Решение № 193 от 26.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. К., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. КА.нова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова в присъствието на прокурора Д. Д. Р. като разгледа докладваното от Невена К. КА.нова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255100600330 по описа за 2025 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

С присъда N 39/02.07.2025г., постановена по НОХ дело N 271/2025 г., Районен съд - К. е признал подсъдимия Б. А. О., роден на **.**.****г. в с.Р., общ.К., живущ в същото село, български гражданин, с основно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********, за виновен в това, че в периода от 09.12.2015г. до 21.10.2021г. в гр.К. чрез използване на неистински официален документ - Удостоверение обр. УП 3 с изх. N 67/23.06.2015г., издаден от осигурителя „К.“ АД К. на името на Б. А. Х. и приложен на 09.12.2015г. към заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. N 211308-1272/ 09.12.2015г., подадено до Директора на Териториално поделение на НОИ-К., получил без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на обща стойност 18 463.76 лв., собственост на Национален осигурителен институт -София с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.212, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 5 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така 1 наложеното наказание за срок от 3 години. С присъдата подсъдимият Б. А. О. е осъден да заплати направените по делото разноски – 689.40 лв. по сметка на ОДМВР- К. и 100 лв. по сметка на Районен съд – К.. С присъдата е постановено след влизането й в сила писменото доказателство заявление с вх.

N 2113-08-1272/09.12.2015г. да се върне на ТП на НОИ – К., както и на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК вещественото доказателство Удостоверение обр. УП-3 с изх. N 67/23.06.2015г. на името на Б. А. Х., с посочен издател „К.“АД, да се отнеме в полза на държавата.

Недоволен от така постановената присъда е останал адв. М. М. Б. АК – К. - упълномощен защитник на подсъдимия Б. А. О., кйто с подадената въззивна жалба моли за отмяната й и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал.1 от НК. Изложени са оплаквания, че обжалваната присъда е необоснована, неправилна и незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и допуснати при постановяването й съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анА.за и оценката на доказателствата, събрани по делото. Първоинстанционният съд неправилно достигнал до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на престъплението по чл. 212, ал.1 от НК, без да анА.зира в достатъчна степен събраните по делото доказателства, като се позовал на факта, че е използван документ с невярно съдържание Удостоверение образец УП 3 с изх. N 67/23.06.2015 г., издадено от „К.“ АД гр.

К., което обстоятелството не се оспорвало. Събраните доказателства сочели, че към 09.12.2015 г. – датата на подаване на заявлението за пенсиониране от Б.

А. О., същият е отговарял на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 от КСО, дори и при изключване на осигурителния стаж, отразен в Удостоверение - образец УП3 с изх. N 67/23.06.2015 г., издадено К.“ АД гр. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст от 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най – малко 15 години действителен осигурителен стаж. Изводът на обвинението и на първоинстанционния съд, че подсъдимият Б. А. О. нямал необходимия осигурителен стаж се базирал на заключението, че пенсионният орган не е зачел военната служба за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т.12 от ДР на КСО, поради 2 което действителният му осигурителен стаж бил в размер на 13 години, 6 месеца и 5 дни, т.е. по – малко от минимално изискуемия се от чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателят излага подробни съображения, че наборната военна служба следва да се зачете за действителен осигурителен стаж и в подкрепа на тезата си посочва множество съдебни решения на Върховния административен съд. Защитникът счита, че при зачитане на периода на наборната военна служба на подсъдимия Б. А. О. с продължителност 2 години, 1 месец и 1 ден за действителен осигурителен стаж, общият му размер на този стаж без превръщане е 15 години, 6 месеца и 6 дни и , надвишава минимално изискуемия се стаж по чл. 68, ал.3 от КСО, с извод, че към 09.12.2015г. са били нА.це всички законови условия за отпускане на лична пенсия по реда на чл.

68, ал.3 от КСО с Разпореждане N ********** с N 19 прот. Y01020/14.01.2016 г. Жалбоподателят счита, че обвинението по чл. 212, ал.1 от НК не е съставомерно, тъй като е нА.це правно основание за получената от подсъдимия сума в размер на 18 463.76 лв., а именно това, че подсъдимият е имал правото по чл.68, ал.3 от КСО и единственото престъпно деяние, което следвало да се вмени на подсъдимия е съзнателно ползване на документ с невярно съдържание, ако той е знаел, че е документ с невярно съдържание.

При тези съображения жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваната присъда на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК и да постанови нова, с която подсъдимият да се признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.

За подадената въззивна жалба са уведомени подсъдимия и Районна прокуратура – К.. В законния срок не са постъпили възражения по жалбата.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба непосредствено преди съдебно заседание, в което се развиват съображения, които са идентични на тези в подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание като защитник на подсъдимия се явява адв. Д. К., редовно преупълномощена от защитника на подсъдимия адв. М. Б. от АК – К..

Адв. Д. К. поддържа подадената въззивна жалба и допълнително изложените към нея съображения.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - К. изразява становище, че въззивната жалба и допълнението към нея са неоснователни.

В съдебно заседание подсъдимият Б. А. О. поддържа въззивната жалба, 3 подадена от защитника му.

В хода на съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура – К. посочва, че обжалваната присъда е правилна и обоснована, като по делото са събрани всички относими към предмета на делото доказателства, обосноваващи извода, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.212, ал.1 от НК, защото към датата 09.12.2015г. не е разполагал с необходимия действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на пенсия. Представителят на държавното обвинение моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

В хода на съдебните прения защитникът адв. Д. К. моли обжалваната присъдата да бъде изцяло отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Б. О. да бъде признат за невиновен.

В хода на съдебните прения подсъдимият Б. А. О. се придържа към становището на своя защитник. В последната си дума моли съда да му плати пенсията.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл. 314 и сл. от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице - защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е събрал и проверил нА.чните и поискани от страните по делото доказателства

Въз основа на събраните доказателства на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Б. А. О. на неустановена дата и по неустановен начин се снабдил с Удостоверение обр.УП - 3 с изх. N 67/ 23.06.2015г., издадено от „К.“ АД, гр. К.. В това удостоверение е посочено, че Б. А. Х., които имена са на подсъдимия Б. А. О. с ЕГН **********, е работил за времето от 20.05.1973г. до 28.02.1974г. на длъжност „******“ в това дружество и има трудов стаж 9 месеца и 10 дни. На 09.12.2015г. подсъдимият Б. А. О. лично подал Заявление с вх. N 2113-08-1272/09.12.2015г. в ТП на НОИ - К. за отпускане на лична 4 пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към него приложил и посоченото удостоверение, издадено от „К.“АД, гр.К., както и други документи, удостоверяващи трудовия му стаж, в т.ч. и военната си книжка за отбита военна служба / установено да е в периода от 30.06.1969г. до 30.06.1971г., или две години и 1 ден по военно –отчетна книжка N 079836 от 29.05.1985г./ Подсъдимият Б. О. подал документите, за да докаже пред НОИ, че има необходимия стаж за пенсия, в т.ч., че е работил в посочения в инкриминирания документ период на съответната длъжност в посоченото погоре дружество, като с това целял отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Служителят, който приел в ТП на НОИ-К. заявлението и приложените към него документи, удостоверяващи осигурителния стаж на подсъдимия Б.

О., била свидетелят Х. Р. Л. - ******, която ги входирала в деловодна програма „Архимед“. По тези документи бил изчислен общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория от 17 години 4 месеца и 24 дни, включително и осигурителният стаж, вписан в Удостоверение обр.УП - 3 с изх. N 67/ 23.06.2015г., издадено от „К.“АД, гр.К. за периода от 20.05.1973г. до 28.02.1974г., с продължителност 9 месеца и 10 дни, както и зачетен 2 години военна служба. Тази военна служба била зачетена като осигурителен стаж, но не и като действителен стаж за пенсиониране. Без осигурителният стаж, вписан в Удостоверение обр.УП - 3 с изх. N 67/ 23.06.2015г., издадено от „К.“АД, гр.К. за периода от 20.05.1973г. до 28.02.1974г., с продължителност 9 месеца и 10 дни, както и зачетеният стаж от 2 години военна служба, подсъдимият би имал 14 години 5 месеца и 3 дни действителен осигурителен стаж. Поради формирана у длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-К. представа, че са нА.це основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на подсъдимия била отпусната такава с Разпореждане N 19 от 14.01.2016г. от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ- К. , представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст с добавка от лична пенсия за инвА.дност поради общо заболяване на починала съпруга. Така отпуснатата пенсия се изплащала на подсъдимия по банков път ежемесечно, считано от 08.12.2015г. до 12.10.2021г., осъвременявана служебно, при което подсъдимият получил от НОИ пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с определените добавки в размер на 18 463.76 лв. Контролните органи при ТП на НОИ - К. извършили последваща проверка на представените удостоверения по отпуснатата пенсия на подсъдимия Б. О., при която 5 констатирА., че той не е имал трудови правоотношения с „К.“АД, гр.К. през посочения в инкриминирания документ период. При проверката те установили, че Удостоверение обр.УП -3 с изх. N 67/ 23.06.2015г. не било издавано от посочения осигурител „К.“АД, гр. К., както и че лицето Б. А. Х. с ЕГН ********** не е упражнявало труд в предприятието в посочения период.

С Разпореждане N 2175-08-499#3/21 на ТП на НОИ - К. поради съмнения по отношение истинността на представения документ, който е взет предвид при определяне правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тя била спряна на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО. При разследването се установило, че подписите срещу „изготвил“, „гл.счетоводител“ и „ръководител“ в Удостоверение обр.УП - 3 с изх. N 67/23.06.2015 г., издадено от „К.“АД, гр.К. не са положени от лицата Б. А. О., З. И. К., М. Н. Я. и М. Х. А., а от друго лице или лица, както и мастиленият отпечатък от кръгъл печат не е положен от печата на „К.“ АД, гр. К., което се потвърждава и от самите тях, разпитани като свидетели в съдебно заседание. Така е безспорно и, че инкриминираният документ е неистински официален документ, от който подсъдимият се е ползвал на 09.12.2015г., като го е приложил към заявление с вх. N 2113-081272/ 09.12.2015г., подадено до директора на ТП на НОИ-К..

Разпечатката съдържа 31 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76187e92-4b14-4d58-a512-6dec6f36be1b