Решение № 3186 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3186 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110143704 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът ЗАД „А,..“ е предявил срещу ЗАД „Д...“ АД кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати сумата от сумата от 2503, 55 евро с левова равностойност 4896, 52 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № .., ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на исковата молба до датата на окончателно изплащане на сумата, както и сумата 438, 81 евро с левова равностойност 858,23 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 24.04.2024 г. до 14.08.2025 г.

Ищецът твърди, че за автобус „С..“, с pег. № .. е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А,..”, полица № .. и период на застрахователното покритие 09.06.2022 г. до 08.06.2023 г. Сочи, че на 28.04.2023 г. около 07:45 ч. настъпило застрахователно събитие ПТП между застрахования автобус и лек автомобил „Р..“, с peг. № .. в град Варна. Твърди, че инцидентът настъпил по вина на водача на лек автомобил „Р..“, с peг. № .., който се престроил от дясна в лява пътна лента, нарушавайки пътната маркировка „...“ от ЗДвП (двойна непрекъсната линия). Посочва, че във връзка с настъпилото събитие е заведена претенция от застрахованото лице на 28.04.2023г. във връзка с която била образувана щета, по която ищецът заплатил сумата в размер на 4896,52 лева за извършен ремонт на увреденото МПС. Твърди, че виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „З.. Д...“ АД, полица № B..., валидна от 21.12.2022 г. до 20.12.2023 г. Твърди, че е отправил регресна покана до ответника получена на 25.03.2024 г., но ответникът отказал да извърши плащане. Сочи, че тридесетдневният срок по чл. 412, ал. 3 от КЗ за определяне и изплащане на задължението по регресната претенция е изтекъл на 25.04.2024 г., поради което претендира и мораторна лихва от следващия ден. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявете искове по основание и размер. Твърди, че настъпилото ПТП на 28.04.2023 г. е изцяло по вина на водача на автобуса, който е нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно разпоредбите на чл.20 и чл.23, тъй като другият водач е бил с 1 предимство, не е спазил дистанция от задностоящото МПС автобус, както и е нарушена разпоредбата на чл.41 ал.1 и чл.42 от ЗДвП като сам се е поставил в неблагоприятно и опасно положение и е станал причина за настъпването на ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС.

Оспорва да е налице причинна връзка между настъпилите вреди по застрахования при ищец автобус и настъпилото ПТП. Твърди, че заплатеното от ищеца обезщетение е в завишен размер, с оглед на което оспорва иска по размер. Оспорва началния момент, от който се претендира мораторната лихва от ищеца. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 411 КЗ е да докаже наличието на сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при установяване горепосочените обстоятелства, е че е погасил задължението си, както и да докаже възражението си за съпричиняване.

В тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличие на главно задължение и изпадането на ответника в забава, както и размера на дължимото обезщетение.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: 1) ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ полица № B..., валидна от 21.12.2022 г. до 20.12.2023 г., с обект на застраховка автомобил „Р..“, с peг. № .. 2) за автобус „С..“, с pег. № .. е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А,..”, полица № .. и период на застрахователното покритие 09.06.2022 г. до 08.06.2023 г.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.04.2023 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР, приложените по делото заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, опис на щети по претенция, фактура, преводно нареждане, калкулация-ремонт, както и от заключението на приетата автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 28.04.2023 г., около 07:45 ч., в гр. Варна автобус „С...“ с рег. номер .. се движи по бул. „М..“ в средна пътна лента. В същото време и посока в дясна лента се движи л.а. „Р..“ с рег. номер ... и в района на кръстовището, образувано с ул. „В..“, водачът предприема маневра за отклонение наляво, вследствие на което реализира ПТП с движещия се в съседната пътна лента автобус „С...“ с рег. номер ... Щетите за автобус „С...“ са настъпили по предна дясна част, предно панорамно стъкло.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.

Случаите, в които органите на МВР задължително посещават мястото на 2 произшествието, са изброени в чл. 125 ЗДвП. В разглеждания случай произшествието е било посетено от полицейски орган, който е съставил приложения на л. 8 протокол за ПТП.

Съгласно константната съдебна практика, обективирана в Решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и Решение №..5 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК, така изготвеният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Останалите факти, удостоверени в протокола, които не са възприети пряко от длъжностното лице, следва да бъдат доказани от ищеца, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице. Той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.

В разглеждания случай при посещението на място е била изготвена схема на произшествието, обективирана в констативния протокол, като е било издадено и влязло в сила наказателно постановление № .. от 08.06.2023 г., ОДМВР – Варна. От схемата се установява, че ударът между двете превозни средства е настъпил в лентата за движение на автобуса (средната лента), като в посоката на движение на автомобилите е имало общо три ленти. В схемата е отбелязано, че между най-дясната лента, в която се е движел автомобилът преди предприемане на маневрата, и средната лента, в която последният се е престроил и в която се е движел автобусът, е имало двойна непрекъсната линия. Маркировката е ясно видима и на приложените по делото на л. 71 и л. 73 по делото снимки.

По делото бе разпитан свидетелят И. П. П., водачът на л.а. „Р..“. От неговите показания се установява, че се е движел в най-дясната лента и е искал да продължи направо в посока „А..“, направил е престрояване с мигач, но явно го е направил „по-рязко“, автобус на градския транспорт, който се намирал в средната лента, го блъснал отзад, след това полицаите констатирали, че е престъпил двойна непрекъсната линия и му съставили акт.

Според свидетеля маркировката е прекъсната и след това става двойна непрекъсната.

Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило по вина на свидетеля И. П.

П., водач на л.а. „Р..“, който е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачът е длъжен да се съобразява с пътната маркировка и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП при наличие на двойна непрекъсната линия на пътните превозни средства е забранено да я застъпват или пресичат.

Следователно, на първо място, при наличието на такава маркировка водачът на лекия автомобил не е имал право да се престроява в съседната лента и на второ място, след като в лявата лента е имало автобус, водачът на лекия автомобил е бил длъжен да го пропусне. В заключението на вещото лице също е посочено, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. „Р..“, който е предприел маневра за отклонение наляво, без да остави безопасна странична дистанция от движещия се в средна пътна лента автобус. Ето защо, съдът приема, че единствено водачът на лекия автомобил е виновен за настъпването на произшествието.

Тъй като л.а. „Р..“ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, е възникнало и непогасено регресно вземане по смисъла на чл. 411 КЗ в полза на застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по 3

„Гражданска отговорност“ на делинквента.

По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Предвид заключението на вещото лице, че стойността, необходима за възстановяване на автобуса, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 6983, 71 лв., и с оглед диспозитивното начало, то предявеният иск се явява изцяло основателен.

Основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.04.2024 г. до 14.08.2025 г.

По разноските:

При този изход на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на общо 816, 25 евро с левова равностойност 1596, 44 лв., от които 245, 86 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза, и 1050, 58 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.