. Свидетелят е възприел обстоятелството, че платното за движение е разделено от непрекъсната линия. Опитал се да избегне удара, но не успял. Контактът между автомобилите настъпил между задната лява част на л.а. „**** ***“ и предна дясна част на л.а. „**** ***“. Счита, че и двамата водачи с поведението си са причинили произшествието.

В производството е изслушано и е прието заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, 3 изготвено от вещото лице И. Н., притежаващ необходимите специални знания от областта на техническите науки. Съгласно същото лек автомобил марка „**** ***“, модел „**** ***, с регистрационен номер **** *** и идентификационен номер на шасито (VIN) **** ***е произведен и първоначално регистриран на 03.05.2023 г.

Същият се отличава с висока технологична сложност, тъй като е оборудван с хибридна задвижваща система (синергия между бензинов двигател с вътрешно горене с работен обем от 1993 cm³ и високоволтов тягов електромотор). Наличието на тежка високоволтова акумулаторна батерия, интегрирана в подовата архитектура на шасито, значително модифицира масово-инерционните характеристики на превозното средство. Допустимата максимална маса на автомобила възлиза на 2275 кг. Тази маса го класифицира в горния теглови спектър на сегмента на компактните SUV (Sport Utility Vehicles). Пониженият център на тежестта (вследствие на батерията) повишава стационарната стабилност, но същевременно генерира по-висок инерционен момент спрямо вертикалната ос. При възникване на ексцентричен удар превозното средство изисква значително по-голям ударен импулс, за да бъде приведено в ротационно движение, но веднъж дестабилизирано, възстановяването на курсовата му устойчивост чрез кормилни корекции от водача става изключително трудно поради голямата акумулирана ротационна кинетична енергия. Спецификата на удара в случая вещото лице е посочило, че се изразява в неговия ексцентрицитет. Векторът на ударната сила не преминава през центъра на тежестта (CG) на лекия автомобил „**** ***“ и това разминаване генерира мощен въртящ момент около вертикалната ос на автомобила и тази ротационна динамика е математическата причина за рязкото завъртане на лекия автомобил „**** ***“ на около 45 градуса наляво, както е засвидетелствано в показанията на свидетелите и е обективирано от трасологичните следи по делото. Въз основа на данните по делото относно регулацията на пътния участък, в който е настъпило произшествието, вещото лице е посочило, че маневрите „изпреварване чрез навлизане в насрещната лента“ и „завой наляво“ са както пространствено, така и нормативно ограничени. Всяко отклонение на вектора на скоростта от дясната пътна лента в този периметър поставя превозното средство в конфликтна траектория с останалите участници и нарушава програмирания трафик поток.