Решение № 2013 от 17.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2013 гр. Пловдив, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330204342 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на АНТ. ЛЮБ. Д. против Наказателно постановление № 317р – 2591 от 19.02.2021г., издадено от Директор на ОД на МВР - Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на т. 5 от Заповед № РД - 01 – 548/ 30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна, като се аргументира тезата, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли атакуваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.10.2020 г., около 18,10 часа в град Пловдив, жалбоподателят се намирал на бул. „Санкт Петербург“, в автобус от автобусна линия № 29 с рег.

№ РВ 8508 СР, което транспортно средство за обществен транспорт представлява закрито обществено място. Същият се качил на посочения автобус като пътник без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата. Това било забелязано от кондуктора в автобуса, който направил забележка на жалбоподателя да си постави маска, но същият отказал категорично. Последвала забележка и от част от пътниците в автобуса, който бил пълен, но и това не мотивирало жалбоподателя да си постави предпазно средство на носа и устата. Виждайки, че направените забележки към Д. не дават нужния ефект, шофьорът на автобуса – свид. У. му направил забележка, като го предупредил, че ще го свали от автобуса. Д. отвърнал, че си е платил билета и няма как да бъде свален от автобуса. Тогава свид. У. спрял автобуса и се обадил на тел. 112.

На подадения сигнал се отзовали полицейски служители към Пето РУ Пловдив, сред които свид. Ив. Ст. К.. При покана да слезне от автобуса, жалбоподателят първоначално отказал, като заявил, че няма маска, бърза да се прибере и че си е заплатил автобуса. Впоследствие Д. слезнал от автобуса, като отказал да предостави личната си карта. Това мотивирало полицейските служители да му разяснят, че е необходимо да бъде закаран до Районното управление с цел установяване самоличността му. Тогава жалбоподателят извадил от раницата си лична карта, като полицейските служители забелязали, че в нея има маска, но въпреки наличието на същата Д. не я поставил на носа и устата си, като продължил съпротивата си към извършваната проверка, правейки опит да заснеме полицаите с телефона си.

Така, констатирано било, че АНТ. ЛЮБ. Д., не изпълнява въведените с т. 5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването 2 противоепидемични мерки. Пътувайки като пътник в гореописания автобус от градския транспорт, не е поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо изцяло носа и устата.

Гореизложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Ив. Ст. К., които настоящия съдебен състав кредитира изцяло, като логични, последователни, непротиворечиви и добросъвестно изложени. Отделно от това, показанията на актосъставителя изцяло съответстват на останалите доказателствени източници по делото – писмени, включително и на показанията на свидетеля У. – шофьор на процесния автобус. Последните съдът също кредитира изцяло като добросъвестно изложени, логични, безпротиворечиви, изхождащи от незаинтересовано лице и съответни на събраните по делото доказателства, поради което съдът базира фактическите си изводи и въз основа на тях.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя не е оспорена от страните, а и се установява от изисканата и представена по делото /л. 15 от съд. дело/ Заповед № 317з – 2274 / 23.03.2020 г. на Директор на ОД на МВР – Пловдив.

Компетентността на наказващия орган произтича директно от закона – чл.

209а, ал. 4 Закона за здравето.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.10.2020 г. /в хода на извършена служебна проверка, в присъствието на жалбоподателя/ и двама свидетели очевидци – сред които свид. У., а НП - на 19.02.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него, видно от текста на АУАН, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания 3 субект. Допълнително, в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателят се е възползвал от възможността да депозира писмено възражение срещу така съставения АУАН.

Както в АУАН, така и в НП достатъчно пълно и ясно са посочени всички съставомерни признаци на вменения административен състав, а именно липса на изпълнение на задължението по смисъла на т.5 от Заповед № РД-01548/30.09.2020г. лицето да има поставена защитна маска за лице или друго средство, което да покрива изцяло носа и устата.

В случая посочените в АУАН и НП обстоятелства изцяло съответстват и на установената от съда фактическа обстановка, че при проверката се констатирало, че жалбоподателят изобщо не е поставил маска за лице или друго средство, което да покрива изцяло носа и устатата му, като поведението му е било изцяло насочено към неколкократно заявен отказ да изпълни вмененото му от закон задължение.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон.

В чл. 209а, ал.1 ЗЗ е предвидено, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лева лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ.

От друга страна в чл. 63, ал.4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

Именно тези норми са посочени в АУАН и НП като санкционна и като нарушена.

Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка препращат към съответната заповед на министъра на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ административен акт и подлежи на предварително изпълнение.

В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както в АУАН, така и в НП, а именно Заповед № РД-01-548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването, като въведената с т. 5 от нея противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото 4 фактическа обстановка.

Съгласно последно цитираната разпоредба всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3. Същевременно от формираната по делото доказателствена съвкупност става ясно, че процесното деяние не попада и в някое от изключенията, визирани в т. 6 на Заповед № РД-01-548/ 30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването.

За да е спазен принципът за законоустановеност на административното нарушение и на административната санкция е напълно достатъчно съставът на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено, доколкото в чл. 209а, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването.

Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовия бланкет може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от ненормативен акт (какъвто се явява общия административен акт - заповед на министъра на здравеопазването).

Така изрично т.6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.).

В този изричен смисъл са и Решение № 3/15.08.2019 по дело № 1098/ 2018 на ВКС, Решение № 622/2004 г. по н. д. № 476/03 г. на ВКС, Решение №59/ 16.03.2015 по дело №1854/2014 на ВКС, Решение № 97 от 22.06.2015 г. по н. д. № 129 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, в които се приема, че бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното 5 спазване да е предвидено в нормативен акт. Точно такъв е и процесния случай, доколкото с чл. 63, ал.4 и ал.11 от ЗЗ е предвидено безусловно задължение за спазване на предвидените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като дори е придадено предварително изпълнение на заповедите.

Цитираната съдебна практика е постановена по отношение на престъпни състави, уредени с бланкетни правни норми, но тя следва да намери приложение и по отношение на административно-наказателни дела по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН.

В смисъл, че няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорността на дееца за нарушаване на противоепидемични мерки по силата на чл. 209а ЗЗ, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е и практиката на административните съдилища от цялата страна, обективирана в редица актове включително Решение от 01.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 8 / 2021 г. на Административен съд - Разград, Решение № 16 от 17.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 177 / 2020 г. на Административен съд Кърджали, Решение от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 435 / 2020 г. на IV състав на Административен съд - Русе, Решение № 36 от 10.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 398 / 2020 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора, Решение № 20 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 7 / 2021 г. на Административен съд - Кюстендил, Решение от 28.01.2021 г. по к. адм. н. д.

№ 2 / 2021 г. на Административен съд - Търговище, Решение от 25.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 118 / 2020 г. на Административен съд - Габрово, Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали.