Определение № 636 от 15.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. Варна, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500505 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „ПМ 96“ООД, гр.Шумен, представлявано от управителя В. К.

Р., против определение №1225/07.08.2025г., постановено по в.гр.д.№439/25г. по описа на ШОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната жалба.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител ю.к.П.К., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№439/25г. по описа на ШОС е образувано по подадена от „ПМ 96“ООД жалба/наименувана „заявление“/ вх.

№9480/09.05.2025г./по описа на ЧСИ/ против действия на ЧСИ Росен Русев, рег.№931, район на действие ОС-Шумен, по изп.д.№20259310400437.В жалбата се излага, че задължението е погасено един месец по-рано от издаването на изпълнителния лист, понастоящем задължение не е налице, за удостоверяване на което се прилагат справки от „Енерго-Про Продажби“АД.

1

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“АД в депозираното възражение по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК е посочила, че дружеството длъжник няма задължения за ел.енергия, поради което и изп.дело е заведено единствено за дължимите се разноски по воденото ч.гр.д.

№3141/24г. по описа на ШРС.

ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваното действия.

Изп.дело №2025931040437 е образувано на 15.04.2025г. по молба на „Енерго-Про Продажби“АД въз основа на изпълнителен лист №174/06.03.2025г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№3141/24г. по описа на ШРС, с който длъжникът „ПМ 96“ООД е осъдено да му заплати посочените в листа суми, представляващи главница за неизплатена ел.енергия по фактури, издадени в периода 12.09.2024г.-23.10.2024г., мораторна лихва, законна лихва, както и съдебно-деловодни разноски в общ размер от 75лв., от които 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.В молбата на взискателя за образуване на изп.дело е посочено, че длъжникът е направил плащания в частта главница и лихви, поради което се претендира да се образува изп.дело само за събиране на присъдените с изп.лист разноски, както и се претендират сторените по изп.дело разноски по изпълнението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.Присъединен по право на осн. чл.458 от ГПК взискател е държавата за дължимите от „ПМ 96“ООД публични вземания, съгласно удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК от 22.04.2025г.

ПДИ е изпратена до длъжника на 24.04.2025г. и връчена му надлежно на 28.04.2025г., ведно с изпълнителния лист.В същата е посочено, че задължението по изп.дело от общо 342, 98лв. включва: дължима по изп.лист сума в размер на 75лв. присъдени разноски; 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение по изп.дело; 160лв. такси по изп.дело по ТТРЗЧСИ; публични вземания в размера, посочен в цитираното удостоверение.Също на 24.04.2025г. ЧСИ е издал постановление за разноски, в което са посочени по отделни видове и размер дължимите по изп.дело такси и разноски по ТТРЗЧСИ, дадени в общ размер в ПДИ, като постановлението също е връчено на 28.04.2025г.

На

09.05.2025г. длъжникът е депозирал горецитираното заявление.Независимо, че същото не е конкретизирано, по същество е видно, че страната е недоволна от образуването на изп.дело, т.к. счита, че е погасила и то един месец преди издаване на изп.лист, задълженията си към „ЕнергоПро Продажби“АД за консумирана ел.енергия, посочени в изп.лист, поради което и не му дължи суми, с оглед което изп.дело следва да бъде прекратено.ЧСИ е запознал взискателя със заявлението и в депозирано на 16.05.2025г. по ел.поща становище същият е посочил, че видно и от 2 представените от „ПМ 96“ООД книжа дружеството няма понастоящем задължения към него за неизплатена ел.енергия, поради което и изп.производство е заведено единствено за присъдените по ч.гр.д.№3141/24г. по описа на ШРС разноски, които не са му заплатени, посочил е и, че от издаване на изп.лист до образуване на изп.дело се е опитвал да се свърже многократно с длъжника, но неуспешно.След запознаване с това становище на взискателя, длъжникът е депозирал на 20.05.2025г. възражение, в което е посочил, че по същество подаденото от него заявление на 09.05.2025г. съставлява жалба против постановлението за разноски на ЧСИ от 24.04.2025г., което следва да се отмени, защото делото подлежи на прекратяване на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, а разноските следва да останат за взискателя поради наличие хипотезата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК-плащане, извършено преди образуване на изп.дело.

В нормите на чл.435, ал.2 и ал.3, чл.462, ал.2 и чл.521, ал.3 от ГПК са лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, които длъжникът разполага с правото да обжалва, съответно не е предвидена възможност за общо обжалване на всички извършени от него действия.От своя страна образуването на изп.дело не е действие, посочено в цитираните норми, което да подлежи на самостоятелно обжалване.По изп.дело не е бил постановяван от ЧСИ отказ за прекратяването му, за да се приеме, че предмет на жалбата е този отказ.За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърденията на страната, че задължението, за което е образувано изп.дело е погасено един месец преди издаване на изп.лист, е несъстоятелно, т.к., както се изложи, предмет на принудителното изпълнение са единствено съдебно-деловодните разноските, присъдени със заповедта по ч.гр.д.№3141/24г. по описа на ШРС, а не сумите за консумирана ел.енергия по фактури, посочени в заповедта.Жалбата от 09.05.2025г. няма за предмет постановлението за разноски.В същата не са били изложени каквито и да било съображения, касателно определените от ЧСИ разноски по изп.дело.За първи път подобни съображения и по същество жалба са заявени с възражението от 20.05.2025г., което от своя страна е депозирано след изтичане на преклузивния двуседмичен срок, предвиден в чл.436, ал.1 от ГПК за обжалване на това действие.При установената недопустимост на жалбите, обжалваното определение на ШОС, с което производството е прекратено, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №1225/07.08.2025г., постановено по в.гр.д.

№439/25г. по описа на ШОС, гр.о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. Варна, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500505 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „ПМ 96“ООД, гр.Шумен, представлявано от управителя В. К.

Р., против определение №1225/07.08.2025г., постановено по в.гр.д.№439/25г. по описа на ШОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната жалба.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител ю.к.П.К., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№439/25г. по описа на ШОС е образувано по подадена от „ПМ 96“ООД жалба/наименувана „заявление“/ вх.

№9480/09.05.2025г./по описа на ЧСИ/ против действия на ЧСИ Росен Русев, рег.№931, район на действие ОС-Шумен, по изп.д.№20259310400437.В жалбата се излага, че задължението е погасено един месец по-рано от издаването на изпълнителния лист, понастоящем задължение не е налице, за удостоверяване на което се прилагат справки от „Енерго-Про Продажби“АД.

1

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“АД в депозираното възражение по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК е посочила, че дружеството длъжник няма задължения за ел.енергия, поради което и изп.дело е заведено единствено за дължимите се разноски по воденото ч.гр.д.

№3141/24г. по описа на ШРС.

ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваното действия.

Изп.дело №2025931040437 е образувано на 15.04.2025г. по молба на „Енерго-Про Продажби“АД въз основа на изпълнителен лист №174/06.03.2025г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№3141/24г. по описа на ШРС, с който длъжникът „ПМ 96“ООД е осъдено да му заплати посочените в листа суми, представляващи главница за неизплатена ел.енергия по фактури, издадени в периода 12.09.2024г.-23.10.2024г., мораторна лихва, законна лихва, както и съдебно-деловодни разноски в общ размер от 75лв., от които 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.В молбата на взискателя за образуване на изп.дело е посочено, че длъжникът е направил плащания в частта главница и лихви, поради което се претендира да се образува изп.дело само за събиране на присъдените с изп.лист разноски, както и се претендират сторените по изп.дело разноски по изпълнението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.Присъединен по право на осн. чл.458 от ГПК взискател е държавата за дължимите от „ПМ 96“ООД публични вземания, съгласно удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК от 22.04.2025г.

ПДИ е изпратена до длъжника на 24.04.2025г. и връчена му надлежно на 28.04.2025г., ведно с изпълнителния лист.В същата е посочено, че задължението по изп.дело от общо 342, 98лв. включва: дължима по изп.лист сума в размер на 75лв. присъдени разноски; 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение по изп.дело; 160лв. такси по изп.дело по ТТРЗЧСИ; публични вземания в размера, посочен в цитираното удостоверение.Също на 24.04.2025г. ЧСИ е издал постановление за разноски, в което са посочени по отделни видове и размер дължимите по изп.дело такси и разноски по ТТРЗЧСИ, дадени в общ размер в ПДИ, като постановлението също е връчено на 28.04.2025г.

На

09.05.2025г. длъжникът е депозирал горецитираното заявление.Независимо, че същото не е конкретизирано, по същество е видно, че страната е недоволна от образуването на изп.дело, т.к. счита, че е погасила и то един месец преди издаване на изп.лист, задълженията си към „ЕнергоПро Продажби“АД за консумирана ел.енергия, посочени в изп.лист, поради което и не му дължи суми, с оглед което изп.дело следва да бъде прекратено.ЧСИ е запознал взискателя със заявлението и в депозирано на 16.05.2025г. по ел.поща становище същият е посочил, че видно и от 2 представените от „ПМ 96“ООД книжа дружеството няма понастоящем задължения към него за неизплатена ел.енергия, поради което и изп.производство е заведено единствено за присъдените по ч.гр.д.№3141/24г. по описа на ШРС разноски, които не са му заплатени, посочил е и, че от издаване на изп.лист до образуване на изп.дело се е опитвал да се свърже многократно с длъжника, но неуспешно.След запознаване с това становище на взискателя, длъжникът е депозирал на 20.05.2025г. възражение, в което е посочил, че по същество подаденото от него заявление на 09.05.2025г. съставлява жалба против постановлението за разноски на ЧСИ от 24.04.2025г., което следва да се отмени, защото делото подлежи на прекратяване на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, а разноските следва да останат за взискателя поради наличие хипотезата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК-плащане, извършено преди образуване на изп.дело.