Решение № 69 от 06.05.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Несебър, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20262150200062 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Т.П.“ ООД, ЕИК 20*****, със седалище и адрес на управление: град В., район П., улица Т.Х. № 8, етаж 1, ап.3, представлявано от управителя А.Г.Б.в, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0078049 на ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 022,58 евро.

Жалбоподателят твърди, че Електронния фиш противоречи на материалния закон, издаден е при неспазване на процесуалните правила, необоснован е и е неправилен. Оспорва изложената в електронния фиш фактическа обстановка, а описанието в него е извършено с обща формулировка. Отрича да е извършил нарушение съобразно дадената правна квалификация. Моли за отмяна на електронния фиш. Претендира разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с искането за отмяна на постановлението.

Изразява позиция, че остава неизвестна волята на наказващия орган дали третира законния представител на дружеството и единият от двамата му управители А.Г.Б.в като субект на нарушението или такъв се явява „Т.П.“ ООД – собственикът на превозното средство. Не е ясно и нарушението, за което е наложена санкцията предвид, че е описано такова за превишаване на скоростта на движение по ЗДвП, а не по Кодекса за застраховането, а то не може да се извлича по тълкувателен път само въз основа на посочените като нарушени 1 законови разпоредби. По този начин счита, че Електронният фиш не съдържа изискуемите по чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, тъй като не са изпълнени и минималните изисквания на посочената разпоредба.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД МВР Бургас на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0078049 за това, че на 13.08.2025г. в 09:10 часа в град О., улица С. до Гробищен парк, с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което собственикът с МПС Ситроен Берлинго вид товарен автомобил с регистрационен номер ******, е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 644.

В обжалвания Електронен фиш е посочено, че собственик, на когото е регистрирано МПС, е „Т.П.“ ООД, ЕИК 20*****, чийто законен представител е А.Г.Б.в.

В Електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.481, т.1 от КЗ, се налага имуществена санкция в размер на 1 022,58 евро.

Към административно наказващата преписка са приложени снимков материал, както и такива доказателства, установяващи, че въпросното МПС се е движело със скорост 87 км/ч при ограничение в участъка от 50 км/ч в населено място. Същевременно не са представени никакви доказателства от които да е видно дали към датата на заснемането – 13.08.2025г., за посочения товарен автомобил има или няма активна застраховка „Гражданска отговорност“, а в самия електронен фиш няма дори твърдения за този факт.

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП, електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба е било ограничено. По тази причина съдът приема, че пропускането на срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на гражданите, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалният закон и са 2 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователен договор.

Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 или т.2 от КЗ, според която на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева – за физическо лице, респ. имуществена санкция от 2 000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.

В случая, с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма. В този случай не е следвало да бъде наложено наказание на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

На първо място никъде в Електронния фиш не е описано за въпросното МПС да не е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно на собственика на МПС не е вменено да не е изпълнил задължението си да сключи такава застраховка. Отделно от това, посочената в Електронния фиш санкционна норма – чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на друго по вид нарушение, а именно това по чл.647, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Същевременно при нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочено в Електронния фиш) „управлението“ не е част от изпълнителното деяние.

Нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е различно от нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране на МПС или от изтичане валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За съставомерността по чл.638, ал.4 от КЗ обаче е необходимо управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С оглед това смесване между нарушението, по начина, по който е описано или не е описано, и посочената санкционна разпоредба, остава неясна волята на административно наказващия орган досежно твърдяното нарушение и се стига до невъзможността жалбоподателят да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посоченото в Електронния фиш МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска 3 отговорност“, или за това, че е налице управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Касае се за две различни нарушения – в единия случай отговорността е за собственика на МПС, който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, а в другия случай е за лице, което „управлява“ МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. Горното е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш.

На второ място ангажирането на административно наказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочена като нарушена в процесния Електронен фиш) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по аргумент от чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ), а не чрез издаване на Електронен фиш. От друга страна, когато се касае за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, само тогава се прилага процедурата, регламентирана в чл.647, ал.3 от КЗ. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното преводно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ. Макар и в Електронния фиш да се посочва, че по отношение на МПС е установено „управление“, като нарушена е посочена и разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая неправилно е издаден Електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.

На трето място, съдът счита, че в така издадения Електронен фиш нарушението е описано по неразбираем начин като неясно остава на кого точно административно наказващият орган налага имуществена санкция, включително и защото „управление“ на МПС може да се осъществява единствено от физическо лице, за което е предвидено да се налага наказание Глоба“.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.647, ал.3 от КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Така въпреки облекчената процедура по санкциониране с електронен фиш, все пак, за да може законосъобразно за бъде издаден Електронния фиш, в същия следва освен всичко останало, да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на Електронния фиш.

Едно от основните нарушения в електронния фиш е, че описанието на нарушението по никакъв начин не съответства на посочените като нарушение правни норми по Кодекса за застраховането. Това обаче се дължи на липса на такова описание, защото нито е посочено автомобилът да е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което 4 нарушение да се вмени на собственика на МПС, нито е посочено, че автомобилът е управляван без за него да е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което нарушение да бъде вменено на този (физическото лице), който е управлявал автомобила. Вместо това в Електронния фиш е описано друго обстоятелство, което се явява другото основно процесуално нарушение при издаването му, а именно, че тъй като автомобилът е бил управляван в населено място, ограничението на скоростта била 50 км/ч. Освен, че няма връзка между това ограничение на скоростта в населеното място и изброените като нарушени разпоредби по Кодекса на застраховането, дори не е посочена скоростта, с която се е движел лекия автомобил (преди и след приспадания толеранс от три процента), за която има данни, че е била 87 км/ч, за да бъде поне ясно, че някакво конкретно нарушение е вменено с въпросния Електронен фиш, и че това е за превишаване на скоростта на движение с повече от 30 км/ч, независимо, че такава правна норма не е посочена като нарушена и конкретен нарушител не е наказан със санкционна правна норма, според предвидените в ЗДвП за този вид нарушения.