Решение № 152 от 05.04.2022, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152/05.04.2022г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети март 2022г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Нанка Рачева от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 252 / 2021г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на л.св. С.С.Ш.,*** срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.10.2018г. до 29.03.2021г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, в резултат на подлагане на жестоко, нечовешко отношение и поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Белене.

Действията и бездействията на затворническата администрация се изразяват в лишаване от възможност за употреба на вода, предназначена за питейно-битови цели, отговаряща на изискванията от МЗ, липса на достатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, липса на достатъчно медицинско обслужване, лишаване от възможност за адекватно лечение и за изпълнение на дадените медицински предписания, свързани със запазване живота и здравето, вследствие на които ищецът се разболял от астма с преобладаващ алергичен компонент, получил стомашен дискомфорт, претърпял болки и страдания, изразяващи се в затруднено дишане, недостиг на въздух, хрипове, задух, стягане и болка в гърдите, кашлица, парене в стомаха, киселини, получил и други здравословни проблеми, които трайно увредили здравето му.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт У. изразява становище за неоснователност на исковата молба. Сочи, че ищецът е постъпил в затвора Белене на 28.02.2019г.

Предоставено е необходимото медицинско обслужване за заболяванията на ищеца, предоставени са перилни и почистващи препарати. Прилага здравното досие на ищеца, справка за квадратурата и хигиенно-битовите условия, при които е бил настанен ищеца, доказателства за предоставени перилни и почистващи препарати, протоколи за изпитване на питейната вода. Сочи, че ищецът е заболял от бронхиална астма през м. май 2017г., когато се е намирал на свобода и това заболяване не е в резултат от условията в Затвора – Белене. В тази връзка е поискал ищецът да представи медицински документи от проведени консултации и лечение, свързани със заболяването му „бронхиална астма“, както и доказателства за профилактика на заболяването му „туберкулоза“ с оглед твърдение за съпричиняване на усложнения в развитие на заболяванията му. Чрез юрисконсулт Б. изразява становище, че твърденията за лоши битови условия в Затвора Белене за исковия период недоказани. На ищеца е било осигурено и необходимото медицинско обслужване за заболяванията му, провеждана е и профилактична дейност.

В първото съдебно заседание на осн. чл. 214 ГПК съдът е приел изменение на предявения иск срещу ГДИН, като същия се счита предявен за сумата 10 000 лева, представляващи претенция за неимуществени вреди за периода 28.02.2019г. – 29.03.2021г.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска, поради липса на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди съгласно ЗИНЗС и предлага да се отхвърли. Счита за недоказано наличието на бездействие от затворническата администрация, както и наличието на неблагоприятни условия, в които да е бил поставен ищеца и които да са довели до провокиране влошаване на неговото здравословно състояние. Напротив, от събраните писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че заболяванията са лекувани адекватно, своевременно и че е получавал лечение не само за диагностицираните си заболявания, за които претендира в настоящото производство, но и за всички оплаквания, които е споделял пред медицинските лица в Затвора - Белене. Ето защо счита, че не е осъществен фактическият състав на отговорността и предлага искът да бъде отхвърлен.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр. чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС.

Според специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Искът се разглежда по реда на глава единадесета от

АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН – София, произтича от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в Затвора Белене в исковия период, което представлява нарушение на забраната за подлагане на осъдените на жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3 ал.2 ЗИНЗС, в резултат на което ищецът претърпял твърдяните неимуществени вреди – болки и страдания.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития към тях, които са териториални звена на ГДИН.

Затова исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Според приложените справки от затвора, ищецът многократно е пребивавал в местата за лишаване от свобода. В Затвора Белене е пребивавал в периода 17.01.2011г. – 03.11.2011г., 14.06.2012г. – 13.02.2017г., 23.06.2017г. – 29.12.2017г.; 27.04.2018г. – 28.09.2018г.

На 22.02.2019г. постъпва за пореден път в Затвора Белене за изтърпяване на наказание л.св. в размер на 4 години при първоначално постановен строг режим от 17.07.2020г., където пребивава и понастоящем, с начало на наказанието от 01.10.2018г. – от момента на задържането като обвиняем и подсъдим.

От приложените справки и списъци на настанените лишени от свобода е видно, че ищецът е пребивавал в помещение № 508 с размери 38,25м2 – 9 л.св.; № 506 с размери 24,75 м2 – 5 л.св.; № 502 – с размери 24,65 м2 - 6 л.св.

, № 117 от 36,5 м2 средно със 7 л.св. , № 411 с размери 23,75 м2 – 5 л.св. Според тези данни във всички помещения, в които е пребивавал ищеца е осигурена изискуемата минимална площ от 4 кв.м. на един лишен от свобода.

Всички изброени помещения разполагат с два големи прозореца, които могат да се отварят и осигуряват приток на естествена светлина и възможност за проветрение.

Разполагат със санитарен възел с мивка и тоалетна – осигурен е достъп до течаща вода. Осигурено е и изкуствено осветление, отопление с парно през есенно-зимния сезон. Помещенията са ремонтирани и освежени, подът е покрит с гранитогрес.

Осигурено е изкуствено осветление. Раздават се индивидуални миещи и перилни препарати, както и дезинфекциращи средства за поддържането на хигиената в помещенията от лишените от свобода.

Питейната вода на остров „Персин“ се осигурява от собствен водоизточник. Периодично са извършвани лабораторни анализи на питейната вода за процесния период от РЗИ - Плевен, които не показват отклонение от нормативните изисквания по показателите за химичен състав и микробиологични показатели, включително и относно цвят, мирис, вкус, мътност и доказват, че водата е приемлива за потребителя и годна за пиене, видно от приложените протоколи за исковия период.

Такива изследвания се извършват периодично, което позволява постоянно наблюдение на състоянието на питейната вода. Неоснователно е направеното оспорване от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че при пробовземането не са били спазени нормативните изисквания, защото пробата била предоставена за изследване от заявителя, а не е взета от инспектори на РЗИ- Плевен. Това е допустимо и само по себе си не е в състояние да опровергае факта, че изследваните показатели са в норма. Представени са и резултати от изследване по сигнал на лишен от свобода, непосредствено предхождащ исковия период, при което пробата е взета на място от експерти от РЗИ – Плевен и също не е показала отклонения от нормите. Изследвано е и качеството на подземните води на водоизточника – тръбен кладенец, от БДДР – Плевен, във връзка с подновяване на разрешително и по повод подаден сигнал от л.св., при което пробата е взета от външни експерти, извършен е и химичен анализ от РЗИ, но не е установено отклонение от нормите за качество, съгласно приложен констативен протокол от 2018г. и заключение.

Ползването на питейна вода за нуждите на затвора от собствен водоизточник се извършва въз основа на издадено разрешително за водовземане и подлежи на текущ контрол от БДДР, което гарантира чистотата на водоизточника и годността му да се ползва за питейно водоснабдяване за срока на разрешителното. Отклонения от изискванията не са регистрирани. При всички извършени проверки и лабораторни изследвания - контролни и външни от РЗИ и БДДР не е констатирано лошо качество на питейната вода н нито един момент.

Свидетелят Г.Х., който е пребивавал най-дълго с ищеца в едно помещение през исковия период и е най-старши на отряда, посещавал е всички килии в групата, признава, че наистина понякога водата е замърсена, но не всеки път, а като се пусне сутрин е мътна, след минута-две тръгва нормална. Потвърждава, че условията в затвора са добри,има достъп до вода през цялото денонощие. Правен е ремонт преди 3-4 години, изцяло теракотени плочки, алуминиева дограма, боядисани стени. Има санитарно помещение – мивка с тоалетна, прозорците се отварят, влиза дневна светлина. Понякога в помещенията има влага, защото вътре се сушат мокрите дрехи през зимата. Като килиен отговорник в помещението на С., свидетелят твърди, че цяла вечер държи отворен прозореца, за да излезе изпарението. Според свидетеля в килиите има достатъчно място, обикновено се настаняват по 5, по 6 човека, при извънредни случаи може и повече, но само след писмена декларация от останалите обитатели. Свидетелят познава добре С. и знае, че има здравословни проблеми, болен е от астма, епилепсия и ТБЦ. Пие си лекарствата, които понякога свършват, но му дават нови, потвърждава, че С. е пушач. Показанията на този свидетел кореспондират с останалите доказателства и са конкретни, ясни, логични и обективни, поради което няма основание да не им се даде вяра.