Решение № 1703 от 16.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1703 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330117479 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Д. В. срещу Н. А. С., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че правото на ползване на ответницата върху ½ ид. ч. от апартамент №..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. П., район Ю., ул. "Б." №..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., с площ от ... кв.м., ведно с изба №... и ... % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, учредено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №..., том ..., рег. №..., дело №... от 17.07.2002 г. на нотариус ***, с рег.

№... по регистъра на НК и район на действие – Пловдивския районен съд, е погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че през 1998 г. ищецът, в режим на съпружеска имуществена общност с ответницата - бивша съпруга Н. А. С., са придобили процесния имот. След развода между страните, на 18.07.2002 г. ответницата дарила притежаваната от нея 1/2 ид. част от правото на 1 собственост върху жилището в полза на общата им дъщеря А.А.П., като си запазила право на ползване върху дарената идеална част. Поддържа се, че след развода ответницата се изнесла от процесното жилище, в което ищецът единствено живее през последните 20 години. Претендира се, че правото на ползване на ответницата се е погасило, тъй като не е упражнявано за период от 5 години, защото ответницата за повече от 20 години се е дезинтересирала от имота, не го ползва по какъвто и да е начин и няма достъп до жилището.

Сочи се, че имотът е станал основно жилище на ищеца от 2002 г.,като е бил заключен и в него не са допускани трети лица. По изложените съображения се претендира за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н. А. С., чрез пълномощник – адв. Л. Ч., с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Изложено е становище, че ответницата не се е дезинтересирала от правото си на ползване, като го е упражнявала чрез ищеца, който е държал 1/2 ид. част от имота за себе си, а другата 1/2 ид. част за ответницата. По наведените доводи се иска отхвърлянето на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том 11, нот. дело № ... от 27.04.1998 г. на нотариус *** при ПРС, страните по делото са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху процесния недвижим имот - СОС с идентификатор *****.

По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №..., том ..., рег. №..., дело №... от 17.07.2002 г. на нотариус ***, с рег. №... по регистъра на НК и район на действие – Пловдивския районен съд, ответницата Н. С. дарила на дъщеря си А.А.В. ½ ид. ч. от правото на собственост върху процесния апартамент, като си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, включително и плодоползване.

Видно от справка, издадена от Община Пловдив на 12.10.2023 г., за 2022 г. и 2023 г. ответницата Н. С. има неплатени задължения за данъци и такси за битови отпадъци по отношение на процесния имот.

2

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани от двете страни по делото. От показанията на свидетеля Д.С.С. се установява, че ищецът е във фактическо съжителство с неговата сестра, чийто син понастоящем живее и използва процесния апартамент. Свидетелят споделя, че бившата съпруга на ищеца – ответницата Н. С. се е изнесла от жилището през 2000 г. - 2001 г. и от тогава не го е ползвала. Разказва за случай, за който научил от домоуправителя, че през 2007 г. ответницата разбила бравата на апартамента и изнесла от там свои вещи. От показанията на свидетелката А.А.П., дъщеря на страните по делото, се установява, че не поддържа никакви взаимоотношения с баща си.

Преди време двамата взели решение да продадат апартамента, като за целта бил сключен договор за посредничество с агенция за недвижими имоти и извършвани огледи с потенциални клиенти. По това време – през 2017 г. ищецът бил в чужбина, а ответницата предоставила на свидетелката ключ за жилището. След като бил намерен купувач за апартамента, ищецът се отказал и решил, че не желае да го продава, което станало причина дъщеря му да спре да комуникира с него. Според свидетелката ответницата няма свой багаж в жилището, но разполага с ключ за него. В качеството на свидетел по делото е разпитан и Р.П.Я., който е съсед на ищеца и живее над процесното жилище.

Свидетелят споделя, че не е виждал ответницата да посещава имота повече от 5 – 10 години. Потвърждава заявеното от първия свидетел С., че към настоящия момент в апартамента живее синът на жената, с която ищецът се намира във фактическо съжителство. Съдът кредитира показанията на разпитаните по почин на ищеца свидетели – С. и Я., като достоверни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. Що се отнася до показанията на свидетелката П., съдът намира, че предвид нейната заинтересованост от изхода на делото в полза на ответницата, показанията й следва да се преценяват съобразно чл. 172 от ГПК с оглед всички други събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. В чл.

3

59 ЗС е регламентирано, че правото на ползване се погасява при смърт на субекта – негов носител или прекратяването на ползвателя – юридическо лице, респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв, при погиване на вещта, при неупражняване на правомощието в продължение на 5 години, както и при сливане на качеството „ползвател“ и това на „собственик“. От законодателното разрешение е видно, че във всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта.

Основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че ответницата не е упражнявала правото си на ползване по отношение на процесния имот в продължение на 5 години.

По делото не се спори и са отделени за безспорни обстоятелствата, че страните са бивши съпруги и имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака им, като след прекратяването му ответницата е дарила своята ½ ид. част на общата им дъщеря, но си е запазила правото на ползване.

Спорен по делото е въпросът дали ответницата е упражнявала правото си на ползване върху имота и по какъв начин. От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпитаните по инициатива на ищеца свидетели Д. С. и Р.

Я., се установи, че ответницата не е упражнявала правото си на ползване върху процесния имот повече от 5 години преди предявяване на исковата претенция. Свидетелите са категорични, че понастоящем апартаментът се ползва от трето лице със съгласието на ищеца, като ответницата напълно се е дезинтересирала от него. Що се отнася до показанията на свидетелката А. П., същите не съдържат твърдения за осъществено ползване на имота нито от нея лично, нито от страна на ответницата. Заявеното от свидетелката, че през 2017 г. ответницата й предоставила ключ от имота и били извършвани огледи с цел продажба на същия, не може да се окачестви като ползване на имота по смисъла на чл. 56 ЗС. Неоснователно е и възражението на ответницата, че е упражнявала правото си на ползване посредством ищеца. В тази насока съдебната практика приема, че ползвателят може да възрази, че е упражнявал правото си чрез трети лица, включително и чрез собственика, но в този случай 4 носи тежестта да докаже, че е допуснал в имота лицето, чрез което упражнява правото си на ползване. Допускането изисква активни действия, т.е. изразена воля от страна на ползвателя, който желае да упражнява правото си чрез трето лице. Не е налице допускане, когато собственикът или третото лице самоволно установят фактическа власт върху имота или са допуснати от другия ползвател, а ползвателят, чието право се упражнява, не възрази. В този случай не може да се приеме, че правото на ползване се упражнява чрез другиго, защото не може да се предполага изразяването на воля за това от ползвателя, който е бездействал /в този смисъл Решение № 60143/24.11.2021 г. по гр. д. № 1217/2021 г. на ВКС/. По делото не са представени доказателства, че ответницата е изразила воля за упражняване правото си на ползване чрез ищеца, поради което не може да се обоснове извод, че същото е осъществявано посредством другиго, включително ищеца.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗС, поради което предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в общ размер на 750 лева, от които 50 лева за държавна такса и 700 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Д. В., ЕГН:

**********, против Н. А. С., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС, че правото на ползване на Н. А. С., ЕГН:

**********, върху ½ ид. ч. от апартамент №..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. П., район Ю., ул. "Б." №..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., с площ от ... кв.м., ведно с изба №... и ... % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, учредено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №..., том ..., рег. №..., дело №... от 17.07.2002 г. на нотариус ***, с рег. №... по регистъра на НК и район на 5 действие – Пловдивския районен съд, е погасено поради неупражняването му в продължение на 5 години.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. А. С., ЕГН: **********, да заплати на А. Д. В., ЕГН: **********, сумата в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева) за направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 6