Присъда № 139 от 04.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 2861/2022
- Вид
- Присъда № 139
- Подписан
- 04.07.2024
- В сила
- 14.10.2025
- Състав
- Атанаска Анастасова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.188 · Закон за отбраната и въоръжените сили
- чл.188 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.147 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 139/04.07.2024г., постановена по НЧХД № 2861/2022г. по описа на ПРС, ІV н. с.
Частният тъжител Ж. Г. Г. е повдигнал обвинение срещу подс. Д. Д. П. – роден на *** в ***, живущ в ******, ***, български гражданин, висше образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 19.10.2021г. в гр. Пловдив, в подадено заявление до Директора на РС „Военна полиция“ гр. Пловдив му е приписал престъпление, като е написал „Според мен, на база на данните които имам, *** Ж. Г. Г. извършва търговска дейност по продажба на ремонтираните автомобили и частите от тях, които продава по интернет и спедиторски фирми, което е несъвместимо с военната служба“ – престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от тъжителя Г. срещу подс. П. граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2021г. до окончателното изплащане на същата, като тъжителят е конституиран и като граждански ищец по делото.
Тъжителят Г., чрез повереника му адв. Е. В. поддържа така повдигнатото срещу подс. П. обвинение, като моли съда да признае същия за виновен, както и да уважи предявения граждански иск. Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът на подс. П. – адв. В. Ч. моли съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение, както и да отхвърли предявения срещу него граждански иск. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Подс. П. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.
Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подс. Д. Д. П. е роден на *** в ***, живущ в ******, ***, български гражданин, висше образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Към инкриминираната дата тъжителят Г. бил военнослужещ *** от военно формирование ***. Началник на щаба и пряк ръководител на тъжителя бил св. Г. А. Г.. След сключване на Договор за военна служба № ЗД89/11.05.2010г. с Декларация от 11.05.2010г. тъжителят декларирал липса на обстоятелства по чл.188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, включително, че не е едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, 1 прокурист, търговски представител, търговски посредник, ликвидатор, синдик, член на управителни или контролни органи на търговско дружество или кооперация, както и че не извършва търговска дейност или работа по трудово правоотношение.
Подс. П. и св. И. Г. /тъст на тъжителя Г./ живеели в съседни къщи в **********. Подсъдимият заедно със св. Н. К. живеели в къща на ул. ***, а св.
И. Г. със семейството си – на ул. ***. Чести гости в дома на св. И. Г. били тъжителят Г. и съпругата му – св. К. Г. /дъщеря на св. Г./, синът му и неговата съпруга. В съседство с подс. П. и св. И. Г. живеели св. Г. П. Г. и св. И. Ф.. Кмет на селото бил св. И. Х..
Св. И. Г. бил собственик и управител на „Кари и Хриси“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Гарваново, *****, като дружеството развивало дейност, свързана с изработка и продажба на парти артикули. Св. И.
Г., в качеството му на управител на дружеството, упълномощил с нотариално заверено на 20.07.2017г. пълномощно дъщеря си – св. Г. и зет си – тъжителят Г., всеки един от тях заедно и/или поотделно да представляват „Кари и Хриси“ ЕООД пред „Еконт експрес“ ООД, „Спиди експрес“, „Лео експрес“, „Български пощи“ и всякакви други куриерски фирми в страната и чужбина, да подават всякакви пратки и писма и получават суми по наложен платеж и парични преводи на името на дружеството, както и да подават, получават и подписват всякакви документи във връзка с гореизброените права.
В гараж, намиращ се в двора на св. И. Г., на адреса в *****, последният с помощта на тъжителя Г., ремонтирали автомобили – свои, на техни роднини, както и на съседи, колеги, приятели, като ремонтите не били извършвани срещу заплащане.
С пълномощно изх. № 25/25.10.2011г. тъжителят Г. и Григор Ж.в Г. били упълномощени от дядото на тъжителя – Ж. Г. Т. да го представляват пред купувачи, пред български пощи, пред куриерски служби и пред всички други физически и юридически лица, като от негово име предават и получават стока – резервни части за автомобили и други, свързани с автомобили и камиони стоки на купувачи лично или чрез куриерски служби; да получават плащания от клиенти във връзка с осъществени покупко-продажби, да плащат стоки на продавачи /доставчици/; да го представляват пред български пощи, като получават суми по пощенски записи на негово име, да го представляват пред куриерски служби, като получават суми по наложени платежи, изплатени на негово име, да връщат суми на клиенти и да извършват всякакви действия по получаване и плащане на парични средства от негово име и за негова сметка.
Ж. Г. Т. се занимавал с продажба на авточасти, като тъжителят бил упълномощен да го представлява в тази му дейност съгласно посоченото пълномощно.
От страна на подс. П. многократно били подавани сигнали срещу тъжителя Г. до различни институции – НАП, прокуратура, полиция. Сигнали подсъдимият подавал и на тел.112 относно силен шум от механични дейности 2 по разкомплектоването на автомобили и ремонти на ******, като няколко сигнала били подадени и до РИОСВ, както и до КОРС. При извършените проверки в имота, находящ се на посочения адрес, не били констатирани нарушения. С молба за съдействие подс. П. се обърнал и към командирите на тъжителя.
На 19.10.2021г. подс. П. в служебно помещение на Регионална служба в гр. Хасково, пред офицер от Отдел „Разкриване на престъпления“, подал заявление до Директора на РС „Военна полиция“ гр. Пловдив относно извършвани в имота в ****** разкомплектоване и ремонт на автомобили – основно „Фолксваген Пасат“ от тъжителя Г.. Посочил, че разкомплектоването и ремонтът на автомобилите е съпроводено с шум и миризми, които създават дискомфорт на него и жена му, за което се жалвал от 2017г. до различни институции. В заявлението подсъдимият написал: „Според мен, на база на данните които имам, *** Ж. Г. Г. извършва търговска дейност по продажба на ремонтираните автомобили и частите от тях, които продава по интернет и спедиторски фирми като Еконт и други, което е несъвместимо с военната служба“. Според подсъдимия тази си дейност тъжителят осъществявал и през работно време, тъй като го виждал както с униформа, така и цивилен да работи по автомобилите в двора на тъста си.
Във връзка с така подаденото заявление била изготвена докладна записка от служителя, пред когото подс. П. подал заявлението, след което документите били входирани в деловодството на РС „Военна полиция“ гр.
Пловдив с рег. № 6114/20.10.2021г. на докладната записка.
Въз основа на депозираното заявление от подс. П. била образувана пр. пр. № 643/2021г. по описа на ВОП – Пловдив с оглед събиране на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер от тъжителя Г. като военнослужещ *** от военно формирование ***. Преписката била прекратена, тъй като било прието, че се касае за усложнени междусъседски отношения, поради което и доколкото не се събрали данни за извършено престъпление от общ характер Ж. Г., което изключва образуването на наказателно производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, с Постановление на Зам.военно-окръжен прокурор от 25.02.2022г. било отказано образуването на досъдебно производство. Във връзка с приетото в постановлението за безспорно установено в хода на проверката, че Ж. Г. е публикувал обяви в различни сайтове за продажба на авточасти втора употреба, пращал е пратки и получавал парични преводи в качеството си на физическо лице, препис от прокурорския акт бил изпратен по компетентност на Командира на военно формирование № *** за преценка дали в случая е налице хипотезата на чл.188 ал.2 т.3 от ЗОВС.
С писмо рег. № 3-1414/05.06.2024г. на ВРИД Командир на военно формирование **** съдът е уведомен, че не са предприемани действия във връзка с Постановление на Зам.военно-окръжен прокурор от 25.02.2022г. за отказ да се образува досъдебно производство.
3
Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс. П., изцяло от показанията на свидетелите Г. А. Г., Г. П. Г., И. Д. Х., И. А. Ф., И. Х. Г., К. И. Г., както и частично от показанията на св. Н.
Р. К.. Относно това в кои части съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, ще бъдат изложени съображения по-долу.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните по писмени доказателства: справка за съдимост /л.39 гръб/, справка от Търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел /л.56/, Декларация за липса на обстоятелства по чл.188 от ЗОВС на Република България /л.60/, Договор за военна служба № ЗД-89/11.05.2010г. /л.61-63/, писмо изх. № ВхК-3895-1/22.05.2023г. на Директор на офис Хасково при ТД на НАП Пловдив /л.66/, Справка – данни за осигуряване по ЕГН за период от 01.01.2020 до 31.12.2022 /въведена/ за Ж. Г. Г. /л.67/, писмо рег. № 10585р689/12.10.2023г. от Началника на РЦ 112 Кърджали /л.92/, писмо с изх. № 2505/29.12.2023г. от „А1 България“ ЕАД /л.98/, писмо от ,,Виваком“ с рег. № С12237/31.12.2023г. /л.99/, писмо с рег. № ПД 3376/27.05.2024 г. на Директор на РС „Военна полиция“ - Пловдив /л.1278, писмо с рег. № 3-1414/05.06.2024г. на ВРИД Командир на военно формирование **** /л.131/, писмо с рег. № ПД – 3865/17.06.2024г. на Директор на РС „Военна полиция“ – Пловдив /л.134/, Комбинирана скица /л.110/, Разрешение за строеж № 267/13.09.2017г. /л.111/, Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка № 71/04.04.2018г./л.112/, Регистър с координатите на точките, определящи очертанията на оградата /л.113/; Окомерна скица /л.114/, Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж от 11.05.2018г. /л.115/, Конструктивно становище /л.116/, карта за подс. П., както и прокурорска преписка вх. № 643/2021г. по описа на ВОП Пловдив.
Съдът намира, че следва да изключат от доказателствата по делото представените от подс. П. разпечатки от сайтове в Интернет /л.78-85 и л.87/, доколкото съдържащата се в тях информация не е събрана по предвидения от НПК ред за това.
В подкрепа на фактическата обстановка е и приобщеният като веществено доказателство по делото – компактдиск, изпратен с писмо рег. № 10585р-689/12.10.2023г. от Началника на РЦ 112 Кърджали, съдържащ десет броя аудиозаписи и десет броя снимки на електронни картони на приетите повиквания от номер ********.
От показанията на свидетелите И. Г. и К. Г. се установява, че в гараж, намиращ се в двора на адреса в ******, се ремонтирали автомобили – техни, на роднини, съседи, колеги, приятели, като ремонтите не били извършвани срещу заплащане. Св. И. Г. твърди, че не се извършвали всякакви ремонти на автомобили, а по-дребни неща, както и не се ремонтирали големи автомобили, за да не се вдига шум, като в тази дейност му помагал тъжителят Г.. Относно дружеството, чийто собственик и управител е св. И. Г. – „Кари и Хриси“ ЕООД заявява, че същото се занимава с украси за детски партита и отрича да 4 извършва дейност, свързана с продажба на авточасти. Св. Г. в показанията си посочва и конкретни имена на колеги и приятели, ремонт на автомобилите на които бил извършван от съпруга й, баща й и брат й /лицата, които се занимавали с тази дейност/, а именно К. К., Т. Г., И., А. и Т., фамилиите на последните трима които не може да си спомни. Свидетелката е категорична, че съпругът й не е извършвал търговска дейност, изразяваща се в ремонт и продажба на ремонтирани автомобили и части за тях, която да извършва по Интернет, както и че не е извършвал ремонти на автомобили през работно време и с униформа. От показанията на св. Г. се установява, че тя и съпругът й били упълномощени да представляват фирмата на баща й пред куриерски фирми в страната и чужбина, чрез които не били изпращани авточасти, както и че преди да почине дядото на съпруга й – Ж. Г. Т. се занимавал с продажба на авточасти, като съпругът й бил упълномощен да го представлява пред куриерски фирми и да изпраща пратки във връзка с публикуваните обяви за продажба на авточасти. Св. Г. твърди, че обявите за продажба на авточасти били публикувани от дядото на съпруга й. От показанията на свидетелката се установява и извършването на множество проверки в имота на баща й на *****, при които не били констатирани нарушения.